СЗО: Русия може да избегне европейския сценарий на пандемията заради мерките й

Вижте какво реши Министерският съвет днес, 1 април 2020 г.

Вселенска патриаршия удължи ограничителните мерки заради COVID-19

Над 30 000 са жертвите на COVID-19 в Европа

Пожар в кравеферма в Кюстендилско, трима в критично състояние

Коронавирусът поставя под въпрос сезона на Еверест

Започват масови проверки на предпазните средства, предлагани от магазините в София

Къванч Татлъту е в болница със съмнения за коронавирус

Проф. Кантарджиев: Трудно е да се въведе ваксина срещу коронавируса Трябва да мине през тестове по протокол на СЗО и това коства месеци, заяви шефът на НЦЗПБ

220 машини почистват пътищата в районите със снеговалеж

36 новозаболели от коронавирус в Китай

Фармацевтична компания: Щраусови антитела блокират вируса COVID-19

Левон Хампарцумян: Банките подпомагат бизнесите да преодолеят негативните последствия от пандемията

Най-много коли на ток има в Китай В Норвегия всеки втори нов автомобил е електрифициран

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ: Хасан Адемов се чувства нормално

Не хапове, а хапки срещу безпокойство и стрес Чревната микрофлора влияе върху психичното здраве на човека

Преди години новината за влиянието на стомашната микрофлора върху психичното здраве би се приела скептично от учените. Днес обаче стана ясно, че определени видове бактерии влияят върху настроението на човека. Изменението на чревната микрофлора има важно значение при развитието на психични заболявания, включително аутизъм и депресия.

Храносмилателната система – „втори мозък“

Червата са обкръжени от мрежа нервни влакна, които се състоят от около 100 млн. неврона. Те се съединяват с главния мозък с помощта на блуждаещия нерв – най-дългия в организма, който започва от върха на мозъчния ствол и минава през цялото тяло.

Храносмилателната система произвежда невротрансмитери – химикали, излъчвани от невроните, чиято цел е преминаване на импулсите през цялата нервна система. Милиарди невротрансмитерни молекули работят непрекъснато за поддържане функцията на мозъка и имат пряк ефект както върху физическите, така и върху психологическите функции на тялото, между които апетит, настроение, сън, сърдечна дейност, дишане, концентрация и др.

Някои бактерии от стомашно-чревната система имат специфичен ефект върху т.нар. състояние „чувствам се добре” и имат директен ефект върху специални мозъчни рецептори. Точно тяхното понижаване води до психични заболявания, напр. хронична депресия.

Всички знаят, че недостатъкът на серотонин, хормона на щастието, предизвиква депресия. Малцина обаче са наясно, че 90% от този мозъчен невротрансмитер се произвеждат в храносмилателната система!

Добрите и лошите

В научните експерименти намаляването на количеството чревни бактерии променя поведението на животните. При плъхове, отглеждани в стерилни условия, се наблюдава тревога, която започва да намалява при заселването на бифидо- и лактобактерии (т.нар. пробиотици), които живеят и в нашите черва.

Изследвания на тези бактерии при хора показват, че след 30-дневен курс започват да отшумяват признаците на депресия и безпокойство.

Освен „добрите” невротрансмитери, в червата се съдържат и „лоши” – адреналин, допамин, които при стрес се отделят в големи количества, предизвиква се размножаването на вредни бактерии и това води до развитието на инфекции. Точно затова можем да се разболеем от стреса!

Да се грижим за нашите бактерии

Правилното хранене може да регулира баланса на чревните бактерии чрез добавяне на пробиотици и пребиотици. За по-продължителен ефект обаче най-добре е да се ядат продукти, които ги съдържат.

Най-добрите източници на пробиотици са киселото мляко, кефирът, киселото зеле, киселите краставички.

Пребиотиците са несмилаеми хранителни компоненти, които са добра среда за размножаването на полезните бактерии. Тези целулозни олигозахаридни вещества в най-големи количества се срещат в растителната храна, най-вече в лука, чесъна, артишока, цикорията, морковите, бананите, кокосовия орех.

Някои пребиотици дори убиват „лошите” бактерии. Към тях се отнасят растенията от семейство Кръстоцветни – зеле, броколи, аспержи, карфиол.
Полезно е към натуралните пробиотици да се добавят източници на ненаситени мастни киселини, например морски продукти.
Употребата на месо осигурява на организма аминокиселината триптофан, необходима за синтеза на серотонин.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.