Науката и екстремните колебания на времето

Слънцето е най-важният фактор, определящ дали ни е студено или горещо

Ако облачната покривка по някаква причина се промени, ще започне глобално затопляне или глобално охлаждане

Изглежда, че нашата планета преживява нарастваща криза в земеделието и растениевъдството, причинена от необичайните климатични промени. Много от докладите през последните месеци използват термина „екстремно време“, за да опишат рекордната жега в Европа това лято, рекордни наводнения във „фермерските“ щати на Средния Запад на САЩ, или рекордната суша в Индия, Африка и Китай. Някои райони от Средния Запад са с най-лошия икономически растеж от поне 1980 година. А във Великобритания времето навреди на реколтата от зърно. Ключовият въпрос, който трябва да си зададем е: трябва ли, като повечето от нас да обвиняваме за всичко това антропогенното глобално затопляне (или „промените в климата“, както сега се нарича), или е възможно причината да е съвсем друга, а именно периодичните промени в слънчевата активност, които през последните месеци навлезе в онова, което астрофизиците наричат „слънчев минимум“. Ако е така, се оказва, че харчим трилиони долари за решаване на „сгрешен“ проблем.

Затова да разгледаме факторите оказващи влияние върху слънчевата активност.

Слънчевият минимум

Тези събития бяха интерпретирани от различни правозащитни групи и политически партии като доказателство, че причината за всичко е антропогенното глобално затопляне или емисиите на CO2 от промишлеността, ТЕЦ-овете на въглища, автомобили и други. Нас ни бомбардират с предложения за нови данъци, оценени на стотици милиарди долари, особено в ЕС, и ни казват, че данъците са необходими за решаване на проблема. Но какво ще стане, ако се борим с погрешната визия за причина и следствие?

Последните проучвания показват, че нашата наука е твърде ограничена и пренебрегваме това, и че вероятно има причини оказващи по-голямо влияние върху световното време и неговите промени, отколкото всички антропогенни емисии. Ако нещо е от значение, това е, че нито един линеен модел за климата, използван от IPCC (Междуправителствен съвет по изменение на климата) на ООН или някой от стотиците центрове за анализ на климата по света, не може да моделира кой е най-значимият фактор, влияещ върху времето - „капризите“ на Слънцето.

Астрофизиците са установили, че Слънцето, разбира се, е най-важният фактор, определящ дали ни е студено или горещо. Независимо дали става дума за температурните колебания в Тихия океан, наречени Ел Ниньо, или силната вулканична или тектонична активност, наблюдавана през последните месеци, това се дължи на Слънцето, което претърпява сложна циклична поредица от интензивни дейности, последвано от тяхното намаляване, обикновено известни като слънчевите петна или слънчевите изригвания, които са мощни електромагнитни явления. Обикновено един слънчев цикъл трае около 11 години. Единадесетгодишните цикли влизат в по-дълги цикли и зависят от много сложните движения на нашата Слънчева система във Вселената. От 2018 до днес преживяхме период на значително намаляване на слънчевата активност, тоест ние сме в слънчев минимум. Последният такъв минимум се наблюдаваше през 2008-2009. Има убедителни доказателства, че този минимум ще стане Големият слънчев минимум, той е много по-сериозен от всеки друг през последните няколко десетилетия. Какви са наблюдаваните ефекти от тези циклични периоди на ниска слънчева активност?

Космически лъчи и облаци

Според астрофизиците, когато слънчевото магнитно поле отслабва, външното налягане на слънчевия вятър намалява. Това води до проникването на повече космически лъчи в атмосферата на нашата планета и да създадат облаци. Според д-р Рой Спенсър: „Облаците са чадъра на Земята и ако облачната покривка по някаква причина се промени, ще започне глобално затопляне или глобално охлаждане.“

Националното управление на океаните и атмосферата на САЩ (NOAA) заявява: „Всяко климатично време на Земята: от повърхността на планетата до космоса, започва от Слънцето. Космическото и земното време, което усещаме на повърхността се влияят от малките промени, които Слънцето претърпява по време на своя слънчев цикъл. Най-значимото влияние на слънцето върху земята, е свързано с яркостта или интензивността на излъчването, произлизащо от самото слънце“.

Какви са последствията от по-слабата слънчева активност, по-спокойния цикъл, който изпитваме, когато по-малко слънчева енергия или радиация достигне до Земята? В допълнение към глобалното снижение на облачната покривка отслабват жизнено важните струйни течения и се усилва вулканичната активност и земетресенията, и всичко това се комбинира с капризно и непредсказуемо време. Земната магнитосфера, която обикновено блокира струйните потоци в атмосферата, отслабва, а това от своя страна кара устойчивите струйни потоци да се движат на юг (както беше през януари 2019 г. в Северна Америка), причинявайки рекордни студове и снеговалежи в Средния Запад на САЩ. В някои региони ще има значително увеличение на сушата, докато в други е възможно да има значителни наводнения, които ще окажат сериозно влияние върху световното производство на храни. По-слабата слънчева активност, известна като слънчевия минимум, също корелира с тенденцията на глобално охлаждане. Това е установено преди много векове.

Нов мини ледников период

Настоящият слънчев цикъл, наречен от НАСА цикъл №24, достигна своя пик в началото на 2014 г., преди да започне значителното ежегодно намаляване на слънчевата активност. Счита се, че слънчевият минимум ще бъде достигнат през 2020 г. и може да продължи с години. Някои дори прогнозират нов „мини ледников период“.

Тази тема е сложна и недостатъчно проучена, и вместо да се заемем с нея, ние се съсредоточаваме единствено върху антропогенните промени в климата и контрола на времето, използвайки компютърни модели. Ако следващата зима в северното полукълбо бъде същата като последната, това трябва да ни насърчи сериозно да се заемем с въздействието на Слънцето върху климата. Отказвайки от тези съвременни изследвания, ние рискуваме да бъдем неподготвени за катастрофални проблеми с реколтата по света през следващите години, макар, че повечето страни от OECD (международната икономическа организация на развитите страни) решиха да ликвидират своите държавни резерви от зърно, и преминаха на снабдяване на принципа „точно в срок“.

Науката не се крие зад търсенето на „консенсус“, а в търсенето на истината и наличието на дискусии.

*Уилям Енгдал e лектор и консултант по стратегически рискове, притежава степен по политология от университета в Принстън. Автор на бестселъри за петрола и геополитиката, писани изключително за онлайн списанието “New Eastern Outlook”.

Превод за “Труд” - Павел Павлов

Коментари

Задължително поле