На 21 юли 2019 да почерпят

Затвориха две летища в Силиция след ново изригване на Етна

Морковите зареждат организма с ценни вещества Могат да се консумират също листата и стъблата на оранжевия зеленчук

Великотърновка се венча в храм от 18-ти век в село с един жител Стела се запознала с бъдещия си съпруг в църквата в планинското с. Влахи

Ентусиасти преобразяват цял квартал Групата “Бъди общественополезен” вдъхна нов живот на 13 градинки в Изток

Срив в системата на Гранична полиция спря за близо час обработката на камиони на „Капитан Андреево“

Откриха първата ясна снимка на Нийл Армстронг, докато ходи по Луната

Рим обяви най-висока степен на терористична заплаха

Рожен събра над 200 000 българи от страната и чужбина

Крит – откъдето Европа е започнала На острова всичко е мълчание, останалото е лош превод

Най-малко трима души загинаха при катастрофа на малък самолет в Германия

Извадиха варели за опасни химикали от река Марица

ТИР разпиля дини на АМ „Марица“, след като се удари с лека кола

Христо Стоичков: ЦСКА ще има нов стадион!

64-годишен мъж е с опасност за живота след катастрофа край Разград

Недочаканият Кодекс за нарушенията и наказанията Промените позволяват да се съставя нов акт на мястото на стария

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Държавата и общините да спрат да пишат незаконни актове

Миналата седмица за обществено обсъждане МС обяви мащабни промени в Закона за административните нарушения и наказания, адресиращи някои от най-сериозните недостатъци на закона, приет в далечната 1969 г. и изменян оттогава многократно.

Като се абстрахираме от наименованието на законопроекта „консИлидиран ЗАНН“ и очевадната правописна грешка, безспорно видна е сериозната работа по предлаганите промени и като положителни по принцип трябва се оценят преобладаващата част от тях. Например – по отношение на присъждането на разноски в процеса на лицата, на които е издадено незаконно наказателно постановление; наред с ясното регламентиране на давностните срокове за налагането на санкциите; възможността за сключване на споразумение с административно-наказващия орган и заплащане на санкция в намален размер и др.

Налице са обаче и немалко слабости, като основната е поредното отлагане на отдавна обещаната цялостна реформа на административно-наказателното производство и правораздаване, за което още от кабинета „Борисов 2“ бяха направени обещания за кодификация и приемане на Кодекс на административните нарушения и наказания (КАНН), регламентиращ цялостно материята.

Но след като КАНН така и не се появи, нека разгледаме внимателно някои от предлаганите промени от управляващите:

Присъждането на жалбоподателя на направените разноски по отмяната на незаконен акт и наказателно постановление.

Един от първите законопроекти, които внесох като народен представител в миналия парламент, визираше именно това. Защото, елементарната справедливост изисква, когато съзнателно е причинена вреда някому, извършителят, най-малкото, да поправи последиците. При действащия режим дадена администрация – без значение държавна или общинска, може абсолютно и без последици да санкционира граждани и юридически лица, като при последващо установяване на незаконността на издадените наказателни постановления (НП) и отмяната им от съда, няма никакви последици за органа, който ги е издал. А процесът на обжалване пред съд на НП освен време и нерви, често ангажира и допълнителни разходи за жалбоподателя – такси за експертизи, възнаграждение за адвокат и др. Всичко това в процеса остава за сметка на пострадалото лице и дава възможност за злоупотреби от страна на недобросъвестни представители на администрацията – напр. когато имат някакъв личен (или субективен) конфликт с дадено лице.

Разбира се, житейската логика изисква да е налице и обратната хипотеза – когато дадено лице неоснователно е обжалвало едно наказателно постановление (напр. за да забави влизането му в сила) и то бъде потвърдено от съда, последният също да дължи на органа разноски за юрисконсулт/адвокат, ако такива са ползвани. Необяснимо защо обаче, в подложения на обществено обсъждане законопроект, тези предложения са зачертани (от кого?!!). Предвид, че в законопроекта целият нов чл. 63г е и маркиран, няма да се учудя, ако Министерство на финансите за пореден път поиска отпадането на присъждането на разноски с мотива, че държавата и общините ще имат затруднения да ги заплащат при отмяна на актовете им. Или, поне това бе мотивът, с който управляващото мнозинството отхвърли законопроекта ни с колегите в 43-то НС, независимо, че преди намесата на МФ, в правна комисия законопроектът бе приет на първо гласуване.Единственото, което тогава казах срещу този изумителен довод беше, че решението е просто – държавата и общините да спрат да пишат незаконни актове..

