На 13 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 13.11.2019

Повече от един тон пакети с кокаин събраха от атлантическото крайбрежие на Франция (ВИДЕО)

Чехия купува 12 бойни хеликоптера от САЩ

Тръмп и Макрон обсъдиха по телефона Сирия, Иран и срещата на върха на НАТО

Лекуваме се с по-модерни лекарства На извънредно заседание депутатите гласуваха финансовите рамки за НЗОК и ДОО (обзор)

Ураганен вятър в Далмация събори дървета и стълбове, вълните в морето достигнаха 6 метра (ВИДЕО)

КРИБ награди десетте най-добри бизнес лидери (СНИМКИ) "Мистър и Мисис икономика" са Атанас Добрев и Теодора Петкова

Луфтханза се съгласи на арбитраж в спора с кабинния персонал

Прокурист пое болницата в Пазарджик

Роман на Бойка Асиова излезе на турски език

Военни обезвредиха невзривени боеприпаси, открити в различни населени места в страната

Заплатите нараснаха с 11% за година Средното възнаграждение за септември е 1266 лв.

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 13 ноември 2019

Пентагонът обяви сроковете за изтегляне на американските войски от Сирия

Неизбежен ли е импийчмънтът Доналд Тръмп възнамерява да се бори докрай

„Хората са избрали този път. И аз съм длъжен да ги следвам, защото съм техният водач“, тези думи, са изречени през трудната 1848 година, и се приписват на един от френските политици. В духа на споменатата фраза бе и неотдавнашното изявление на Джо Байдън за импийчмънта на президента Тръмп. Джо се опитва да следва настроението на членовете на партията, която много му се би искало да ръководи. Байдън промени своята реторика под влияние на няколко фактора. По време на кампанията той направи много откровени грешки, и неговите конкуренти редовно напомняха за това на обществеността, като изясняваха, че 76-годишният Джо откровено вече не става. А рейтингите на бившия вицепрезидент постоянно намаляват.

Миналата седмица сенатор Елизабет Уорън го лиши от статут на основната надежда на демократите в изборите. А събраните 15 милиона долара в хазната на щаба на кампанията през третото тримесечие откровено бледнеят в сравнение с 25 милиона долара, получени от Уорън за същия период. И в светлината на неотдавнашната хоспитализация на сенатора Бърни Сандърс вероятността прогресивното социалистическо крило в Демократическата партия да премине под крилото на Уорън започна да изглежда като сурова реалност. Така Байдън стигна до извода, че в условия, при които призивите за импийчмънт обединяват и съживяват партията и близките до нея медии, е недопустимо да стои настрана, особено когато неговите партийни конкуренти говорят за Тръмп много по-грубо от бившия вицепрезидент.

Изявлението за необходимостта от импийчмънт позволява на Байдън да отклони вниманието от въпроса какви услуги за 50 000 долара месечно е предоставял неговият син Хънтър на украинска енергийна компания. И то по същото време, когато Байдън-старши от името на Обама ръководеше борбата срещу корупцията в Украйна.

Анкетите на общественото мнение отчитат положително отношение на повечето американци към разследването за импийчмънт, а анкетата на Fox News показва, че мнозинството се застъпва за осъждане и сваляне на Тръмп от поста. Следователно, перспективата за импийчмънт изглежда неизбежна.

Каква е защитната стратегия на Тръмп? Изглежда, че президентът е избрал стратегия за мащабна съпротива на всички фронтове и това се доказва от решителния тон на писмото, подготвено от юрисконсулта на Белия дом Пат Чиполоне. „Вашето разследване няма законно конституционно основание. В него няма дори и най-малката претенция за безпристрастност или готовност да се спазват най-елементарните стандарти за водене на разследване. В тази ситуация не трябва да се очаква участието на изпълнителната власт в разследването“, се казва в посланието.

В сряда обаче, Тръмп се отказа от идеята да устрои Армагедон. Ето новата му позиция: ако Камарата на представителите в своя пълен състав гласува в подкрепа на започване на разследването за импийчмънт, а президентът получи същите права и инструменти за защита като Ричард Никсън през 1974, тогава Тръмп ще започне да приема идващите от Камарата на представителите призовки, запазвайки си обаче правото да ги оспорва във Върховния съд.

Т.е. докато конгресменът Нанси Пелоси и демократите от Камарата на представителите се опитват да прокарат декрета за импийчмънт относно юлския телефонен разговор на Тръмп с украинския президент, Доналд Тръмп се подготвя за продължителна обсадна война. Самият той признава вероятността от импийчмънт, въпреки че все още не е ясен резултатът от историческия сблъсък между президента и Конгреса, и който има решаващо значение за съдбата на Пелоси, Тръмп и Байдън.

Тръмп обаче има и своите козове в тази битка. Първият коз е конгресменът Адам Шиф, който е приел ролята на главен прокурор. И това е добра новина за Белия дом, тъй като буквално животинската омраза на Шиф към Тръмп и страстното желание на демократа за импийчмънт, осъждане, сваляне и последващото безчестие на президента са добре документирани. И докато Шиф ръководи разследването на импийчмънта, мнозина разглеждат този процес като дивашка необузданост, предубеденост и желание да се отмъсти.

Не бива да забравяме и за две потенциално взривоопасни разследвания за източниците в разследването на прокурор Мълър. Майкъл Хоровиц, генерален инспектор на Министерството на правосъдието на САЩ, разследва твърденията за злоупотреба със „Закона за надзор на чуждестранното разузнаване“ от страна на ФБР и Министерството на правосъдието, за да може да стартира „Русия гейт“. Докладът на Хоровиц се очаква да бъде публикуван само след няколко седмици.

Паралелно с това, американският прокурор Джон Дърам, вече от няколко месеца анализира източниците на проведеното от контраразузнаването разследване срещу Джордж Падопулос, един от помощниците в предизборния щаб на кампанията на Тръмп. Дърам трябва да отговори на въпроса: дали американските разузнавателни агенции са възлагали на чуждестранните си колеги да шпионират американските граждани? Работата е в това, че за всяка контраразузнавателна операция срещу членове на щаба на кандидата за президент се изискваше официалната изпреварваща резолюция на тогавашния държавен глава Барак Обама.

Историята с руската следа преследва Тръмп през първите три години от неговото президентство, а темата за „Украйнагейт“ и импийчмънта вероятно ще доминира през неговата четвърта година в Белия дом.

 

Какво е знаел Мълър

Служителите на президентската администрация съобщиха за Fox News, че Робърт Мълър по време на състоялата се среща през май 2017 с Тръмп, е проявил интерес към свободния тогава пост на директор на ФБР. Бившият специален прокурор, давайки показания в Конгреса под клетва, веднъж отрече това твърдение. Въпреки това, съдейки по разсекретената през октомври кореспонденция, Робърт Мълър все пак прекрасно е знаел, че ако не бъде одобрен за поста директор на ФБР, тогава ще му бъде предложен поста на специален прокурор.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.