Оживяват картини на Густав Климт

Златният цикъл на австрийския художник символист е пресъздаден зрелищно от фотографката Инге Прадер

 

Прочутата австрийска фотографка Инге Прадер направи серия от невероятни възстановки на класически картини на виенския художник символист от началото на миналия век Густав Климт.

Тя използва професионални модели, за да пресъздаде сюжетите на картините на Климт от т. нар. Златна серия (1899-1910). Фотосесията е по поръчка на тазгодишния Lifе Ball - “Бал на живота” във Виена. Това е ежегодно благотворително събитие, а средствата, събрани от новото издание, ще отидат в помощ за борбата със СПИН.

„Разбиване на старите стереотипи и изваждане на преден план на човешката индивидуалност и целенасоченост - това е същината на творчеството на виенските художници сецесионисти, чийто най-ярък представител е Густав Климт“, каза Гери Кеслер, организатор на благотворителното събитие.

Климт е австрийски художник, ярък представител на декоративните движения в живописта и на стила „сецесион”. Считан е за един от най-интересните и мащабни творци в това направление.

Ако действително има художник, чието изкуство изцяло да е еротично, то тава наистина е Густав Климт. Жената е неговата най-ярка тема: рисува я гола или покрита с пищни одежди, рисува я в движение, седнала, легнала, във всички възможни пози и жестове.

Особено в рисунките си, показва моделите си в най-интимните им състояния на еротичното откровение. Подобно на Роден, с когото споделя тази страст да изобразява жената във всичките й настроения, по време на работата си в студио винаги се нуждае от поне два-три голи модела.

 

Известната австрийска фотографка Инге Прадер е родена през 1956 г. в град Линц.

42-8

Завършва с отличие Художествената академия във Виена със специалност графика. Инге решава да се посвети на друг художествен жанр - фотографията. Нейна слабост са фотовъзстановки по класически картини. Експерти определят стила й като “фотобарок” - пищен и пълен с орнаменти, той наистина напомня творбите на художници от деветнадесети  и началото на двадесети век.

Коментари

Задължително поле