Започва приемането на стихове за конкурса „Христо Фотев“

Министър Маринов: Нямаме официална информация за инцидента във Великобритания

Турция може да закупи нови комплекси С-400 от Русия

Прокуратурата предаде на съд мъж, причинил смърт на пътя

Отварят за гражданите буферния паркинг на метростанция „Стадион Васил Левски“

Славея Сиракова отлага сватбата

Гуна Иванова снима клип с Брас Бенд Сандански Събраха македонски песни във фолклорна китка

Петима отиват на съд за трафик на мигранти от Турция към Западна Европа

Изящен фамилен орган от началото на 19 век дариха наследници на Варненската опера

Главният прокурор: Протестите срещу кандидатурата на Иван Гешев са опит за политически натиск

Остро въглеоксидно отравяне е причината за смъртта на майка и син в Търговище

Министър Петков: Пенсиите може да нараснат и с повече от планираното

Държавата направи много, за да намали нелегалната търговия на тютюневи изделия в България Интервю с Мила Маречкова, управител и директор Маркетинг и търговия в Бритиш Американ Табако България

66-годишен пострадал при срутване на плоча при ремонт

Неправителствените организации станаха правителствени

Има едно такова правило: новина е това, което някой не иска да се узнае, другото е пропаганда. Ако това правило е валидно – а животът досега май не го е опровергал – определено можем да кажем, че спешното преправяне на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ или Закона за НПО-тата, както го наричат накратко), е новина, и то голяма. Неслучайно беше подмината като малка гара и от новинарите, и от хилядите неправителствени организации в България, които тя пряко засяга.

Тъй или инак случилото се заслужава внимание, то никак не е незначително: Със закона, който влиза в сила от 1 януари 2018 година, целият живот на неправителствените организации се определя от правителството. Отделен въпрос е защо, след като беше пожарникарски гласуван, той ще се държи в изкуствена кома цяла година и половина?

По същество: С промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел депутатите от управляващото мнозинство създадоха поредна административна структура, наречена Съвет за развитие на гражданското общество, която да развива диалога между гражданските организации и Министерския съвет, в който е ситуирана. Съветът ще се състои от 15 представители на сдружения и фондации, чиито цели са свързани с демокрацията, човешките ценности и права, ще се председателства от вицепремиера (без право на глас) и – най-важното! – ще гласува за разпределението на бюджетни пари между останалите НПО, които нямат в него свое представителство. Размерът на сумите ще се определя със Закона за държавния бюджет всяка година и за него, разбира се, решаващата дума ще е на финансовия министър.

Как точно ще се подбират между всичките 46 000 юридически лица с нестопанска цел у нас въпросните 15, които да ги представляват във властта? Това в закона не е указано. Но щяло да бъде указано в правилник.

Какво не разбрахте?

Да, на теория НПО е всяка частна независима от държавното управление институция, която развива обществена дейност без стопанска цел и се финансира от източници, несвързани с правителството. Но на практика не е точно така, а вбъдеще и по закон ще бъде обратното.

Да, няма гаранции, че изпълнителната власт няма да си отглежда удобни НПО в този Съвет -15. В закона е казано само, че за тях гласуват предварително регистриралите се организации. Логично е всяка от тях да гласува за себе си обаче. И конкурсното начало ще е дявол на магаре.

Създава се държавна хранилка, да. От нея ще папкат избрани НПО, наречени Гражданско общество. Ще им се дава – на едни или на други, тази година повече, догодина по-малко, вероятно в зависимост от степента, в която са заслужили любовта на управляващите. Тази хранилка ще се обслужва от администрация, а администрацията не е администрация без корупционни практики. Дали се дава простор на тия практики? Дава се, как да не се дава. И повече даже, отколкото през изминалите 25 години, когато гражданското общество и без да си има правителствен Съвет-15 се изявяваше чрез сдружения и фондации – кога със собствено финансиране, кога с чуждестранно…

Ако позволите, ще обобщим: каквото и да заявяваше законодателят, докато променяше ЗЮЛНЦ, ставаше дума за пари. Ето една от идеите му: Съветът да си избере две-три НПО, на които да делегира права на „оператори на финансите“ – те да събират документация с предложения от всички останали за общественополезни проекти от различен характер, да разхвърлят дарения между тях, да отчитат тяхната възвращаемост и да докладват пред Съвета за резултатите. На 15-те съветници няма да им да се плаща, те със своите НПО за пари няма да кандидатстват, само ще четат доклади. И всичко ще става по правилата, които Съветът ще си приема сам. Цитираме, не се подиграваме.

В стенографирано заседание на правната комисия самият неин председател Данаил Кирилов – Дани се дистанцира от това законотворческо нахалство:„Аз лично ще запазя скептицизма си за този институт. Винаги съм смятал, че ако гражданската инициатива е силна, тя ще намери източници и основания да се самофинансира. Другото е да създаваме нещо…за което утре ще се каже: Вие не сте независими, а сте на хранилка на изпълнителната власт, каквото ви дадат – това е… Може би е по-добре да се изключи националното финансиране, а организациите да си търсят европейско, партньорско, всякакво друго.“ Край на цитата.

Да не помислите обаче, че г-н Кирилов е гласувал против тези неща, предложени от група негови колеги начело с Менда Стоянова? Правната му комисия заседава в първия работен ден след лятната ваканция, пет-шест дни по-късно вкарват извънредно законопроекта в пленарна зала, гласуват и – дорде не видиш – неправителствените организации станаха официално правителствени!

