Ректори предлагат на МОН промяна в политиката за финансиране на висшето образование

Включен е „прогресивен“ компонент, обвързан с изменението на средната брутна работна заплата в страната

Един месец срок

Нова методика, по която да се изчислява субсидията за издръжка на обучението в държавните висши училища, ще предложи Съветът на ректорите на министерството на образованието. Чрез нея е намерен начин средствата от държавния бюджет да се разпределят по начин, който едновременно стимулира конкуренцията между висшите училища и не води до ситуация, в която някои от тях са несправедливо ощетени от несъвършенства на методиката. Това посочи председателят на Комисията по бюджет и финанси към Съвета доц. д-р Ради Димитров след редовното заседание на ректорите, което се проведе във Велико Търново.

Според образователни експерти, ако формулата на ректорите бъде приета, ръстът на финансирането за догодина може да бъде средно с около 31%.

Всъщност промените, които университетите предлагат, са следствие от негативните тенденции от поправките, влезли в сила с Постановление на МС 313/2024 г. през септември. Така правителството отпусна допълнителни 139 млн. лева за обучение на над 140 000 студенти и докторанти, но по механизъм, който оставяше повече от половината университети без достатъчно финансиране.

Тук фактор се оказва предложената от МОН през лятото нова методика, по която повече от половината от държавните ВУЗ-ове или 18 от тях, не покриваха изискванията заради повишени коефициенти.

Заради това Комисията по бюджет и финанси при Съвета на ректорите е изготвила нова методика, по която да се извършва изчисляването на коефициента за комплексна оценка за качеството. Основни компоненти в нея са оценките от програмните акредитации в професионалните направления, оценката от институционалните акредитации, ексклузивността на преподавателския състав, научната продукция на академичния състав, реализацията на студентите на пазара на труда в отговор на търсенето от страна на корпоративните и публичните организации, измерване на обучаемите в приоритетните и неприоритетните професионални направления спрямо общия брой обучаеми, както и влиянието на средната работна заплата за страната върху определянето на възнагражденията на академичния състав.

Формулата на ректорите съдържа и „прогресивен“ компонент в съответствие с потребностите на пазара на труда, който е обвързан с изменението на средната брутна работна заплата, а не както от 2020 г. досега нямаше ред и се налагаше за университетите да се търсят отделно пари от държавния бюджет.

Доц. д-р Ради Димитров обясни, че ректорите в едномесечен срок ще изпратят своите предложения към МОН за добавяне на новите индикатори и промяната на параметрите.

По този начин ефектът върху бюджетните субсидии за 2025 г. в полза на държавните университети би следвал положителен тренд, като ръстът на средствата за системата бил бил около 31% спрямо субсидиите през септември 2024 г., изчислиха образователни експерти спрямо новата формула (виж карето).

Сред заседанието на ректорите стана ясно, че общо 666 млн. лева са заложени в държавния бюджет за издръжката на обучението в университетите.

Медицинските висши училища с ръст между 28 и 35%, а изкуствата – с 40 на сто

СУ би взел с 18% отгоре

Формулата на ректорите компонент, който съобразява потребностите на пазара на труда и изменението на средната брутна работна заплата, така че университетите да бъдат конкурентноспособни.

Разчетите на специалистите според формулата, която дават ректорите, показват, че при медицинските университети в страната ръстът на средствата би бил между 28 и 35 на сто – съответно за МУ–Плевен – 28%, МУ-Пловдив – 35%, МУ-София – 38%.

При изкуствата процентите се движат около 40 - за НАТФИЗ - 40%, НМА– 38%, НХА – 40%.

Сред столичните университети за Софийския ръстът на средствата би бил 18%, в Техническия университет 39%, УНСС – 30%, УАСГ – 36%, Университет по библиотекознание и информационни технологии – 30%, ХТМУ – 38%, ЛТУ– 24 %, МГУ – 23%, НСА – 38%, Висше строително училище – 31%, Висше транспортно училище – 32%, ВУТП – 29%,

При Аграрен университет – Пловдив процентът би бил 34, при ВТУ – 29 на сто, Икономически университет – Варна – 35%, Пловдивски университет – 34%, Русенски университет - 35%, Стопанска академия – 36%, ТУ-Варна – 44%, ТУ – Габрово – 42%, Тракийски университет – 28%, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – 13 %, Университет по хранителни технологии – 31%, Шуменски университет – 33%, и ЮЗУ - 34%.

Пакет промени

Пишат програма за привличане на чужди студенти извън ЕС

Съветът на ректорите разработва и пакет промени в Закона за чужденците в Република България и Правилника за неговото прилагане, Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България и Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Обсъдени са предложения за изменения и допълнения на Закона за висшето образование, създаване на Национална програма за промотиране на достъпа на чуждестранни граждани на страни извън ЕС до обучение в България, както и въпроси, свързани с акредитационните процедури на нови специалности в университетите.

"Олекотяването на тежките визови процедури за достъп на чужденци от страни извън ЕС с цел обучение в България е задължителна, но недостатъчна мярка за изпълнение на поставените цели", е мнението на ръководителите на висши учебни заведения.

Председателят на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова обяви, че в това отношение ще се търси съдействието на всички работодателски организации, Агенция по заетостта, МОН, МВнР и ДАНС, за да се установи какво липсва в съответната вътрешна нормативна уредба, което прави неприемлив крайният резултат – издаване на съответната виза в срокове, които правят избора на обучение в България неконкурентен спрямо други държави.