Давностните срокове. В законопроекта с нов чл. 34а подробно са разписани давностните срокове, както по отношение на срок за образуване на административно-казателно производство за извършено административно нарушение, така и за налагането на наказанието, когато наказателното постановление е влязло в сила. Нещо, което до момента липсваше и се извеждаше при тълкуване на разпоредбите на НК и при спазване на тълкувателните решения на Върховния административен съд и което безспорно затрудняваше процеса.

Друг положителен елемент на новата уредба е, че е налице диференциация по отношение на давността с оглед обществената опасност на деянието – напр.. за административно нарушение по Закона за движение по пътищата, ако КАТ не образува производство срещу нарушителя в срок 1,5 г., то отпада възможността той повече да бъде преследван. Същевременно, за нарушения срещу бюджетната дисциплина, хазартната дейност, закона за енергетиката и др. (когато не съставляват нарушения), срокът за образуване на производство вече е 3 години.

Всичко това освен яснота и ускоряване на административно-наказателните производства следва да има и „възпитателен“ ефект върху администрациите, за да не се сещат за наложени глоби за неправилно паркиране, примерно, след като са изминали 2, 3 и повече години от установяване на нарушението, а собственикът междувременно е продал автомобила си и, да кажем, е заминал да живее в чужбина.

Съобщенията. Ключово място в проекта е отделено на реда за връчване на съобщения, т.е. на уведомяването на санкционираните лица за наложените им наказания. Сегашният закон има редица слабости в това отношение, които често водят до случаи на злоупотреби, когато лицата умишлено не се уведомяват (укриват), като в резултат наложените им наказателни постановления не могат да влязат в законна сила. Най-фрапантни случаи имаше доскоро с водачи по ЗДвП с по 10, 15 и повече акта и невръчени НП (често определяни като „рецидивисти“ на пътя), които необезпокоявано (че и на практика – законно) продължаваха да управляват МПС и да извършват нови и нови нарушения. Практиката за връчване на НП на органите на пътна полиция при спиране за проверка и разпечатка от системата на МВР очевидно само частично решава проблема, тъй като КАТ извършва проверките на случаен принцип или при установено нарушение.

Предлаганите изменения предвиждат освен по пощата или лицензиран куриер с разписка, административно-наказващият орган да може да връчва съобщения и по адреса/местоработата на физическите лица и седалищата на юридическите лица. В случаите, когато лицето не е намерено на адреса се залепва съобщение.

Тук е препоръчително, информация за неоткритите лица да може да бъде достъпна и от интернет страницата на административния орган (при съответната защита на личните данни), а не само на място в помещенията му.

Споразумение с административно-наказващия орган и съкратен съдебен процес при признаване на вината. Нови моменти в закона са възможностите за споразумение с административно-наказващия орган, в случаите, когато между него и нарушителя е налице съгласие относно характера на извършеното нарушение, вината, извършителя, вида на следващото се административно наказание и т.н. При споразумението административно-наказващият орган налага санкция в размер на 80% от минималния размер на следващата се глоба. Споразумение обаче не може да се сключва във всички случаи – напр. когато деянието представлява престъпление; или когато признанието на нарушителя не кореспондира със събраните доказателства (т.е. прави се опит да се поеме чужда вина) и др.

Когато производството е във съдебна фаза, съдът може да проведе съкратено съдебно производство, когато нарушителят признава фактите, дава съгласие да не се събират повече доказателства и са налице останалите предпоставки.

По-леки наказания от разписания в закона минимум. Едно от добрите предложения е за даване на възможност на наказващия орган да налага по-леки наказания от разписания в закона минимум, когато са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и дори и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко.

Накрая ще коментираме и едно ново правомощие на административно-наказващия орган да съставя нов Акт за установяване на административно нарушение на мястото на стария в случите, когато първоначално е допуснал нарушения във връзка с уведомяване на нарушителя, за извършването на какво нарушение е подведен под отговорност. Подобна възможност крие немалко опасности от злоупотреби, когато със субективни мотиви един или друг служител в дадена администрация може едва ли не да „редактира“ и дори преиздава вече съставен акт, като отстранява допуснати пропуски. Не бива да се забравя, че при изготвянето на Акт за установяване на административно нарушение обикновено се ползват показания на свидетели-очевидци, предполагаемият нарушител има възможност да впише възражения в него и др. – все неща, които при издаването на нов, „поправен“ акт не е ясно, как ще бъдат запазени в него и дали новоиздадения акт няма да е „взел предвид“ възраженията за незаконосъобразност, ако предполагаемият нарушител е направил такива. Не на последно място, стои и въпросът за давността – дали по този начин някой недобросъвестен служител няма да се опита да „прескочи“ давностните срокове (вж. по-горе), когато не си е изпълнил навреме служебните задължения!

*Авторът е юрист, депутат от 43-ото НС

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.