Ангел Грънчов от Прищина: Целта на Косово е второто място в групата

Косово показа зъби на България

На 23 март 2019 да почерпят

Бирената диета – радост за небцето Тя наистина е ефективна, но има строги правила

Петролни гиганги харчат стотици милиони за информация срещу глобалното затопляне

Гражданската авиация по света изпитва остър недостиг на пилоти

Тръмп отмени санкции срещу Северна Корея часове след налагането им

Германия арестува 11 души за подготовка на терористични нападения

Русия започва серийно производство на ракетите „Ангара“

Заличават 18 туроператора от националния регистър

Тръмп удари рамо на Нетаняху преди вота (обзор) САЩ може да признаят Голанските възвишения за израелски (ИНФОГРАФИКА)

България започна с хикс евроквалификациите, младок на крачка от мечтан дебют

Ердоган: Израел няма право да окупира Голанските възвишения

Копие на чудотворната икона Богородица Всецарица пристигна в София

Елиф от „Намери ме“ стана на 10 години Малката актриса Изабела Дамла Гювенилир е родена в Ню Йорк

Невероятното житие и битие на „Гавазина от Елена“ Христо Карагьозов бил бодигард на князе, другарувал с Ботев и Стамболов

На 3 март 1878г. е подписан Санстефанският предварителен мирен договор между Руската и Османската империи, с което се слага край на Руско-турската война и се поставя началото на Третата българска държава.

За нас този ден е въплъщение на едно начало. За неговото идване работят и се борят стотици знайни и незнайни български синове и дъщери.Един от тях е Христо Иванов Бояджиев , известен като Христо Карагьозов, с прозвища “Гавазина”, “Калъкчията , а в съвременността, наричан и Бодигардът на князете. Това разказва Ваня Сиракова, директор на Музея на Възраждането “Иларион Макариополски” в Елена.

“Роден е на 25 май 1832 г. в Тънки рът , Еленско и е най голямото дете на Неда Моллова от с. Беброво и Иван Бояджиев, наричан “Карагьоза” , заради тъмните му и големи очи.

Иван Бояджиев бил зограф и просветен за времето си човек, явно споделящ революционните идеи и нагласи за духовна и политическа свобода. Убит е от турци през 1852 г., когато пренасял поемата “Горски пътник” на Г. С. Раковски, която по това време се разпространявала и четяла като библия сред българското население. След смъртта му, Христо , като най-голям син и наследник поема грижите и издръжката за многочленното семейство.

Търсейки надеждно препитание, той заминава за Търново и захваща търговия. Когато работата му потръгва и брат му Станю е отрасъл и е готов да поеме тази дейност, той оставя търговията. Става преводач и телохранител /гавазин/ в Руското консулство в Търново и Русчук.

“С респектиращ външен вид, изключително представителен, знаещ перфектно турски, гръцки, а в последствие и руски, Христо много бързо се вписва в средата и службата си на гавазин. Бил висок над 2 метра, много хубав, рус, със сини очи и с огромни и впечатляващи мустаци. Ходел облечен в богато извезана носия. Одеждите му били много умела комбинация между българска, черногорска и албанска носии от потури, извезана със сърма антерия, богато избродиран елек и астраганен калпак с лъскав, двуглав орел, символ на Руската империя. Запасаните в пояса ятагани и кремъклии-пищови допълвали респектиращия му вид”, обяснява Сиракова.

“В края на 60-те години, след инцидент в Консулството в Русе, Христо бяга в Цариград. В спомени на негова родственица се разказва следното за този случай:

“Веднъж, като обхождал района на консулството по улицата, която достигала до самия бряг на Дунав, той видял трима турци да преследват момиче – българка, с цел да я похитят. Застрелял единия похитител, а другите избягали. Самият той се укрил в консулството. Когато турците дошли да го арестуват, Руският консул – Сученко, постлал руското знаме пред входа на консулството и казал: “Елате и го вземете…” . Турската потеря не посмяла да оскверни знамето и се оттеглила”, разкрива моменти от историята Ваня Сиракова.

След този дипломатически скандал консулът изпраща Христо по таен канал във Варна, а оттам в Цариград – при граф Николай П. Игнатиев, тогава посланик в Руското посолство в столицата на Османската империя. Христо е главен за телохранител и доверен човек на графа и остава на тази служба до започване на Освободителната война през 1877 г.

“Докато пребивава в консулството в Русчук (1862-1868) и след това в посолството в Цариград (1869-1877), Христо Карагьозов е търсен за помощ от българи, заплашени от преследване, бежанци и заточеници. Той ги укрива, снабдява ги с документи и руски паспорти, помага им да заминат за Русия и Румъния”, допълва Сиракова.

В битието си на гавазин, еленчанинът подпомага пренасянето на вестници, брошури, възвания и др. от Румъния в България. Участва в подготовката на четите на Хаджи Димитър, Филип Тотю и Панайот Хитов. Познат е на повечето наши революционни дейци, с някои от които има и лични контакти – Христо Ботев, Стефан Стамболов, Иван Кършовски, Стефан Заимов, Христо Македонски, Николай Обретенов.

“След избухването на войната през 1877 г., Христо Карагьозов е изпратен за преводач към щаба на Руската армия и се връща в България заедно с руските войски. Отново поема и поста гавазин в Руското консулство. Все по това време е избран за адютант, преводач и личен телохранител на главнокомандващия на руската армия на Балканите – Великия княз Николай Николаевич. Дейността му като такъв е документирана от няколко свидетелства, атестат и грамота от Главната квартира на Николай Николаевич. За участието му в боевете близо до Габрово при превземането на Плевен, Одрин и Чаталджа е награден с “Георгиевски кръст” І І І и ІV степен”, изтъква Ваня Сиракова.

