Сейф ал Ислам влиза в битката за президент на Либия Вероятно ще се изправи срещу фелдмаршал Халифа Хафтар

Наследникът на трона в Рияд купил френски замък Шато Луи XIV е най-скъпото имение в света

САЩ отричат да са заловили Ал Багдади

Тръмп взема на мушка Русия и Китай Путин благодари за помощ от ЦРУ

Шулц иска поста на финансов министър Левицата не можела да си позволи големи отстъпления от предизборни обещания

Най-модерна техника на 237 места за спешна помощ Нов филиал обслужва 30 хил. неотложни пациенти

Сблъсъци пред парламента в Албания срещу избора на нов главен прокурор

Жълт код за значителни валежи от сняг в три области на страната утре

Транспорт и екология са приоритети на София през 2018 г. Столичната община със своя система срещу мръсния въздух

САЩ наложиха вето на проекторезолюция в Съвета за сигурност на ООН за статута на Ерусалим

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 19 декември 2017

Наши ученици с 95 медала от олимпиади за 2017 г. Софийската математическа гимназия с най-много отличия

Лъскат НДК за гостите от ЕС Системата за сигурност струва 12 млн. лв., снайперисти ще следят за безопасността на ВИП-овете

Митевски неоткриваем, съдят го задочно Отказаха експеримент как се изнася чанта с пачки

Пътнически влак дерайлира във Вашингтон Превозното средство се е стоварило върху магистрала

Огняроинтелигентска В единствената си стихосбирка гениалният Вапцаров е оставил великолепен словесен паметник

Никола Йонков Вапцаров във военноморското училище.

Работният ден на огняра (Вапцаров) на локомотив серия 46“ се публикува за първи път във в. „Труд“ и е дар за българската култура и история.

Авторът Константин Иванов се появи в музея „Вапцаров” със сина си Петко, момче на 13-14 г., през 1984-85 г. Впечатли ме бащината любов и синовната привързаност. Неслучайно и Петко стана съавтор, като сигурно е помагал така, за да се почувства съучастник. К. Иванов беше инженер със специалност парни локомотиви. И ценеше поезията на Вапцаров. Преди 30 години текстът не видя бял свят, след малко ще разберете защо.

В единствената си стихосбирка гениалният Вапцаров е оставил великолепен словесен паметник, в който се оглежда бита му на огняр. Но и съзнанието за мисия. И още много неща – но няма да анализирам прекрасната му творба „Огняроинтелигентска”, включена в цикъла „Песни” в единствената му стихосбирка „Моторни песни”. Нека всеки читател сам го направи. Като се остави да го завладее напрегнатият ритъм на творбата и ударният къс стих. Сами по себе си те увековечават сливането на огнярското тяло с машината, което поражда и ритмиката, и лаконизма на безподобното откровение и визия на гения.

Сънно тракат
релсите във мрака.
От умора
ставите болят.
Някой би въздъхнал:
„Не очаквам…”
Не! Очаквам!
Чака ме светът.

Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.
Честно ще умра
като работник,
честно ще умра
за свобода.

Но обещах да разкажа за одисеята на неотпечатването. Тя започна със сп. „Литературна мисъл”, божем академично и още по-божем разбираемо предано на патоса на Вапцаровата поезия. Което не му пречеше да не издаде този текст и да ми бави с години друг за същия поет. Спомням си ожесточения спор с проф. С. К. Беше се хванал за претенциозността ми /според него!/ да нарека инженерното изследване неодокумент. Тъй се случва винаги, когато някой обърка някому догматиката – обвинение, с което нещо несъществено се превръща в слон. Обобщението на войнстващия кибик пък може да е такова: Значи така социализмът с Вапцаров! Така, така, ама после и капитализмът се отсрами. Пак го дадох в списание /заради обема!/, не казвам в кое, за да не се роди поредното несносно обвинение към отказалите. „Ама никой няма да го чете, дълго е, неинтересно”. Обяснявах, че мога да го съкратя, ама кой да чуе. В догматични уши трудно нещо влиза. Колко по-важно е по всеки повод да се тиражират малките приказки на големите… тарикати. После и с вестник опитвах, дето като обобщение към други мои текстове чух великото откритие, че младите не четяли такива текстове. Да, бе умират да се надвесват над сбор от междуметия, възклицания и едносрични думи. Докато ние многопрепатилите четем само засукани тестове. Здраве да е! Сега мога да въздъхна: Простено да им е! И да се зарадвам, че читателят ще се докосне до нещо стойностно.

