Амелия-Мира остава непобедена в „Игри на волята”

Катастрофа на магистрала „Тракия“, движението след Пловдив е затруднено

Фейсбук преустанови действието на десетки хиляди приложения заради риск за личните данни

„Ферари“ мачка и на виртуалната Формула 1

САЩ ще изпращат допълнителни военни сили в Саудитска Арабия и ОАЕ

Ирландски ветеран е най-слабият във FIFA 20

Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Нещо в Европа бавно ни убива

Този век не ме интересува

Днес Европа има равна енцефалограма. Има нещо, което бавно ни убива, нещо непроницаемо и задушаващо, но не знаем какво. Светът може би все още има какво да ни каже, но не и Европа. Направиха Европа на парите, нищо друго и това е краят на ангажиментите, на утопиите. Честно казано, предпочитам фашист и комунист, които се сблъскват и те карат да избереш към кой лагер, към коя партия искаш да принадлежиш, за какво да се биеш, срещу кой враг. Този век не ме интересува…

Светът съществува само в погледа, който отправяме към него. Няма обективност. Красивото, грозното е трудно да се определят. Често красотата е случайна, това, което не можем да задържим: прелитащ влак в нощта. Виждам твърде много пресилени, изкуствени неща. Твърде много цени, твърде много пари, котира се, не се котира… Всичко това дълбоко ме отвращава.

В днешния толкова политически коректен свят думите от новия текст „Отложена красота“ на Маргьорит Дюрас имат неочаквана сила и дързост: човек би могъл да си помисли, че тя ще почете свещени крави, като Фройд, Барт или Лакан, но не. Тя няма филтър, казва това, което мисли, за женската ситуация, например, никога не изпада в клишета, твърде проницателна е за това.

Скандализирана съм от начина, по който Европейският съюз се отнесе към гърците, докато Европа произлиза именно оттам, от Гърция, от нейната мисъл, митология, трагедии. По природа съм романтична, така че харесвам страните първо в зависимост от тяхната литература, изобразително изкуство, това, което изкуството изразява от техния дух. Така се нахвърлих на Русия… Гърция е нещо огромно и за нея може да се говори с часове. Затова ще се придържам към четирите стълба, които Симон Вейл очерта в Омировия епос, в есето си „Илиада или поема за силата“ (L’Iliade ou le poeme de la force): никога не вярвай, че можеш да избягаш от съдбата, никога не се възхищавай на силата, не мрази враговете си и не презирай нещастниците.

(Със съкращения, превод „Гласове”)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.