Изборите в Европа – сигнал към управляващата върхушка

Дойде времето, в което наративът, че Европа е застрашена от крайнодясна вълна, всъщност се превърна в надежда

Още след изборите за Европейския парламент през юни стана ясно, че е дошло време за промяна. Разбира се, според неолибералната управляваща върхушка и пригласящите им контролирани от тях медии, става въпрос за крайнодясна и радикална вълна, която заплашва да взриви установения ред. В действителност говорим за все по-голяма вероятност, за надеждата на много хора, да се върнем към нормалното. Или поне да опитаме да спрем торнадото, което през последните години заплашва да взриви устоите на Европа.

Опитите да бъдем сплашени с „кафявата чума”, която бавно се връщала отново сред нас, започнаха да търпят все по-сериозно фиаско. И ако допреди няколко години тези приказки минаваха и предизвикваха страх сред голяма част от коренните жители на континента, които бяха успешно облъчвани с предупреждения, че фашизмът, едва ли не, е във възход, непрекъснатото нашествие на мигранти от Близкия Изток и Африка, както и погрома, който сеят, най-накрая принудиха лежерния западноевропеец, който битуваше в илюзорния си свят на материална осигуреност и несъществени притеснения. 
Но безгрижния свят, в който наистина голяма част от жителите на континента дълго време пребиваха, рязко придоби все по-апокалиптичен вид. И не че това се случи внезапно, просто радикално настроените (както в думите, така и в действията си) пришълци стигнаха буквално до портите на средностатистическия немец, французин, австриец и прочее, заплашвайки – съвсем буквално – семействата им.

И в един момент кулата от карти, изградена от неолибералния естаблишмънт, че няма нищо по-важно от борбата с климатичните промени и това да разнообразим застаряващи генофонд на Европа с млади и здрави мъже, рухна. Рухна, защото мъжете освен безспорно млади, прави и здрави, в огромната си част се оказа, че не са нито инженери, нито лекари, които искат да се устроят на континента, спазвайки всички порядки и закони, установени с много усилия през вековете. Оказаха се обикновени паразити, които не само че вегетират върху социалните системи на приютилите ги страни, а искат да изнасилват, грабят и убиват осигурилите им този комфортен живот сред нас.

Дойде времето, в което наративът, че Европа е застрашена от крайнодясна вълна, всъщност се превърна в надежда. И както през юни големите победители бяха Национално обединение (Rassemblement national) във Франция, „Братята на Италия” (Fratelli d’Italia) на италианския министър-председател Джорджия Мелони, Алтернатива за Германия (Alternative für Deutschland – AfD), партия „Фидес” (Fidesz – Magyar Polgári Szövetség) на унгарския министър-председател Виктор Орбан, както и полската партия „Конфедерация Свобода и Независимост“ (Konfederacja), така сега на парламентарните избори в Австрия победи „Партията на свободата”, завоювала с 28,8 процента първото място на изборите за Национален съвет.

А всъщност това, с което се опитва да плаши управляващата неолиберална върхушка, заплашвайки с фашизъм, е най-обикновеното добро старо дясно – традиционното, върху което са изградени основните на Европа, това уповаващо се на християнството, семейството, нацията. Съвсем резонно е, че тези приоритети автоматично изключват неконтролируемото допускане на тълпи друговерци, тоест нелегалната имиграция, която ни донесе толкова проблеми и беди. Но това не е фашизъм, не е краен национализъм, не е расизъм, не е заплаха.

И ако заселилите през последните години континента азиатци и африканци наистина искаха да се впишат, спазвайки порядките – както писаните, така и неписаните, никой нямаше да протестира срещу тях. Защото, нека си припомним, те бяха съвсем радушно приети от голяма част от населението в повечето европейски страни. Имаше и скептични, сред които бяхме и ние, но това се дължеше не на ненужни предубеждения, а на опит, предпазливост и резонни опасения, които (уви) се оправдаха.

Самият факт, че и реториката на редица управляващи, които дълго време водеха безумната политика на широко отворени врати, рязко започна да се променя, говори както за осъзнаването на новите реалности, но също така – макар и признато с половин уста, че именно техните взети през годините решения са част от проблема. Наивно е да смятаме, че са се разкаяли или че въобще можем да говорим за действия, продиктувани от мисъл за обикновения коренен европеец, но определено – волю или неволю, схващат накъде духа вятърът.

Да вземем за пример френския президент Еманюел Макрон, който след погрома на партията си на последните избори, призна, че е допуснал грешки и е необходима промяна, касаеща миграцията. В Германия и Италия положението не е по-различно, а опитите тази промяна да бъде обяснена единствено с популизъм или възход на партии с екстремистка реторика и цели, само говори за безпомощността на върхушката, осъзнаваща, че дните ѝ са преброени.

Именно поради тази причина не говорим просто за възход на консервативните партии, а и за сериозно губещи партии – т.нар. зелени, както и крайно либералните. Това има своето простичко обяснение – точно тези формации наложиха пагубната имиграционна политика и изградиха съществуването си, създавайки и налагайки т.н. Зелена сделка. Тяхното управление запрати Европа в нечувана безпътица, нещо повече – техните действия промениха облика на континента, превръщайки го от процъфтяваща земя в мрачна сянка на отминали славни времена. Политиката им беше антиевропейска, дори антихуманна, макар да крещяха обратното. Всъщност беше насочена точно срещу техните избиратели, срещу всички европейци.

И сега, когато най-накрая настъпи моментът на проглеждане, идеолозите на тази гибелна за всички ни стратегия, са уплашени, че идва краят на царуването им, опитвайки се с всички средства да се противопоставят на пробуждането на европейците. Платените им медии бълват ежеминутно публикации как всички десни партии са расистки, как се възражда нацизмът, как Хитлер протяга ръце от гроба. Говорят ни за права, но само за такива на маргиналите, на друговерците, на чуждоземците. Говорят ни за човешко достойнство, но зачитат само това на мюсюлманите и ЛГБТИК представителите. Говорят ни за подкрепа, но помагат само на определени прослойки.

Опитват се да ни убедят, че завръщането към традиционното е опасно, че вярата в Бог е признак на изостаналост, че консерватизмът е закостенял. Мейнстрийм медиите, дирижирани от кукловодите, налагат наратива, че всеки, който е против гетата, против хранениците, лежащи на социалните ни системи, против това хиляди агресивни мюсюлмани да прииждат тук, е расист, антихуманист, екстремист дори.

А истината е, че възходът на новото дясно е подкрепен от много млади и образовани хора, от работещите, от плащащите, върху които се крепят икономките на всички европейски страни, от всички, осъзнали накъде ни води политиката на отворените врати. Всички те са разбрали, че за да не се наложи след някоя и друга година да се бием – буквално да се бием – за Европа, или пък да емигрираме, трябва сега да гласуваме и отхвърлим управляващите в момента антиевропейски елити.