Работен ден на огняра Вапцаров на парен локомотив серия 46 – част 2

КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ПЕТКО ИВАНОВ

Локомотивът се пълни с вода 5-6 мин., след което огнярът се качва в будката, пуска сифона и разгаря огъня. После отваря продухвателните кранове на котела. През тях излиза гореща вода заедно с нечистотиите и утайките, натрупали се на дъното на котела. Локомотивът се обвива с гъсти облаци пара. На гарите пътническите влакове не продухват котлите си – могат да изгорят пътниците. Но край товарния няма никой.

Гаровият чиновник съобщава, че престоят ще бъде дълъг. Трябва да изчакат пътнически влак от Кюстендил и товарен от Куциян. Едва сега огнярът и машинистът ще си починат. Те отварят куфарчетата и вадят яденето. Машинистът е взел буца бито краве сирене, а огнярът – парче солена сланина. Носят и филии хляб. Огнярът измива лопатата с гореща вода, нарежда на нея филии сланина, сирене и хляб и ги посипва с червен пипер. Вкарва лопатата в пещта и след няколко минути обядът е готов. Изпеченото е леко опушено и много вкусно. Зареждат втори път лопатата и изпиват две шишета студена владайска вода. После си говорят всякакви незначителни неща.

Но огънят в пещта трябва да се поддържа и за краткия престой на Владая огнярът хвърля 18 лопати въглища. Това е между другото и не пречи на почивката. Най-после чуват пухтящия по големия наклон товарен влак. Няколко минути след пристигането му чиновникът дава сигнал и огнярът е отново на път. Часовникът показва 15,23 ч. – престоят е бил 71 минути.

От Владая до Драгичево влакът се спуска по стръмно надолнище и не се нуждае от пара и въглища. Сега огнярът почива, а машинистът доказва цялото си умение и майсторството да борави със спирачките, за да не превиши допустимата скорост от 35 км/ч. След 11 мин. Влакът влиза в Драгичево, но чиновникът дава сигнал да продължат. Скоростта не намалява и след още 10 мин. влакът пристига в крайната гара Куциян. Часът е 15,44, а това значи, че са взели 30-те км от София за 3 ч. и 10 мин., със средна скорост малко над 9 км/ч. Която е по силите на турист-бързоходец. Дългите престои на товарните влакове намаляват средната скорост, но са щастие за огнярите им. Каквото няма за огнярите на пътнически влакове.

На гара Куциян локомотивът се отправя към екипировъчния пункт за въглища и за чистене на огъня в пещта. Разумно е изкопаните в Перник въглища да бъде взети на товарната му гара, вместо да ги превозват до София. Локомотивът се зарежда с крик с пълзяща кофа. Въгленарят е приятел на огняра и му избира по-хубави въглища. От тях огнярът ще хвърля по-малко лопати за една и съща работа. Въгленарят не успява да изсипе една от кофите точно и разпилява част от въглищата около въглищния сандък. Затова след зареждането огнярът се качва горе и почиства с лопата и метла машината, като подхвърля на приятеля си не много приятелски думи.

След това локомотивът отива над циментов канал, пълен с вода. Огнярът изтласква с греблото живите въглени в най-предната четвъртина на скарата, а издърпва назад сгурията и догарящите въглени от втората четвъртина. С въртяща се ръчка и различни лостове завърта втората четвъртина навътре в пепелника и отваря капака на дъното му. С остро шиптене въгленчетата и сгурията падат във водата. Издигат се кълба от изпарена вода и дим и замирисва на сяра. Започва основното чистене на скарата – огнярът избутва в канала сгурията и догарящите въглени от задните две четвъртини. Но по металните прътове на скарата има залепнали твърди буци сгурия. Огнярът взема железен резак и с бързи удари се опитва да ги разбие. Операцията е трудна и изморителна и се върши за кратко време, защото пещта не бива да стои дълго отворена. Най-после изхвърля буците в канала. Затваря скарата и с греблото разпределя върху цялата й повърхност живите въглени от първата четвъртина. След това хвърля 12 лопати въглища, защото налягането е спаднало от нормалните 15-16 атм. на 7,5 атм.