Следва най-интересното: Неправителствените-правителствени активисти си мълчат, не протестират.

Има три възможни обяснения за това.

1. Мълчат, защото всеки шеф на НПО се надява да бъде сред 15-те избраници на властта, или сред избраните от тях държатели на торбата с парите, които ще се даряват и ще се отчисляват по веригата, както се полага.

2. Мълчат от страх – обадят ли се, може да изпаднат от класацията. А опитът безмилостно показва, че в Гражданското общество у нас недобре платените не оцеляват.

3. Мълчат, защото харесват закона – единодушно го намират за превъзходен.

Според хора от ония НПО, които нямат политически амбиции, а се грижат за сираци и инвалиди, третото обяснение е изключено. Те споделят под сурдинка, че промените в закона за неправителствените организации не решават проблемите, а ги умножават. Вместо да улеснят регистрацията им, която минава от съда в Агенцията по вписванията, те я затормозяват с неясноти. Не е ясно например какво се случва с организации, които не се пререгистрират? А с такива, чиито имена се дублират?

Съветът -15 за пръв път се появява в една Стратегия за развитие на гражданското общество, приета от кабинета „Борисов -1“. Но там той е описан доста по-смислено – като посредник между НПО и правителството, а не като носител на зависимост. В новоприетия закон въпросите за неговия състав, както и за делегираните му права да разпределя средства от държавен фонд, са много повече от отговорите. Вратичките за корупцията се виждат с просто око. Както и опасностите да бъдат финансирани едни и същи НПО, а да бъдат репресирани други, работещи в обществена полза, но не слугуващи никому. Стотици са в България фондациите, създадени за истинска благотворителност, различни от тия по модела „Чичо, мама и аз“, които всеки може да регистрира с 5 лева капитал. Но на тях ЗЮЛНЦ не дава много шансове.

Чуйте Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството:

„Ние работихме по законопроекта във варианта, в който беше внесен от МС в Народното събрание след обществени дискусии, срещи и две оценки на въздействието. С него трябваше да се реализира дълго отлаганата регистърна реформа на НПО, които са най-обременени регулаторно – техните такси за регистрация са понякога двойно по-високи от тези на търговците, макар те да са по-неплатежоспособни. Но между първо и второ четене, както често се случва, се внесоха предложения, които промениха духа на законопроекта. И той се превърна в законопроект за партньорство между държавата и НПО с бюджетно финансиране. А разбирането е, че НПO са неправителствени, защото не зависят от правителството и следва да са негов опонент и коректив. Плюс това аз от 10 години друг проект с толкова дълъг мъртъв период на съществуване– над 15 месеца, не съм виждал. Той е необоснован, струва ми се. И може би сред аргументите за него има такива, които няма как да бъдат обявени публично.“

А може би след като този закон влезе в сила, трябва да спрем да наричаме НПО „неправителствени“?

Мълчанието на иначе гласовити НПО по този въпрос повдига и друг: Дали те изобщо са били някога неправителствени или само се представят за такива? Като организации с нестопанска цел те предоставят услуги, провеждат научни изследвания, присъстват в медиите, заявяват, че нямат връзки с властимащите и понякога ги критикуват. Те формално са независими, но не разчитат ли в действителност на държавно финансиране – национално или чуждестранно, което ги прави инструмент за влияние?

„НПО е често подвеждащ етикет, който прикрива политически намерения и то недотам почтени, а угодни на партийни лобита или на разузнавателни агенции“.

Кой казва това? Да не би да е някой, който завижда на прочутите протестъри, журналисти, политици и други, които черпят сила от фондации в САЩ, Германия и Русия? Не, думите са на Джордж Фридман, американски политолог и директор на прочутата информационна компания „Стратфор“. Ето какъв извод прави той:

„Феноменът НПО, подкрепян от държавата, е най-силно изразен в Източна Европа и на Балканите. В държавите с по-слаби икономики НПО се затрудняват да намерят свои източници на финансиране и са склонни да приемат пари от чужди и свои правителства. Но има фактори, които подкопават тяхната ефективност…Най-важният: всеобща липса на обществено доверие към тях след разкрития, че са подвластни на интереси – частни и чужди.“

Поучително, нали ? Не че и сами не сме наясно с всичко. Но е друго, като го чуем от чужденците.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Много паразити, ама от най-гладните паразити. Ще падне яко чистене и капацитета на Белене и Скравена е нищожен.

    1. Регистрирани 46 000 юридически лица с нестопанска цел?! Пада яко зобане от чуждестранните хранилки, очевадно. Капацитета на Белене и Скравена е нищожен, но все ще се намери едно място и за „нямазначение“ да спряга на воля пълни и празни членове по избор: на Сорос, Обама или Тиквения член.

  2. така описано, изглежда да е една добра демократична идея, коато другарят путин може да взаимства…

    1. Само че вече товарищ Путин забрани дейността на НПО финансирани от чужбина.

  3. КапацитетА на велемирка е нищожен. Един пълен член да се опиташ да навреш в него – няма как да стане. А причината е известна на всички тук – просто членът на Путин е заел цялото свободно място!

  4. Зaрковa откри топлaтa водa и интимният шaмпоaн,мaкaр и дa си е вече дъртичкa тоьткa.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.