Никола Мартинучи наелектризира зала „България”

Тенорът Никола Мартинучи, сопраното Син Уан и диригентът Маурицио Барбачини. Снимка: Софийска филхармония

Легендарният тенор изпълни едни от най-популярните арии от репертоара си

Китайското сопрано Син Уан показа немски маниер на пеене

С вдъхновяващ патос започна концертът на 3.11.2019 г. в зала “България” с увертюрата из операта “Набуко” в изпълнение на Софийската филхармония под палката на Маурицио Бабачини и беше последван от хора “Gli arredi festivi” из същата опера, представен от Националния филхармоничен хор. Първият солист за вечерта беше китайското сопрано Син Уан, която демонстрира добре изграден и завладяващ драматургически образ в Арията с бижутата из “Фауст” на Гуно, но за жалост през цялата вечер є липсваше достатъчен гласов обем и често Софийска филхармония я заглушаваше. Живееща във Виена, Син Уан представи пред българската публика немския маниер на пеене с по-малко италианско “обръщане” на звука, на което са свикнали родните меломани. В следващите си изпълнения сопраното продължи да показа великолепни стилови умения в изпълненията на арии от Росини, Белини и Моцарт, както и чудесна актьорска игра.

Но певецът, заради когото се беше събрала българската публика в неделя вечерта, беше легендарният тенор Никола Мартинучи. Бидейки на 78-годишна възраст, италианската оперна звезда се присъединява към дългия списък на певци, дошли в България след зенита на кариерата си. Желаейки да зарадва публиката, тенорът изпълни едни от най-популярните арии от репертоара си, включително “L’anima ho stanca” из “Адриана Лекуврьор”, “Vesti la giubba” из “Палячи” и “E lucevan le stelle” из “Тоска”. Цялата вечер се наелектризира от неговото завладяващо присъствие и актьорска игра, както и от завидно запазените му височини, но за жалост възрастта се е отразила на тембъра и диханието на тенора, а на моменти в първите му две изпълнения и на интонацията му. Това не попречи на софийската публика да аплодира топло легендарния певец, най-вероятно и от респект пред големия артист и неговата кариера.

Възможност за певците да отдъхнат предоставяше Маурицио Барбачини, чийто дирижиране наистина беше като свеж полъх, въпреки годините на големия Маестро. Чуха се увертюри към оперите “Норма” и “Севилският бръснар”, както и към оперетата “Прилепът”. Като че ли топла обич имаше между диригент и оркестър, които музицираха с класа и вкус по време на целия концерт. Концептуалната арка на първа част се затвори с изпълнение на Хора на пленените евреи из “Набуко”, където Филхармоничния хор демонстрира кадифен тембър и завидна артикулация. Жалко, че това прекрасно изпълнение не беше финал на целия концерт.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Изкуства