След изчистването на скарата локомотивът се придвижва към канал за мазане. Огнярът обикаля многобройните мазилни кутии и триещи се части, като ги почиства от прах, допълва и донамазва. Машинистът пък обръща внимание на части, създаващи му неприятности. Накрая огнярът с парцали и конци бърше праха от котела и будката.
Няма сигнал за тръгване, затова двамата лягат на купчина изсъхнала и стоплена от слънцето сгурия, която всеки намества под себе си, за да не ги бодат острите късове. Лежат, гледат към небето и мълчат. На земята ги връща гласът на дежурния служител, той съобщава на кой влак трябва да прикачат локомотива си. Правят го и докато чакат сигнала за отпътуване, огнярът подготвя машината за най-тежкото. Мята 15 лопати по 7 кг, разгаря огъня със сифона и вдига налягането на парата. Вкарва вода в котела и чака.

В 17,49 ч. най-после им дават сигнал за тръгване. И сега влакът е с 42 вагона. А пълни с въглища, те тежат 1260 тона. В европейските железници не е прието толкова тежки влакове да се движат по стръмни нагорнища като това между Драгичево и Владая. Линията прави остри завои, което отежнява още движението на влака. Но тези влакове са нужни като въздуха и хляба за цялата страна. Те превозват пернишките въглища – основния източник на енергия в България тогава. Влакът с пълни вагони не е по силите на една машина серия 46. Затова до Владая два пернишки локомотива серия 45 ще бутат отзад влака, докато по-мощният, серия 46, ще го тегли. Ако трите машини са в челото на композицията, общата им теглителна сила достига 70 тона и винтовите спрягове, свързващи вагоните, веднага ще се скъсат, щото са изчислени за 30 тона.

Наклонът до Драгичево не е голям. За скорост от 30 км/ч. огнярът мята 5 порции въглища с интервали от по 2 мин. На гара Драгичево има престой. Следва тежкото нагорнище до Владая и огнярът мята 9 лопати /1 порция/ въглища в пещта, за да вдигне налягането. След 18 мин. влакът потегля. За влак от 1260 тона в участъка от Драгичево и Владая трябват всичкото умение на машинистите и всичките сили на огнярите. В началото наклонът е умерен и огнярът работи с предишния темп. Хвърля 3 порции въглища и почива по 2 мин. след всяка. Пуска инжектора, подава 900 л вода и го спира. Скоростта е към 25 км/ч. Следва най-стръмната част и два следващи един след друг остри завои, които като яки невидими ръце дърпат влака назад. И локомотивът, и хората са на предела. На всеки 50-70 сек. пещта поглъща 9 лопати въглища. Скоростта е едва 15 км/ч., но за 12 мин. влакът изяжда 500 кг въглища и изпива 2 тона вода.

Вече е тъмно. В опашката на влака двете помощни машини изхвърлят искрящи стълбове дим. Но тежката работа така е премазала огняра, че той не може да се радва на красотата. Влакът пристига във Владая в 18,38 ч. Огнярът включва генератора за ток и в будката светват няколко малки крушки. Продухва котела и сяда на стола си. Двамата с машиниста мълчат. Зад тях са 8 ч. тежък труд, след които фабричният работник би поел за вкъщи. А тях ги очакват още часове път и работа. След малка почивка запалват факли и слизат да прегледат и намажат колоосите. В 19,15 пристига пътническият влак за Дупница и след 10 мин. товарният влак, освободил помощните локомотиви, потегля към Горна баня. До тръгването огнярът хвърля в пещта порция въглища, които ще стигнат за дълго. Предпазливо, със скорост 30-35 км/ч. влакът се спуска по стръмния наклон. Огнярът седи до прозореца и усеща как умората иска да го убеди, че светът е само локомотив, който очаква от него да хвърля въглища. Но той има своята вяра, пред която всички горящи пещи в света са безсилни. И колкото и невероятно да е, в главата му се заражда стих, силен като локомотива и неговата вяра – Сънно тракат релсите …

Стигат Горна баня, огнярът хвърля порция въглища и пак чака. Тръгват в 19,55 ч. До Захарна фабрика въглища не трябват. Навред хората се готвят за сън. Влакът преминава гарата и със скорост 35 км/ч. продължава към Пернишкото разтоварище на гара София. Чака ги разочарование – входният семафор е затворен. До 20,40 ч. престоят им се превръща в истинско изтезание за огняра. Най-после влакът е в крайната гара. Откачват машината и тя тръгва към депото. Но пред тях са наредени 3 локомотива за зареждане с въглища, пясък и вода и за почистване на скарите и камерите.

