Откъде се взе национализмът на ХХІ век

През последните години все по-тревожно се говори за национализма. Той се появява навсякъде. Като се започне с нарастващата популярност на европейските „национални фронтове“ и други подобни организации, премине се през британския референдум за излизане от ЕС, мотивиран от връщане на суверенитета, и се стигне до изборния успех на милиардера Доналд Тръмп, спечелил Съединените щати с обещанието да направи отново Америка велика. В светлината на тези нови тенденции е редно да си зададем и някои принципни въпроси за национализма. Откъде се взе и защо точно сега наблюдаваме този националистичен бум, доскоро изглеждащ немислим.

Дали някой друг освен историците си спомня, че ХІХ в. беше наричан „век на националзма“? Той изглеждаше такъв, защото тогава в Европа са създадени националните държави, чиито наследници са всички днешни, да не говорим, че точно този модел на европейска държава впоследствие е пренесен навсякъде по света. Доскоро мислехме, че избликът на онзи градивен национализъм, създал нови държави, оформил политическите граници на модерна Европа, си е останал в ХІХ в. Но двете големи войни през отминалия ХХ в. бяха предизвикани отново от национализъм, а втората и от национализъм, съчетан със социална защита, който почти разруши традиционна Европа. В шестте години на Втората световна война крайният национализъм показа възможностите си планомерно да унищожава милиони.

Точно заради това след най-голямата (засега) война национализмът, олицетворяван от фашизма и националсоциализма, беше осъден и определен като вредна, опасна, почти неприлична идея. Дойде времето на космополитизма и интернационализма (макар и разделени от „желязната завеса“), на либерализма, на хуманизма, на международното сътрудничество и на общочовешките принципи.

Въпреки голямото противопоставяне на студената война, в Европа съществуваше консенсус по въпроса, че национализмът, особено в крайните си форми, е неприемлив за цивилизованото общество. И така до края на биполярния свят и на ХХ в. Но когато в началото на ХХІ в. светът изглеждаше окончателно обединен от желанието за интеграция и демокрация, нещата неочаквано се объркаха. Неслучайно хората казват, че едно от големите проклятия е да ти се сбъдне мечтата.

Защото победоносният ход на западния либерализъм се оказа краткотраен. Само десетина години след оповестяването на единния свят, ръководен от Запада, на 11 септември 2001 г. той беше разтърсен от неочаквани актове на ислямски тероризъм, през 2008 г. от остра и продължителна финансова криза, от нарастващо усещане за последиците от глобализма – милионна имиграция, деиндустриализация в развитите държави, нарастваща безработица, рушаща се социална държава. И обществото спонтанно се обърна към национализма.

Затова днес едва ли трябва да се чудим откъде се взе новият национализъм. Отговорът е лесен – от кризата, от огорчените хора, изхвърлени от традиционния им начин на живот, от липсата на перспективи за бъдещето сред младите. А официалният начин на говорене не допускаше критикуване на либералните идеи и на капитализма като тяхно олицетворение. Защото някои повярваха, че победата на либерализма е край на историята. Само че губещите не пожелаха този нов световен ред. Те поискаха историята да се завърне. И го направиха не чрез нова идеология, а като се върнаха към старата, но все тъй въздействаща – към национализма. Тайната за влиянието му се крие в съчетанието на идеята с инстинктите – за национализма не е нужна специална философия или образование, достатъчно е да се знае малко история (не много) и тя да се съчетае с естествената за всеки човек любов към род и родина.

В случая с национализма действа принципът, че в капката се откриват характеристиките на цялото. Затова е достатъчно да се вгледаме в българския национализъм, за да добием представа и за новия световен.

Наченките на новия български национализъм са в края на социализма, в обществената реакция спрямо „възродителния процес“. В отмяната му, която съвпадна с началото на прехода, се създадоха първите истински националистически организации, но нито една от тях не съумя сама да влезе в парламентите. Вероятно защото тогава национализмът изглеждаше свързан с миналото. Бжежински май го нарече последното убежище на комунизма. Какво ли мисли сега?

