Новият зелен курс на ЕК – тоталитарна приумица с летални последици

Новият шеф на ЕК – Урсула фон дер Лайен, обяви мащабен план за трансформирането на европейската икономика, наречен с фанфарното „Нов зелен курс“. С него до 2050-а Европа трябва да стане въглеродно неутрална. Европейският парламент – превърнал се в рупор на ляволибералния алармизъм, особено след изборите – вдигна топката, обявявайки истеричното „извънредно положение за климата“.

Изобщо Брюксел изпада в психоза по темата климат, а планът, който бе обявен, далеч не касае само зелените политики и въглеродния отпечатък от производството върху икономиката, а има и много по-цялостна и всеобхватна адженда – да вкара окончателно в обръщение прогресивисткия наратив, че човекът е зло. А дейността му руши планетата и сме на ръба на катастрофа.

Референцията с Новия курс на американския президент Франклин Рузвелт от Голямата Депресия от 30-те години на миналия век е плашеща. Противно на широкоразпространената заблуда, САЩ излизат от Депресията „въпреки“, а не „заради“ курса „Рузвелт“ – който само я удължава и задълбочава. Свине и добитък са избивани посред мор и глад, за да се вдигне цената на месото, поради недостиг на пазара. Заплати са насилствено задържани високи, докато падат приходите на компаниите – рецепта за безработица и фалити. Частното потребление и инвестиции се възстановяват чак, когато данъците са намалени двойно и след като правителствената намеса в икономиката се свива осезаемо след края Втората световна война. През целия период на кризата безработицата е над 15 на сто. Спада едва когато всеки годен да работи е или на фронта или в заводите да прави бомби.

Европа обаче все още не е влязла в кризата, а огромните дългови нива в Западния свят нямата нищо общо с миналото. Днес всяка рецесия значи гигантска добавка към вече неизплатимите на 100% среден дълг към БВП при развитите икономики. А подобни курсове значат само и единствено, че Европа от склерозирала икономически – рязко ще изпадне в будна кома.

Какво предстои?

В период от 20 години под формата на данъци и разходи от ЕК ще се разпределят над 13 трилиона евро по „климатично усмотрение“, а цели индустрии може би ще изчезнат. Детайлите за пред публиката, касаещи курса, естествено, не са много, нито се знае в каква част ще бъдат приети от националните държави тепърва.

Обсъжданите идеи: данък „керосин“ и поскъпване на авиопревозите, особено за периферията на ЕС, от която сме част; тежки екоизисквания към строителите; преждевременно затварянето на ТЕЦ-овете и хиляди миньори на улицата, което ще ни удари неизбежно; натиск върху петролодобивните компании; стигма върху ядрената енергетика, колкото и да е относително оптимална по линия вреда върху климата – това са само част предстоящите ефекти за европейската икономика.

Ще пострадат и земеделците, и животновъдите, които дълго време бяха галениците на политиката на щедри субсидии. Днес между 30-40 процента от тези субсидии ще са насочени към нови „въглеродно неутрални“ любимци, вероятно от близкия кръг и лобитата около дер Лайен и компания. Дори да се бунтуват по определени теми, страни като Полша, Унгария, България или Франция – най-вероятно ще са придумани с обещания за милиарди, компенсиращи трансформацията. Без обаче големите структурни проблеми, произтичащи от модела, да са решени – дори напротив.

Решението – технологии и иновация

Решението не е планово преразпределение на оскъдния ресурс по решение на ЕК, без оглед на икономическа логика и дисциплиниращите механизми на пазара – печалбата или загубата. Нито е вдигане на данъците за бизнеса, с което европейските фирми да станат неконкурентоспособни на световния пазар. Още по-малко е вземане под крилото на определени „климатично угодни“ индустрии, както стана с ВЕИ-та у нас, преди или с прословутото „саниране“ – чудесен плацдарм за избуяваща корупция и клиентелизъм. Не е и въглеродни мита към трети страни – в полза местните и политически покровителствани колоси. И с ефект – оскъпяване на местното производство, плюс намаляване реалните доходи в ЕС. Това само ще стопи капитала за развойна дейност и зелени решения на фирмите, да не говорим, че нови изцяло „климатично-фини-частици неутрални играчи“ изобщо няма да имат ресурса да се появяват и оцелеят като иновация в бъдещето.

Единствената надеждна зелена политика е възможността за навлизане на технологиите и иновациите масово. А това става, когато има нужния капитал и е икономически рентабилно внедряването им. Дори всички да искаме да караме мерцедеси, а правителството или ЕК го разпореди и заложи като „таргет“ – други по-важни приоритети, зависещи от правилното използване на оскъдните производствени фактори – земя, труд, капитал – ще останат неизползвани.

Проблемът е, че с Новия зелен курс, засуканите обещания за растеж и просперитет всъщност няма как са се случат. С високите данъци и удари по капиталообразуването, стагнацията в доходите само ще се задълбочава. Бедността и липсата на достатъчно доходи правят хората немарливи към въздуха или климата – поради необходимост и липса на алтернатива. Както видяхме във Франция налагането на екоданък върху горивата изкара „жълтите жилетки“ на улицата и така вече година. Реалното обедняване прави обществото много по-малко зелено, отколкото би било иначе и това трябва да се помни. А истинската сметка се плаща именно от агресираната средната класа, която прави изобщо възможни зелени, сини, лилави и всякакви други курсове.

Подчинение и контрол

Умонастройката на наднационалните властелини в ЕК е недвусмислена – подчиняване и пълен контрол над цялата икономическа система. Или каквото остане от нея след данъците, регулациите и пречките пред бизнеса. С квоти, стандарти и план – точно по съветско дирижистки и планов модел.

В новият зелен курс единственото ново е мотивът – всичко останало е олицетворение на добре познатия политически опит за централизация на решенията и ресурсът в полза на малцина. А както казва философът Джордж Сантаяна: „Който забравя историята, е обречен да я повтаря.“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.