Няколко масови „призраци“ бродят из България:

1. Тук жизненото равнище е най-ниско в ЕС. Не е вярно!
2. Половината от хората живеят от заплата до заплата или от пенсия до пенсия. Не е вярно!
3. В България има най-много бедни. Не е вярно!
4. Продължителността на живота е най-ниска от целия ЕС. Не е вярно!
5. 240-те народни представители в НС мислят денонощно за благото на народа си, а не за собствените си богатства и привилегии. Без коментар!

Един от сумарните индикатори за стандарта на живот е показателят „очакваната продължителност на здравословен живот след пенсиониране“. Естествено, в страните, в които има огромна мизерия, където се живее „от заплата до заплата“, продължителността на живота ще е доста по-ниска от средната в съюза.

Да погледнем реалностите:

1. Европейците биха могли да очакват да имат около 11,7 „здравословни“ години след пенсионирането си, със средна ефективна възраст на излизане от пазара на труда 63 г.

2. Пенсионерите, живеещи в Норвегия, Словения и Люксембург, имат 15-16 „здравословни“ години след пенсиониране, докато малтийците, белгийците, французите и шведите също са над средното за Европа - 14-15 г. Показатели като средната възраст на излизане от пазара на труда също оказват влияние върху броя на очакваните „добри години“ след пенсиониране. Например Люксембург и Словения имат най-ниската ефективна средна възраст за напускане на пазара на труда (около 60).

3. Хората, живеещи в балтийските държави, Португалия и Румъния, са в другия край на спектъра с очаквана продължителност на живот в здравословно състояние под 10 години. Тя пада до под 7 години в Естония и 5 години в Румъния. Тези национални средни стойности са резултат от комбинация от късна средна възраст за пенсиониране (65 или повече години) и лоши здравни показатели сред населението.

4. България се нарежда сред страните във втората група - с 11-13 здравословни години след пенсионирането. В тази група попадат австрийци, испанци, италианци, гърци, ирландци.

Изводи:

1. Средната продължителност на здравословен живот сред пенсионирането може да се подобри чрез превенция и безплатни лекарства за хората над 67 години.

2. Бедата е че поколението, родено след 1980 г., е живяло две десетилетия в по-лоши условия, отколкото неговите родители. А и сега далече не всички са в цветущо здраве - и от влошаването на околната среда, и от по-несигурния начин на труд, и от „качеството“ на хранителните продукти, и от собствените си провали на част от младежите (наркотици, алкохол, чалга, слободия, простотия).

3. Няма надежда за оправия, когато в НС са се събрали представители само на „успелите“ и свръхбогатите (даже в БСП), а на първия ред седят един неукротим тигър и един застаряващ лъв...