Няма недосегаеми, има недосегнати

Илюстрация: Иван Кутузов-Кути

„Няма да има недосегаеми между тези, които са извършили престъпления.“ 

„Няма да има недосегаеми между тези, които са извършили престъпления.“ 

Тази фраза се лее вече трети ден по медиите, като водата от протеклите като по чудо чешми на Перник. Повтарят я като навити на латерна всякакви постоянни обитатели на студията, като я вземат от устата на главния прокурор на България. 

Фразата си я бива, макар да е поизхабена вече от предишни рецитации -  на трима главни прокурори и на всички министри, премиери и други функционери, които са се изявявали на сцената на властта от 30 години насам. Независимо от сценариите на техните представления, репликата за недосегаемите неизменно е посрещана от публиката добронамерено - понякога с радост и аплодисменти, друг път със скептицизъм и недоверие, но винаги с надежда. Така е и днес. 

Много естествено, че никой злосторник - бил той продажен чиновник, наркомафиот, крадец на кокошки, на ДДС или на евросредства - не бива да е извън досега на правоохранителната система. Не бива да е. Но може да е.  

И тук е нужно семантично уточнение: едно е да си недосегаем, а друго е да си недосегнат. 

Недосегнатите видимо се подвизават на всички нива на криминалната и корупционна йерархия. Много хора – селски баби, дребни предприемачи, олигарси, политици, немирни журналисти, обикновени гангстери и т.н. -  са се срещали лично с тях на много места и добре ги познават. Виждали са ги в къщите си - как им крадат  бурканите, и как ги пребиват, за да им вземат стоте лева, турени под възглавницата. Влизали са в кабинетите им – в МС и в парламента, за да си купят от тях съдействие и благоволение. Писали са си с тях есемеси за обществени поръчки и незаслужени назначения. Приказвали са си по джиесемите за търговия с влияние и други неприлични работи. Давали са им рушвети, „за да бъдат оправени, а не ударени“ от НАП, КАТ, КЗК... 

Очевидните подобни безобразия са много и можем още да ги изброяваме. Но и така е ясно, че някои от тях са станали норма в обществения ни живот – една ненормална норма, в която очакваният резултат от някои престъпни деяния е по-скоро делова печалба, отколкото неизбежен досег с правосъдието и заслужено наказание.

Именно затова уточняваме – с ваше  позволение – че днес вече горещата тема не е за недосегаемите, а за недосегнатите. И за тези, които Иван Гешев описа така: „Оплели са се като свински черва“.

Като главен обвинител Гешев уверява, че ще разплете тия черва – и нещо повече – съгласява се с тези, които смятат, че тази операция е неотложна и животоспасяваща за народа и демокрацията. Ако е искрен, той ще успее да я направи. Защото разполага с нещо ценно - с опита на своите предшественици, демократично избрани - Татарчев, Филчев, Велчев, Цацаров. Като хирурзи те не можаха да се справят. На моменти на някой от тях му затрепери ръката, на друг му прилошава от миризмата... Защо и как? То е въпрос на сложен анализ. Но има нещо общо в начина, по който те употребяваха скалпелите. С тия скалпели те – нарочно или по стечение на обстоятелствата – досягаха само апендиксите - закърнелите органи на властта, през които вече не минава корупционната храна. Все така ставаше, че в оперативното им поле се оказваха бившите – министри, шефове на агенции и др. – и те влизаха в досега им чак, когато са спрели да разпределят и смилат ресурсите. Почти никога преди това. Резултатът е предвидим за всеки, който е преяждал на Коледа с пуйка и скоро пак е усещал стомаха си празен. Присъдите са оправдателни и поука за действащите управници няма.

Става дума за системна грешка. Ще я допусне ли и Гешев? Ако пропуснем да забележим, от ЕК ще ни уведомят. Оттам подновяват наблюдението за върховенството на закона у нас.

Коментари

Задължително поле