​В Словения заловиха 275 кг наркотици, задържани са 9 души

Сайтът на парламента се срина

Берен Саат се скара със свекърва си

Една Деси пролет прави Деси Ламбина изпразни сметките си за благотворителния проект „Магис”

Задържаха трима души за пушене на марихуана пред НС

Адел се раздели със съпруга си

Алла Пугачова бяга от болница, заради Емил Руската Примадона стана на 70

Косово върна в страната над 100 джихадисти и техни семейства от Сирия

Елизабет Шу в комиксова екстраваганца „The Boys” се насочва към тийн аудиторията

Евродепутатът Ева Майдел: Имаме най-добрите икономически показатели в новата история на България

Билков цяр „Разгонен козел” носи потентност Фармацевтка забърква 135 фиторецепти, има дори за рак

Четирима пострадаха при верижна катастрофа край Търново Помляни са 6 коли на пътя Велико Търново – София край с. Ново село

Откриха 59 нелегални мигранти в откраднат български камион в Гърция Платили по 1500 евро на човек, за да бъдат закарани до Солун

Един от осъдените за смъртта на Чората – Мирослав Писов, се предаде доброволно в полицията в Благоевград

Имперският руски балет представя “Лебедово езеро” на “Сцена на вековете” в Търново Седем впечатляващи заглавия са включени в афиша на престижния класически фестивал под звездите на хълма Царевец

Не хапове, а хапки срещу безпокойство и стрес Чревната микрофлора влияе върху психичното здраве на човека

Преди години новината за влиянието на стомашната микрофлора върху психичното здраве би се приела скептично от учените. Днес обаче стана ясно, че определени видове бактерии влияят върху настроението на човека. Изменението на чревната микрофлора има важно значение при развитието на психични заболявания, включително аутизъм и депресия.

Храносмилателната система – „втори мозък“

Червата са обкръжени от мрежа нервни влакна, които се състоят от около 100 млн. неврона. Те се съединяват с главния мозък с помощта на блуждаещия нерв – най-дългия в организма, който започва от върха на мозъчния ствол и минава през цялото тяло.

Храносмилателната система произвежда невротрансмитери – химикали, излъчвани от невроните, чиято цел е преминаване на импулсите през цялата нервна система. Милиарди невротрансмитерни молекули работят непрекъснато за поддържане функцията на мозъка и имат пряк ефект както върху физическите, така и върху психологическите функции на тялото, между които апетит, настроение, сън, сърдечна дейност, дишане, концентрация и др.

Някои бактерии от стомашно-чревната система имат специфичен ефект върху т.нар. състояние „чувствам се добре” и имат директен ефект върху специални мозъчни рецептори. Точно тяхното понижаване води до психични заболявания, напр. хронична депресия.

Всички знаят, че недостатъкът на серотонин, хормона на щастието, предизвиква депресия. Малцина обаче са наясно, че 90% от този мозъчен невротрансмитер се произвеждат в храносмилателната система!

Добрите и лошите

В научните експерименти намаляването на количеството чревни бактерии променя поведението на животните. При плъхове, отглеждани в стерилни условия, се наблюдава тревога, която започва да намалява при заселването на бифидо- и лактобактерии (т.нар. пробиотици), които живеят и в нашите черва.

Изследвания на тези бактерии при хора показват, че след 30-дневен курс започват да отшумяват признаците на депресия и безпокойство.

Освен „добрите” невротрансмитери, в червата се съдържат и „лоши” – адреналин, допамин, които при стрес се отделят в големи количества, предизвиква се размножаването на вредни бактерии и това води до развитието на инфекции. Точно затова можем да се разболеем от стреса!

Да се грижим за нашите бактерии

Правилното хранене може да регулира баланса на чревните бактерии чрез добавяне на пробиотици и пребиотици. За по-продължителен ефект обаче най-добре е да се ядат продукти, които ги съдържат.

Най-добрите източници на пробиотици са киселото мляко, кефирът, киселото зеле, киселите краставички.

Пребиотиците са несмилаеми хранителни компоненти, които са добра среда за размножаването на полезните бактерии. Тези целулозни олигозахаридни вещества в най-големи количества се срещат в растителната храна, най-вече в лука, чесъна, артишока, цикорията, морковите, бананите, кокосовия орех.

Някои пребиотици дори убиват „лошите” бактерии. Към тях се отнасят растенията от семейство Кръстоцветни – зеле, броколи, аспержи, карфиол.
Полезно е към натуралните пробиотици да се добавят източници на ненаситени мастни киселини, например морски продукти.
Употребата на месо осигурява на организма аминокиселината триптофан, необходима за синтеза на серотонин.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.