Известен е като Хаваите на Ориента и се намира на около 100 км от южния бряг на Корейския полуостров

Корейското Южно море очаква български туристи

Там е роден настоящият президент на страната Мун Дже-ин

В парка наоколо човек може да се срещне с големи скални статуи с кръгли лица и изпъкнали очи, голям нос и идва забележима усмивка – някои от тях достигат до 3 м височина.

Водопадът Cheonjiyeon, което в превод е “Небе, свързано със земя”, е също атрактивна забележителност. На дъното му има изкуствено езеро с дълбочина 20 м, а самия пад на водата е 22 м.

Вулкан на острова

Идилични пейзажи от острова.

Най големият остров на Южна Корея.

Среща с най-високия човек в света в музея “Рипли”.

В днешно време за едно денонощие човек може да стигне до всяка точка на земното кълбо, включително и с туристическа цел. Корейският о. Джеджу е сред тези места за почивка, които засега не са в полезрението на българите. Известен е като Хаваите на Ориента и се намира на около 100 км от южния бряг на Корейския полуостров. На територията му има 368 вулканични точки в млада планина, която вече хиляда години… спи.

С площта си от 1 845 кв. км това е най-големият сред общо 3,3 хил. острова към Република Корея. Някои от тях са частни, но малко са с постоянно живеещо население.

За острова има легенда за богинята Сольмунде, която имала 500 синове. За да ги изхранва, работела много – носела пръст в полата си и така оформила острова. Вулканичните места са резултат на изпадането на пръст от дупките на полата на богинята. Легендата е пример за саможертва в името на грижата за семейството и на създаденото поколение. Митът е един от общо 2 000 за създаването на острова, на който е роден настоящият президент на страната Мун Дже-ин, което го прави още по-популярен.

Самата планина е само с два прохода към върха си, достъпът до които се контролира и дори има “работно време”, т. е. турист там не може да замръкне – ако не се върне в светлата част на деня, тръгват да го търсят. Твърди се, че по една от “пътеките” има 500 различни фигури с изображения на синовете на въпросната майка и богиня едновременно. Пътьом се срещали и множество азалии - капки от сълзите на нейните деца.

За острова, в който в две общини живеят общо 640 000 души, казват, че е известен с три неща: камъни, вятър и жени. Сред интересните места е пещерата “Манджан”. Това е най-популярната от общо 23 в страната пещери и в нея се вие “път” в рамките на 1 км при около 10 градуса температура на въздуха и в относително широко пространство. Цялата й дължина е 8 км, но по-малко от 1/4 е достъпна за туристи.

Движението става при не особено силно осветление и сред застинала лава, тръгнала от местния изгаснал вулкан Халла-сан, чиято най-висока точка е 1 950 м. Вече 71 г. мястото е атракция, защото е в най-вулканичния район. От първия взрив досега са станали 1,8 хиляди изригвания, като последното е било преди 10 века.

Влизаме в пещерата, но нещо разходката не ни “върви” и за атракция подхващаме, кой знае защо, химна “Мила родино”. И се връщаме за ритуална снимка на входа на пещерата, както и пред паметника – знак, че обектът е част от списъка на ЮНЕСКО.

Във връзка с вулканичните камъни е проявена изключителна прагматика: с тях са направени диги, подпори, стени на къщи, огради на малки парцели земя. Ползват ги  също за оригинални, но скъпи сувенири, както и за надгробия. Камъните са порести, а наредени помежду си не правят плътно сцепление, а пропускат въздуха и така осигуряват естествена вентилация на заградените терени, в които се отглеждат зеленчуци.

Островът е със силно японско влияние от времето на окупацията от 1910 до 1945 г., но в момента към него има голям инвеститорски интерес от Китай, който обаче е целенасочено ограничаван. Въпреки това най-голямата инвестиция в туристическата инфраструктура – тематичният увеселителен парк “Jeju Shinhwa World” в малката община Согвипо, е с китайски средства (2 млрд. щатски долара) и ще бъде обслужван от 2 хиляди души. В него има няколко акцента, сред които и хотел с 2 100 стаи – един от петте в района.

