Провалът на образованието

Влошават се резултатите на деветокласниците в международното изследване на грамотността PISA

Всеки втори ученик те може да чете с разбиране

Най-добре се представя Китай

Провал на образователната система в България показват резултатите от международното изследване на грамотността PISA, което се провежда сред ученици на 15-16 години. Българските деветокласниците показват рекордно ниски резултати.

Изследването PISA оценява функционалната грамотност, тоест възможността на учениците да прилагат наученото в решаването на реални проблеми от ежедневието, като се фокусира върху три основни области - четене с разбиране, математика и природни науки. Едва 42% от българските ученици достигат поне второ ниво на умения по четене, при средно 69% за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Тези ученици могат на базово ниво да откриват основната идея в текст със средна дължина, да намират информация по изрично зададени, макар понякога сложни критерии, както и да разсъждават върху целта и формата на текста. Това не означава, че учениците не могат да четат и да пишат, но не могат да правят анализ на текста, не могат да сравняват текстове и да откриват данни в тях, не могат да откриват фалшиви новини, коментира зам.-министърът на образованието Таня Панчева.

Делът на 15-годишните, които достигат минималното ниво на умения по четене, варира значително между различните образователни системи - от 93% в китайските провинции и градове до едва 4% в Руанда. В България само 1% от учениците достигат пето или по-високо ниво по четене, при средно 6% за страните от ОИСР.

В България 43% от учениците достигат поне второ ниво на умения по математика, при средно 65% за страните от ОИСР. На това базово ниво учениците могат да разпознават и да интерпретират как една проста житейска ситуация може да бъде представена математически. Например - да сравнят общото разстояние по два различни маршрута или да преизчислят цена в друга валута. Сред причините за това е, че се преподава абстрактно, без реално приложение на математиката, коментира зам.-министърът на образованието Панчева.

Най-висок дял на учениците с резултати на ниво 5 или 6 по математика е отчетен в седем азиатски държави и образователни системи: китайските провинции и градове Пекин-Шанхай-Дзянсу-Джъдзян - 54%, Сингапур - 37%, Тайван - 32%, Макао - 29%, Южна Корея - 23%, Япония - 22% и Хонконг - 21%. Учениците, които достигат най-високите нива, могат да представят сложни ситуации чрез математически модели, както и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаването на различни задачи.

Около 53% от българските ученици са достигнали поне ниво 2 по природни науки, при средно 74% за страните от ОИСР. Това означава, че поне на базово ниво могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления. За сравнение, над 85% от учениците в най-силните образователни системи - Китай, Макао, Сингапур, Естония, Япония, Тайван и Южна Корея, достигат това или по-високо ниво.

Изследването се провежда на всеки три години от ОИСР. В PISA 2025 участват ученици от 91 държави. Българските резултати по четене и математика са на най-ниското си равнище, откакто страната ни участва в изследването. По четене средният резултат е 387 точки, което е спад с 17 точки от 2022 г. (средният резултат по четене за ОИСР е 461 т.). По математика средно учениците ни са постигнали 405 точки, или 12 т. по-ниско спрямо последното изследване (463 т. средно за ОИСР). По природни науки представянето на учениците ни остава на същото слабо ниво - 421 точки, при средно ниво за ОИСР 482 т.

Най-добре представилата се държава в изследването е Китай чрез участващите четири региона Пекин-Шанхай-Дзянсу-Джъдзян. Първите шест места в класацията са от азиатски държави, а България е на около 60-то място в различните сфери на познанието. В Европа най-добре се представя Естония, Следвана от Ирландия и Полша.

Резултатите не са добри, коментира министър Георги Вълчев

Затягат дисциплината в час

Георги Вълчев, министър на образованието

“За поредна година не са добри резултатите, имаме спад и в трите области - математика, четене и природни науки. В българския образователен можел има проблеми”, коментира резултатите от изследването PISA министърът на образованието Георги Вълчев.

Той представи мерки за подобряване на образованието. Първата от тях ще бъде промяна на прилагания принцип “парите следват ученика”. Тази формула беше въведена, за да създаде конкуренция между училищата. Но учители прикриват отсъствия на ученици, дори е имало случай да пишат оценки след смъртта на ученик, за да продължат да получават субсидии.

Ще бъдат предприети и мерки срещу невладеенето на български език, каза министърът. Според него родителите са в “плен” на частните уроци и без тях детето не може да постигне добри резултати, които да му позволят след 7 клас да отиде в добро училище.

Ще бъдат предприети и серия от мерки за повишаване на дисциплината, каза министър Вълчев. Той изтъкна, че е важна квалификацията на учителите. Но каквато и квалификация да има учителят, ако няма контрол какво реално прави по време на час, не може да бъдат постигнати добри резултати в образованието на децата.
Част от подготвяните мерки ще бъдат насочени към учителя - да бъде спокоен в работата си и да бъдат отчитани неговите резултати. Според министър Вълчев учебниците трябва да бъдат разтоварени от излишната информация. Ще има промени и в матурите в 10 клас, а след това и в 7 клас.