Да обърнем еволюцията към родово-общинна задушевност

Публичното внимание към гражданина Васил Коцев, заканил се във Фейсбук да коли премиера Борисов не се оказа мимолетно. Разни телевизии го показваха в седмичните си обзори, излъчваха повторения на интервюта с него, разпитваха експерти по проблемите, зачекнал неговият случай. Свободолюбиви духове от социалните мрежи се емнаха да защитават човешките права, залаяха по службите за сигурност, адреналинът на обществото се завиши наднормено… И обрат. Борисов експресно се извини по телефона на Коцев, затуй че ГДБОП му е изкарал акъла. Коцев също му се извини, че му се прищяло да го коли, а пред блюстителите на сигурността подписа документ, че се отказва от заявката си за екзекуция. Мъжка приказка между авери.

„Аз имам семейство, рекъл му Борисов, ти имаш семейство, надявам се повече такива работи да не се случват.” И така се сдобрили набърже. А в едно тв студио покаялият се Коцев обясни, че от него главорез не става : „Едно време са рязали глави, но е било много отдавна…”

Вярно, имало е такава практика в родово общинния строй. Но вече сме в епохата на високите технологии и експресните комуникации. Баш заради тях момчетата от службите сгазиха лука пред премиера като подгониха Коцев цели 4 месеца след заплахата му в социалната мрежа.

Според експерта проф. Николай Радулов (и той коментира случая „Коцев” по телевизията) във въпросния орган на сигурността имало кариеристчета – угодници, които се престарават, за да се харесат на суетни шефове.

Пък ние мислехме, че вътрешният живот в тия институции е под строг секрет. Явно тенденцията към свойско-народностно сближаване между върховете и низините не подминава и специалните служби. Откъде- накъде да важничат? Как само любезно се отнесли към заподозрения Коцев, „приятелски” даже по думите му. Хора от народа са и те като него. Не са ни ги спуснали от Бъкингам. Или като писателя Милен Русков, нали живее в центъра до „Орлов мост”, възголемял се и възклицава в „Чамкория”: „Човеко от народо! Човеко от народо е нещо страшно, и тъкмо той кара трамвайо! И че се блъсне у винкело. Да му дойде акъло у мозъко!”

Има предвид, че народният човек е непригоден за държавни дела. Порочно твърдение, което разтърсващи събития от отиващия си август опровергаха.

Вицепремиерът Валери Симеонов, човек от народа в чист вид, лидер на Национален фронт за спасение на България се зае лично и на място да решава проблемите на туризма по Южното Черноморие. Ресорен му е. И на собствените си плещи понесе грамадата, трупана с години от скатавките на отговорните ведомства, контролните органи и ламтежите на курортния бизнес.

Същи народен човек от народна партия. Семето на на такива държавни мъже било посято в прясната оран на българската политика. Още в началото на миналия век свидетелства за тях просветителят-революционер Георги Белев: „Министърът вече наближаваше…Това се казва народен човек! Сам си носи багажа! Не е като някои народняшки министри да им слугуват цял полк хора.”

Та понесе си сам Валери Симеонов „багажа”, влезе в новините и не излиза. Появата му в „Слънчев бряг”, наречен от него „Содом и Гомор на българския туризъм” раздели народа и го групира в две бойни части. Дискотечната му част изля огън и жупел върху нашественика, а потърпевшите от бесния разгул в курортния вертеп го подкрепиха одобрително. Крайно време било да се въдвори ред и да се спазват законите в курорта – анклав на сивата икономика, нелегалния алкохол, наркопласьорство, проституция и пр. присъщи на постмодерния Содом дейности.

И опълчението се настърви. Представлява го диджей Станчо. Полицията му задържала оръдиото на труда – лаптоп и преустановила звуковото производство на съръженията за проглушаване на околностите в далечина. Станчо също е изделие на народните ядра, носител на собствено име без фамилия, какъвто е примерно храбрият Динко, страшилището на границата.

Та се заформи един епос, Хектор и Ахил в битка. Агитки по интереси зад единия и другия, медиите стръвно следят развоя. И двамата размахват под носове законодателството. Вицепремиерът Симеонов – наказателното му острие, диджей Станчо, отбранителната му дръжка.

Цял народ е вперил поглед в „Слънчев бряг” в очакване на развръзката. Спокойно, и тя ще дойде. Няма лято, което да не е приключило. Но за разлика от други лета, протекли вяло и скучновато за обществеността, прекарани в индивидуалистично уединение от политиците, това ще остави неизличими спомени. Знакови политици изкараха, така да се каже, ваканцията си в „активна почивка”.

Летният камертон, разбира се, удари пръв премиерът като лично се застъпи за гражданите, пострадали от самонадеян ресторантьор. Созополското изпълнение „празни столове” внесе голямо оживление в обществото. И подейства обединително за нацията, която единодушно застана срещу налога „отсъствие” от заведение. Неизбежно, и тук надвисна сянката на закона, този път шарена като под астмата на чардака. Нередно било това, ама ако условията били договорени предварително от двете страни, вече било приемливо. Отношенията навлизат в руслото на народностното и настава взаимно разбирателство. И сал един прът може да запре писаната каручка на разбирателството – интересите! Като в”Слънчев бряг”. Едните интереси печелят от гюрултия, ответните – от тишина. Заради единият хляб насъщен били раздорите, за него се дърпали.

Виж, за зрелища народът не се дърпа. Кеф ти „Слънчев бряг”, диджей Станчо и сие, кеф ти Васко Коцев от Фейсбук. Последно любопитни работи ставали на къмпинг „Корал” до Царево. Полиция претърсвала регулярно палатките на малцината, летуващи там. По шест формени тарашили по една палатка за наркотици. И като не намирали каквото търсят, глобявали летуващите с целогодишна такса смет…

Доколко е законно не става ясно. Като се намесят от високото ще се проясни.

Разни естетстващи наблюдатели на това адреналиново лято го определят като гротеска. А защо да не е чудесен заден ход на социалната еволюция със захождане към родово-общинната задушевност? Кое му беше лошото на летния ни експеримент?