Музейният директор уточнява, че след приключване на войната в 1878 г., Христо Карагьозов е натоварен с личната охрана на княз Александър Дондуков – Корсаков, изпратен като императорски емисар, начело на временното руско управление.

Година по-късно, през 1879 г., с идването на германския принц Александър Батенберг , избран за български княз под името Александър І, Карагьозов, е назначен за негов адютант и началник на службата за охраната му.

В края на 1886 г., след абдикацията на Александър І и идването на Фердинанд , Карагьозов е оставен в дворцовата свита на княза, като адютант и телохранител .Неизвестно кога точно Христо Карагьозов напуска службата и двореца, но вероятно това става около 1888 г. Забравен, огорчен и недоволен като повечето поборници, през 1906 г., на 13 май, Христо Карагьозов, умира от инфаркт. Погребан е в София”, разказва Сиракова.

 

Семейството на поборника

За семейството на Христо Карагьозов се знае малко.Той се жени през 1871 г. в Цариград, за 15 години по-младата от него Елена Спиро Алексич – учителка, дъщеря на Спиро Алексич – далматинец и корабовладелец от Боке ди Катаро /днешен Котор/. Венчава ги граф Александър Нелидов – първи секретар на Руското посолство и съпругата му. От брака на двамата се раждат 12 деца, от които остават живи само четири- Мария, Николай, Слава и Вера. Иван и Александър умират като деца, а останалите шест при раждане. Най-голямата дъщеря Мария е кръстена на жената на граф Игнатиев и е кръстена от нея. След Освобождението семейството се установява и живее в София.

 

Елена – българският Витлеем

Малко известните данни за участници в Руско-турската освободителна война се пазят в Музея на Възраждането “Иларион Макариополски” в Елена.

Ваня Сиракова е категорична, че историята е длъжник на Елена и жителите и по отношение на Руско-турската освободителна война. Балканският град, известен още като българският Витлеем през Възраждането заради многото църкви, е не само едно от огнищата на българския Рененас и национално-освободителните борби, но и дава опълченци, разузнавачи към руската армия и преводачи, и военни кореспонденти на европейски издания. Част от тях след Освобождението продължават да помагат на България като влизат в управлението на страната.

“Едва в последните години в историческата наука бе отдадено дължимото на ожесточените и кървави боеве при Елена, Марян и Златарица като важни за изхода на войната. Именно там е осуетен победният възход на армията на Сюлемайн паша, който не успява да стигне до обсадените части на Западната османска армия, командвана от Осман паша при Плевен и това предизвиква обрат в хода на цялата война. Решително е провален последният опит на турските сили за деблокиране на Западната османска армия при Плевен”, казва в заключение Сиракова.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Игнатиев става граф след войната и като вече няма общо с България. Малко по-коректно с историята. А принцът (Александър I) e германски точно толкова, колкото и чичо му руския император, че и по-малко, щото е половин поляк.

  2. …rus s sini oçi ama „Karagözov“ çernook drın-drın çi ples….istoriyata stana prostitutka…ili Turski lokum nakıdeto dırpaş se raztega….

  3. Обикновен хладнокръвен убиец със засукани мустаци, както повечето ганьовски ,,герои’’ от онова време… Убил един от хората, преследвали момиче, което ,,имали намерение да похитят’’.Каква важна причина историците да му оправдаят постъпката пред поколенията!

  4. делиорманската породиста свиня отново изкривява нещата.За него слънцето изгрява от Запад и залязва на Изток.Нали когато в една крайно несправедлива империя,като османската няма ред,,справедливост,а точно обратното-всеки разгневен турски чалмар почне да прави каквото си иска-да граби каквото му хареса,да отвлича БЪЛГАРКИ,защото са по-хубави от вечно грозните кадъни,да поругава църквите ни и всичко БЪЛГАРСКО и християнско,да ти идва неканен на гости и да иска да го черпиш обилно,да изнасилва жена ти или дъщеря ти…….безбройни са турските зверства-тогава някой трябва да защити този народ!Така ли е делиормански боклук?Или искаш да ми кажеш,че султанът е „велик и справедлив“!?Няма да се учудя,ако и тук ми се противопоставиш!Малоумен,прост,нечистоплътен мюсюлманин!

  5. Наистина много достоен БЪЛГАРИН,за който не бях чувал нищо.Струва си филм да се направи за него.Капитан Петко Воевода също беше тотално неизвестен до 1981година,но един прекрасен биографичен филм на Николай Хайтов и Неделчо Чернев го направи толкова популярен сред народа,че бабите се надпреварваха ръка да му целуват!А за „делиормански“какво да кажа?Тотален идиот и потенциален башибозук.Вижте го моля!Та той се възмущава от факта,че Христо Карагьозов спасил нашенско момиче от поредните турски изнасилвачи!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!На такъв долен фес-главата да му строшиш!Малко му е боят!!Трепане трябва!Та като споменах за Капитан Петко Воевода-всички видяхте как във втората част на филма-във Варна нашият герой постоянно защитава турците!А дали си е сткрувало?Вижте как този „делиормански“ ни се качиха върху главите!Храни куче да те лае!Прословутата турска неблагодарност!Ние ги оставяме да си живеят тука сред нас,след всички жестокости,които извършиха,а те-готовипак да ни колят!Той турчинът за друго не става!Само да коли хора и да изнасилва момичета!!!!Това са турците!!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.