Труд
Автор:
Кеворк Кеворкян
В ЕС най-малко се интересуват колко дивизии са им останали на украинците
Зеленски напусна срещата с Тръмп в Овалния кабинет - и веднага Урсула обеща 800 милиарда евро за защитата на Европа, ей така, сякаш са в джоба ѝ и може да ги извади, щом поиска. Това, разбира се, са празни приказки – тия невзрачия имат сили само за едно: да спретват инфантилни сюжети, единствената полза от които е, че се саморазобличават. Приказките им са ефикасни точно толкова, колкото и прословутите танкове „Леопард“.
„Елитът“ на ЕС не е на себе си: Тръмп гони Зеленски, а тия го посрещат – на срещата в Брюксел – така, сякаш е спечелил войната.
Все още се намират хора, които са убедени, че Тръмп е побутнал украинеца в предварително подготвен капан. Американският президент има звезда в Алеята на славата на Холивуд заради знаменитото си риалити шоу „Стажантът“ и за него няма да е проблем да злепостави всеки, когото си пожелае. Но в случая това изобщо не му беше нужно.
Зеленски беше дошъл в Белия дом, за да го изгонят – изглежда, смяташе, че това ще добави няколко капки блясък към помръкналия му напоследък образ. Той подсказа какво да очакваме от него, още когато отказа да си сложи подходящи за визитата дрехи – макар че изрично е бил помолен за това от администрацията на Белия дом. Изглежда е убеден, че ако се премени с някое скромно костюмче, това ще накърни образа, който продава на публиката.
Зеленски съзнателно търсеше скандала. В някои моменти, ако не беше зает да прекъсва домакина си, той правеше гримаси, сякаш за да напомни за комедийната си кариера във времето, преди да стане президент. Веднъж дори поздрави с палец някого от присъстващите журналисти – добре, че поне бе вдигнат нагоре. Какво да го правиш такъв игрив гост, освен да го натириш.
И това се случваше в един момент, в който вече и самият Зеленски едва ли е напълно наясно, колко дивизии има на разположение. Положението му е драматично, но той иска да запази образа, който се опитва да изгради от три години – ако не на победителя, то поне на спасителя на Украйна. Винаги се е стремял да наложи главно тази представа за себе си. В случая обаче, срещу себе си имаше човек, който не играе роля, той е доказан победител. Освен това, Тръмп вече беше обещал незабавно да спре войната, а това означаваше да превъзложи на Зеленски една пасивна роля – да наблюдава отстрани пазарлъците на големите играчи, което пък щеше да е намек за неособено приятните перспективи пред бъдещето му.
Всеки човек, донейде обигран пред камерите, а Тръмп е много повече от това, би постъпил именно по този начин, по който постъпи той: да настоява гостът му да му благодари, и пак да му благодари, а накрая и да признае, че друг е героят. Зеленски отказа да го стори – може би си въобразяваше, че това ще бъде прието като една негова малка победа. Но само, за пореден път, остави впечатлението, че е последният човек, който би искал прекратяване на войната. Трябваше обаче да преспи само една нощ, за да се сети, че оцеляването му не зависи единствено от прегръдките с европейските „лидери“ – и да помоли за прошка Тръмп.
Впрочем, между споменатите особи много трудно бихме откроили дори един-единствен човек, за когото да е подходяща подобна оценка. Днес Европа няма лидери, тя се задоволява да бъде направлявана от чиновници и сякаш дори не разбира накъде я води това.
Всички силни карти са в ръцете на Тръмп - колкото и Зеленски да симулира някаква увереност. Върви ревизия на Пентагона и досега оповестените факти подсказват, че нищо добро не го очаква. Дори той да няма нищо общо с изчезналите въоръжения - 30% от общите доставки, както се твърди – онези, които са заченали тази афера, ще го пожертват, за да спасят себе си, така се случва обикновено. И кой ще командва тогава дивизиите, доколкото изобщо са останали?
Докато Урсула сънува някакви 800 милиарда евро, Тръмп спря достъпа на украинците до съдбоносно важната разузнавателна информация, осигурявана от сателитните мрежи - и по този начин направо им избоде очите. Сега и Урсула си премълча, не се разчекна с някаква нова бомбастична глупотевина.