Докато са на опашката, огнярът измива с гореща вода от котела замърсените части. Облян в пот, се качва в будката да изсъхне и после хвърля порция въглища, за да има жив огън при чистене на скарата. Качва се върху котела и отваря капаците на двата пясъчника. Трябва, при нужда множество тръби отвеждат пясъка под колелетата на машината, за да не боксуват. Най-после и локомотивът серия 46 застава над канала. Качва се стар, прегърбен и сух подкладвач, за да чисти скарите и димните камери. Той е бил огняр, но вече няма дробове за това. Огнярът отива да напълни тенекиите с цилиндрово и локомотивно масло и да вземе парцали и конци. Когато се връща, подкладвачът вече е почистил огъня, като е погълнал солидна порция прах и дим.

Сега машинистът и огнярът предават локомотива на дежурния огняр по депо, който ще поддържа огъня до следващата смяна. Вписват в специална тетрадка открити повреди, които веднага трябва да се отстранят в депото и отиват да се измият и преоблекат. Тръгват си. Часовникът при портиера показва 23,25 ч. Работният им ден е бил почти 13 часа. Стисват ръце и се разделят. Огнярът застава на крайната спирка и дълго чака последния трамвай № 1 за вкъщи. Хората около него не предполагат, че само за 30 мин. от дългия работен ден през ръцете на този слаб, леко приведен човек са преминали 4 тона въглища за изгарящата локомотивна пещ.

Утре огнярът е свободен и ще бъде в големия свят, дето няма пещи и въглища. А след 24 часа пак ще се върне при лопатата в мъгливата нощ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Това е неверпятно четиво! Много благодаря за така поднесената информация! Вапцаров е един от любимите ми поети, горящ дух на истински човек!

  2. Вапцаров е безспорно един от тримата (заедно с Ботев и Яворов) най-велики български поети, но в никакъв случай не е гениален. Авторът сигурно употребява термина доста произволно.

    1. Щото не си чел Вазов, Лилиев, Дебелянов…. Ако искаш нещо по-съвременно – Ники Комедвенска прочети, Данчо Пеев… Най-ненето и по-ненето да го оставим на хамериканците и братушките, а? А безспорните неща обикновено се раждат в главите на хора без порно. В смисъл – евнуси. Всичко е спорно, драги. Между другото, това, което аз съм написал – също!

  3. Blagodarnost na avtorite. Velikite lichnosti sa imali vera poveche ot sinapovo zrnce. Dobre bi bilo za nas da imame vera i za Gospodnite promislenija. ‘Nai golemata liubov e da dadesh zhivota si za blizhnia si’ -dumi na Iisus Hristos.

  4. В този ред на мисли няма ли да има роман „Работният ден на каруцарят на каруца серия римска, тип военна“? Или все още не се е намерил достатъчно известен каруцар, че да се парадира с името му? Претенциозно е и с право не са го отпечатали. Най-малкото, защото това е работен ден на всички огняри, а не на цитирания Вапцаров, който в случая е използван, като знаме или ако се опитаме да използваме лексиката на автора – влекач. Да де, ама няма какво да влачи. Парните локомотиви са история. Никой не се интересува от работния ден на обикновените ни съвременници, камо ли на такива, чиито професии са изчезнали, ако няма съспенс. А съспенс НЯМА> И тук идва името Вапцаров. Смешници!!!

    1. ааа, не.
      работният ден на дисидента плевнелиев 89та е много по-поучителен.
      може да се намери в СМИ тата по случай една годишнина на преверата 89та.

      1. Ами пиши, бре! Виж хората как се уреждат! Само дето на такива, като мен /а ние сме мнозинството/ АМА ХИЧ не ни пука за работните дни на който и да е било. Моят работен ден си ми е напълно достатъчен.

        1. Твойта е изпята… сенилната деменция прави света все по-малък… и децата стават чужди.
          ПП. Виж колко хора купуват биографии на джобс, гейтс и чичолина ;).
          Аз нямам нито една, но на плевнелиев бих си копирал… като монумент на олихофренията.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.