Не липсва и казино – най-голямото сред общо 8 на острова и №2 по размери в цялата страна, работещо само за некорейски граждани, както повеляват законите на страната. Предвидена е безмитна зона. Туристи от Китай, Тайван и Хонконг се очаква да бъдат сред най-честите гости, които предварително са уведомени, че ще се намират на 20 минути с кола до брега на Южно море.

Ротари парк също впечатлява с различни съоръжения, изградени във футуристичен стил като сцени от мултипликационни филми, съпътствани с изображения на символи на Ротари интернешинъл.

Типични за острова са огромни статуи, изваяни от вулканични скали. Считани са за богове (все пак се намираме на Острова на боговете) и имат функции за енергийна защита, вкл. и в полза на плодородието – 30% от населението на острова се занимава със земеделие. Останалите – с туризъм.

Туристическата атракция “Osunoc” насред чаена плантация е друга уникална забележителност. Защото е доказателство за поминък от даденост, в случая наречена “снежнозелен чай”, от който се произвеждат няколко продукта – чудесна козметика, а корейците са ненадминати “фенове” на тази тема; чай, сладолед и деликатесна паста.

Музеят на мира вероятно е сред най-вълнуващите сред 100-те си събратя на о. Джеджу, защото е свързан с конкретни исторически събития от преди 65-70 години, свързани с гражданската война, когато островът е наричан “Червен бастион” и загиналите в периода 1947-1954 г. около 30 000 души, тъй като са изгорени 109 села.

Музеят е открит през 2003 г. и днес представя по интерактивен начин за съдбата на страната, на пострадалите, както и за политически събития от предишни времена, оставили траен отпечатък върху развитието на Корея. Огромна червена магнолия, изградена като паметник в двора на комплекса към музея, е сред запомнящите се завинаги негови “елементи”.

Няма да реално, ако не бъде споменат и неповторимият музей “Рипли”, представящ достъп на зрителя до странни моменти от човешкото съществуване. Той е част от световна музейна верига в над 200 страни по света.

В основата са събития и неща, които са толкова странни и необичайни, че читателите могат да оспорят твърденията за тях. Тук, например, човек може да се срещне с най-високия или с най-дебелия човек на света, с които да се съизмери.

Разбира се, в страна, в която будизмът е основна религия, не бива да се пропусне възможността да посети поне един храм, макар повечето от тях са някъде в планините, както е било прието преди векове. Масивен златен Буда на фона на морския залив е една възможност човек да се потопи във вярата, дори ако е атеист.

Като става дума за вярата, корейците твърдят, че в начина си на мислене и поведение в обществото имат съхранени ярки следи от етичната и философска система Конфуцианство (551– 479 пр. н. е.). В него значително място заема култът към прадедите и вярата в духовното. Децата от малки са научени да се развиват в конкурентна среда, защото всеки трябва сам да се справя, поради което е добре да се учи, както се казва и у нас – “за да сполучи”.

Рекламата за острова все още не е достатъчна по света, макар да участват на туристически форуми, вкл. и в Германия. Вероятно от любезност казват, че биха дошли и в България,стига да организираме мащабен туристически форум.Островът разполага с безмитна зона и с безвизови посещения, с информационни центрове, с интересни исторически обекти, с условия за фотосафари и др.  Има автономност и не зависи от централната власт, макар да работи с големите корейски агенции.

 

Жените „хеньо“

От векове те си вадят хляба с улов на перли

Остров Джеджу е известен и с това, че е център на матриархата в Корея – най-вече заради уникалната професия на жените “хеньо”, които в продължение на векове си изкарват хляба с улов на перли – в по-далечното минало, а сега на ценни видове риба – преди векове за царе, крале и императори, днес за богати купувачи в Китай, Русия, Япония. В 4-те месеца, когато уловът е забранен, хеньо се занимават със селскостопанска работа. За разлика от мъжкото съсловие на острова, нежният пол имал подходяща “физика”, вкл. костна система, позволяваща по-голяма ефективност на 10-15 м дълбочина под водата.

Специален музей от 15 г. насам разказва за жените, превърнали една способност в средство за изкарване на прехраната на цели фамилии. В момента професията е защитена. При нея има ред и йерархия. Има и школа за обучение на жените гмуркачки, а правителството е направило постъпки за включване на традиционната професия в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.