Обикновен ли е фашизмът?

Марш на българска „патриотична“ организация - 1942 година. Снимка: Архив

Забраната на „Луковмарш“ от властта и приветствието на Световния еврейски конгрес дава отговор на този въпрос

Миналото не е куфар, който да забравиш на някоя гара и да потъне в складовете на „Непотърсени вещи“. Рано или късно идеологическите мъгли се разсейват и картината става все по-ясна.

С началото на промените през 1989-а освен всички спорове българите застанаха на два бряга на бурната река на спора имало ли е у нас фашизъм. Едните казват „Не! Не е имало.“ А всички действия на властта от 1923 година до 9-и септември 1944 година са държавотворни. В смисъл, че всички репресии към дисиденти, левичари, социалисти и болшевики се определят като решителни действия срещу комунистическия вирус. От обесените атентатори от „Света Неделя“ до Гео Милев и Вапцаров - всички са терористи, които си заслужават своята съдба.

На другия бряг са левичарите. БСП, наследничка на социалдемократическата партия на Димитър Благоев и на Комунистическата партия на Димитров, Червенков и Тодор Живков, приема като част от своята идентичност антифашизма. Антифашизъм, изроден по-късно в червен терор.

И така, имало ли е фашизъм в България преди 9 септември 1944 година? Отговорът се крие в личността на генерал Христо Луков. А по тази тема най-добре питайте германците и евреите. Германците от време на време, надвиват историческата си вина, показват се от някой ъгъл и казват „Хайл!“. Евреите пък имат болезнена памет и знаят поименно всеки, който е допринесъл за депортацията в газовите камери на милиони.

Изненадващо признание имало ли е в България фашизъм дойде от дясното пространство - от ГЕРБ.

Историята подаде глава от ъгъла на улица „Артилерийска“ 1 и се произнесе. Провеждането на „Луковмарш“, което дълго време не даваше покой на жертвите на фашизма, изненадващо беше забранено. С половин уста. Събитие имаше, но не и марш. И за да не спорим какъв е коренът на това събитие, да се върнем към германците и евреите - в цитати.

Тази реч (от сайта на „Луковмарш“) е на германеца Матиас Дейда от партия „Десните“. Според информацията на организаторите тази реч е трябвало да бъде произнесена от председателя на партията - Саша Кролциг (бивш лидер на забранената „Kameradschaft Hamm“, б. р.), „но тъй като той бе спрян от полицията в Дортмунд, в нарушение на закона, да напусне Германия, словото трябваше да прочете Дейда:

„Съратници и сподвижници от Германия, България и Европа,

Приятелството между немския и българския народ има дълга история. Ние си спомняме за бойното другарство между Царство България и Германския Райх през Първата световна война и присъединяването на България към Тристранният пакт по време на най-големия конфликт в човешката история. Германци и българи лежаха рамо до рамо в окопите под грохота на оръдията и дъжда от снаряди...“

След като изненадващо „Луковмарш“ беше забранен, в „Туитър“ се появи съобщение на председателя на Световния еврейски конгрес Роналд С. Лаудер: „Миг на победа за носителите на толерантността: Властите в България сложиха край на неонацисткия „Луковмарш“, в чест на генерал, чието движение изпрати повече от 11 000 евреи на смъртта им в Треблинка.“

Сетне се появи и цялото изявление на милиардера и спомоществовател на Републиканската партия в САЩ: „Световният еврейски конгрес е дълбоко благодарен на официални личности в българския политически и съдебен сектор, включително премиера Бойко Борисов, външния министър Екатерина Захариева и заместник-външния министър и национален координатор срещу антисемитизма Георг Георгиев, кметът на София Йорданка Фандъкова, главния прокурор Иван Гешев, и много други искрено реагираха на нашите опасения по отношение на тази нагла демонстрация.“

Малко преди това, светлото бъдеще на партия ГЕРБ - Георг Георгиев, заяви: „Предотвратяването на Луковмарш, който се провеждаше в продължение на 17 години в София, е историческо събитие.“

Въпросът не е в личността на генерал Луков. Тя е спорна и то не във военната u част. Във военната му кариера няма нищо забележително, ако изключим фундаменталния му труд „Артилерийският огън: Размишления“. Бил е адютант на командир на артилерийски полк по време на Балканските и Първата световна войни. Най-високото отличие, което получава, е орден „Железен кръст“ II степен на Третия райх. Другите са български от сорта - „За храброст“ - IV степен, втори клас.

Въпросът е в идеологията, която изповядва Луков и от кого е подкрепяна идеологията, а не генералът. Най-голямата заслуга на генерала за историята е, че е екзекутиран от комунисти. Типично за България всеки, който иска да се докаже като демократ, е склонен да преглътне чаша нацизъм, стига да не го обвинят, че е толерантен към левицата.

Ако драсна чертата, ще излезе една проста сметка - поклонници на две чужди идеологии, каквито са фашизмът и комунизмът, продължават да разделят България на две. Само трезвата оценка на миналото ще ни предпази от нови разделения, пък дай Боже, да излекува старите.

ГЕРБ тръгна в правилната посока. След като лидерът u громи комунизма при всяка възможност, очевидно линията на партията е да разобличи и другата тъмна страна от миналото на България. Вече започна лустрацията и на професори-фашисти в Софийския университет. Антифашизмът е жив.... Казвам го с ирония, защото съм скептик. Практиката показва, че в подобни решения няма нищо случайно.

 

Маршът на генерала

Възходът на генерал Луков в политиката достига своя връх, на по-късен етап и като приближен до нацистите от Хитлерова Германия. Той е един от идеолозите България да се включи с действаща армия на Източния фронт, а съюзът с Германия да стане по-формален. По ирония на съдбата го убиват хора, които искат да слеят България със Съветския съюз. Цар Борис Трети въобще не е харесвал Луков и неслучайно го разкарва от армията и политиката. Благодарение на Германия обаче, той продължава своя живот, като създава Съюза на българските национални легиони - парекселанс нацистка организация.

Коментари

Задължително поле