Но управлението на леви и десни в началото на прехода не донесе очакваното бързо подобряване на живота на повечето хора и тогава, през 2005 г., най-неочаквано за политици и социолози в парламента влезе „Атака“ на Волен Сидеров. Спомняте ли си как още в нощта на изборите тя беше посрещната с възмущение и подигравки? Но се оказа не само трайно явление, а мястото на национализма в парламента се разшири и днес говорим, че балансьор в политиката са именно патриотите. Промени се и езикът – вече не ги наричат фашисти, а патриоти.

Очевидно хората реагират на несигурността и кризите, като търсят сигурност не в глобалния свят, а в националната държава. И не бива да го отричаме, ако не искаме нова революция, този път националистическа. Историята е показала, че национализмът има силна градивна, но и разрушителна сила.

Не бива да забравяме, че нашата модерна държава е създадена от стремеж към национално достойнство. За него се борят възрожденците и националните революционери. А Васил Левски неслучайно трайно стои начело на националния пантеон.

Само че не бива да забравяме и това, че преклонението пред митове и фалшиви герои е вкарало България във войни, донесли стотици хиляди жертви, национални катастрофи и крушение на националните идеали.

И когато днес виждаме млади хора с горящи факли и портрети на ген. Христо Луков да шестват им улиците на София, не трябва просто да си затваряме очите с мисълта, че това е маргинално явление. То е плод на непознаване на историята, за което вина носи цялото общество. Защото как може вярата в националното бъдеще на България да се свързва с делото на човек, убеден привърженик на националсоциализма, повел страната си не към величие, а към катастрофа?

Новият век очевидно няма да се раздели с национализма, но от всички нас зависи какъв ще бъде този национализъм – градивен, защитаващ достойнството на гражданите или разрушителен, отнемащ техните права. А това в крайна сметка зависи от доброто познаване на миналото, но на цялото, а не само на части от него.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (11)

  1. Баева, запомнете ! никога българите не са наричали „Атака“ „фашисти“ .

    Фашистите в България са известни отдавна – това са последователите на Луков.

    Гнусно е, че български професор не вижда тези ослепително ясни различия.

    1. Аз не зная какво разбирате под „българите“, но много журналисти, политолози и други коментатори наричаха тогава, а някои и сега, „Атака“ и Волен Сидеров фашисти.

      1. Когато определите луканов и партията му като безродници, тогаз смейте да репликирате останалите форумци.

  2. Изненадан съм неприятно,че професор Искра Баева възприема национализма като отрицателно явление и го подлага на критика.Всички велики нации се облягат на патриотизма си и дори стигат доста по-далеч като пропагандират и шовинизма.БЪЛГАРИЯ повече от всякога трябва да се ориентира към дясното.Вижте как възпитават децата в училищата.Там в учебниците по история дори не се споменава за турското робство.Ние учихме наизуст стихотворенията на Христо Ботев и Вазов.Сега дали децата ги знаят?

    1. И като си учил стихотворения да рецитираш та какво? Хайде да спрем развитието и прогреса и всички да газиме във едно и също блато и да рецитираме стихотворения. Светът се върти „другаре“, и тези които могат да се приспособят ще бъдат отпред. Останалите ще са на опашката за оплаквания и друг ще им е виновен. Като говориме за национализъм в Англия наскоро обявиха една такава националистическа организация за терористична и директно си я закриха. Поуката от статията е, че национализмът вреди и е пагубен, защото има само една единствена гледна точка и се дължи на незнанието на хората които искат да отмъщават на другите, че са различни с това, че могът или имат друга гледна точка.

      1. Ооо, петро с двете гледни точки… още една и ще станеш тройно ши3и…

    2. Какво си изненадан? Таз е съпартийка и колежка на безродника луканов.

  3. Отъждествяването на фашизма и националсоциализма с национализма е една огромна лъжа, набивана обаче манипулативно от комунисти и либерали повече от половин век с цел да интернационализират/глобализират , а всъщност да де-национализират държавите и така ги лишат от съпротивителни възможности. Болшевисткият, троцкисткият и маоисткият модели катастрофираха, сега катастрофира и опитът за налагане на либерастки тоталитаризъм и отново дойде времето за здрав, отворен, прогресивен национализъм за доброто не само на отделни народи, но за доброто на човечеството.

  4. Национализмът е полезен до нивото на патриотизъм . Шовинизмът клони към фашизъм и би довел до реакции като към фашизъм . Мисля , че може да се приеме логиката на българската поговорка – „всяка жаба да си знае гьола“ .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.