Очевидно е, че от няколко седмици върви подготвителна канонада, за да се прочете, в крайна сметка, донейде обективно „Аферата Украйна“. Случилото се в Овалния кабинет е само един епизод от нея. Тръмп беше изчислил добре Зеленски и разигра с него сценка, която трябваше да ни убеди, че „момчето“, както го нарича той, е прекалено войнствено, порядъчно невъзпитано, освен това е и неблагодарно, а това по стандартите на Вашингтон е голям грях.
Дотук на няколко пъти споменавам дивизиите на Зеленски, понеже се сетих за една знаменита фраза на Сталин. Стивън Грей я споменава в книгата си “Новите супершпиони“. Кремълската върхушка обсъжда влиянието на Ватикана и тогава Сталин казва: „Папата ли? Че колко дивизии има той?“ Тези думи на болшевишкия сатрап със сигурност ще ни изкушат да потърсим в тях и някакъв втори план. Можем да ги разчетем и така: Да, вярата е много важна, но тя изобщо не може да си съперничи с волята/нагона да жертваш милиони войници в скотобойната на една война. Така е и досега. Човешкият материал все още и вероятно за дълго ще има решаващо значение, макар и да е лишен от познатата в миналото мотивация – морална, патриотична и пр. Затова: колко дивизии имаш и колко от тях си готов да пожертваш?
Едно малко отклонение. Нашите пък генерали продължават да се държат като рекламни агенти – въоръжените ни сили били готови да изпълнят дълга си, все това повтарят. Срещу кого, интересно, но това не се уточнява. На тези хора и през ум не им минава, че проблемът не е в готовността, а в реалните възможности. А в наши дни те се изчерпват предимно с разказите и митовете за миналото. Подобни хора Л. Блок би ги представил като генерали, които се готвят за минали войни.
И тъй, колко дивизии са останали на Зеленски? И какво се случи с останалите, докато европейските велможи го тикаха към окопите, а не към масата за преговори?
В Лондон пък заговориха, че могат да използват ядрените си оръжия „в случай на необходимост“. Но наясно ли е британският премиер Киър Стармър, който иска да играе ролята на европейския „ястреб“, с реалните възможности на собствената му страна? Реших да проверя и още в първата статия, която услужливо ми предложи Мрежата/автор Nick Witney, открих следната констатация – става дума за Стратегическия преглед на отбраната на Обединеното кралство и се казва следното: „Екипът, който ще извърши прегледа, трябва да се справи с два ключови въпроса: какво трябва да очаква Обединеното кралство от своите военни в контекста на войната в Украйна? И как е възможно, страна, която отдавна харчи повече за отбрана от всеки друг съюзник в НАТО (с изключение на САЩ), все още да има въоръжени сили, неподготвени за конфликт от всякакъв мащаб, които не могат да защитят правилно британските територии?“
Ето и един конкретен факт от Стратегическия преглед: нито една от британските подводници – убийци от клас „Астют“ не е на разположение за експлоатация поради липса на сухи докове!
Спрях да чета по-нататък.
Изкушавам се да цитирам още нещо от Грей. Той размишлява за „деградацията на познанието за международните дела; глобализацията се комбинира фатално с нарастващата неохота на Запада да проучва или да научава нещо за чуждестранните култури, идеи и убеждения; създаден бе свят на глобални последствия без глобално познание; войните в Ирак и на други места бяха загубени заради неспособността на Запада да разбере света като цяло“/край на цитата/.
Новите „лидери“ най-малко се интересуват от това, колко дивизии са им останали на украинците. За тях сякаш е по-важно оцеляването на Зеленски, а не толкова оцеляването на Украйна. В един момент той ще бъде изоставен от всички, това е неизбежно - ЕС ще търси единствено собствената си неприкосновеност. И какво ще последва тогава?
Европа ще става все по-силна – но на думи, все по-корумпирана – особено в нравствен план - на практика, и някак ще си крета, без изобщо да е наясно, как ще се справи с връхлитащите я беди. Навремето Кенет Кларк беше казал за катедралата в Шартр: „Но гледайки цялото това великолепие, аз се съмнявам, че тук се е родила и една - единствена простичка човешка мисъл”!
А днес, изправени пред внушителната грамада на централата на Европейската комисия в Брюксел – тази катедрала на съвременната политика - неизбежно е да се попитаме, кога в нея най-сетне ще узрее простичката мисъл, че няма приемливи жертви?
И е далеч по-разумно да броим жертвите, а не дивизиите.
