Базов преглед с елементи на гадаене

Може да изглежда бутафорно копие, но все пак е някаква демокрация

Горчиво ридайте и мрачно попържайте, уважаеми сънародници, но поредният пред­изборен сезон е вече тук с адска сила. Иде първият епизод от двете серии тази година на традиционната разработка „Голямата кафява вълна“, с която родната политическа класа ще се опита за пореден път да ни откаже от смисъла за живот в тази държава, отегчавайки ни до смърт с обичайните демагогии, дървени философии, лошо заучени опорки и и средностатистическо невежество.

Мрачно ли Ви започва?! След три десетилетия в „преход“, имаме повече от всички основания да очакваме с песимизъм поредното преиграване на демократичния процес по български. В какъвто и контекст да е.

През май 2014 г., в началото на тогавашната кампания за избори за Европейски парламент си позволих на страниците на в-к „Труд“ един „напречен разрез на българския политически резерват“. Тогава „водещите кандидати“ на европейските партии за следващ шеф на Европейската комисия правеха своя дебют като концепция в общата предизборна кампания в ЕС, а тезата на материала беше как разните там идеали и стремежи, за които те говорят от трибуните в големите западни столици, не се вписват в родната картинка. Където политическият резерват е доминиран от двата основни вида - „Вулгарис магистралис“ и „Ядатус безпретенциус“, съпътствани от паразитиращите „Лоботомистус екстремистум“ и „Туркус интегратус“, и различните подвидове „Помиярис българае“, които генерира цялата тиня. За оценката на ситуацията в навечерието на сегашната кампания за Европейски парламент, пет години по-късно, може просто да прочетете предишното изречение. А и какви основания да има човек да е оптимист?! Открихме шоуто с пореден „гейт“ и хайде на кампанията!

„Голяма интрига“ около листата на БСП се разигра в неделя и в крайна сметка столетницата ще влезе в надпреварата за сърцата на избирателите с доста свеж подбор на лица срещу обиграните евро-зверове на Бойко Борисов и ГЕРБ. С Елена Йончева за локомотив, трима нови на „сигурни“ избираеми места в листата и Сергей Станишев, за тези които го пожелаха, на петата позиция. Което място в ЕП червените загубиха на изборите за ЕП през 2009 г. по време на неговото вещо ръководство на тройната коалиция. Аритметиката на съдбата. Което навежда на мисълта, че с този разкол в редиците, видян на пленума, кандидатите за евродепутати на БСП вероятно ще трябва да водят и успоредна кампания за преференциални гласове сред членове и симпатизанти.

Станишев може да разчита на твърда база, както се видя, да му гарантира мястото в Европарламента. Несъмнено и други ще трябва да отстояват позициите си следващите 40 дни. Като цяло обаче, няма съмнение и по поведението, и по настроенията, че на „Позитано“ отново са тръгнали с голямата кошница за Евровота. С разместванията от пленума единственият им друг действащ евродепутат в листата, „Любимец 15 - Момчил Неков“, затваря въображаемата им композиция на девето място. При сегашни четири мандата в ЕП. Амбициозно. Но защо не – в страната на неограничените възможности, където шансът „едно на милион“ може да се случи всеки девет от десет пъти, си е приемлив залог. Go Big or Go Home, казват американците.

Което пък ни връща на другите шуги. В края на март ГЕРБ-авите шамани проведоха някакъв вуду-ритуал и съживиха мумията на СДС ведно с болезнените спомени за измамени надежди, с предизборно споразумение, хвърлило в недоумение всяко поколение от българското население. Не се сдържах. Това бе последвано от обявяването на предизборна листа, в която с реверанс към партньорите, от нафталина бе изваден друг „любимец на масите“ от едно време Александър Йорданов и поставен на шестата позиция. Колкото са сегашните места, които държи ГЕРБ в ЕП. С европейския комисар Мария Габриел начело, човекът-българско-европейско-председателство Лиляна Павлова на седмо място, и последен от действащите им евродепутати, Емил Радев, на осмо, амбициите на премиера Борисов за Евровота също изглеждат високи. Ако всяка от двете партии дотук вземе своето – 17-те български места в Европейския парламент са разпределени. С победа за БСП с едно място. Другите може въобще да не се обаждат. Което, съгласете се, в тази ситуация би било оптимален резултат и за БСП, и за ГЕРБ, на фона на „Апартгейт“ и къкрещото обществено недоволство, подхранено от него. Но също така е невъзможно. Защото може да изглежда бутафорно копие, но все пак е някаква демокрация.

Залагайки на електорат, гласуващ „ан блок“, ДПС няма причина да се опасява от загуба на някоя от четирите квоти в българската делегация в ЕП, които по принцип държи. Както и доста стабилните си позиции в групата на либералите в ЕП.

На кантар са трите мандата, които в момента заемат Ангел Джамбазки, Николай Бареков и Светослав Малинов. Към мястото на поне един от последните двама представители на политически трупове е най-реалистично да се облизва БСП. Макар вероятно да се целят и в трите. Ходът на ГЕРБ със споразумението със СДС несъмнено цели да дръпне част от електората, който преди пет години гласува за Реформаторския блок и вкара Малинов в ЕП. Давайки заявка да се готвят да разширят това предизборно споразумение и към други „мухи“ в дясно, е сигурен знак за опитите на шаманите им да консолидират този разграден двор за Евровота.

Предизборното разпърдяване между ВМРО и патриотите пък излага на опасност мястото на Джамбазки в крайна сметка да отиде при победителя от „големия“ сблъсък. Не трябва обаче да се подценява и факта, че този сегмент от избирателите вече се е демонстрирал като непредсказуем. А и Ангел Джамбазки е технически в предизборна кампания от месеци, ако не сте му виждали билбордовете.

Ако ГЕРБ успеят да вземат поне едно място над шестте си, ще могат да върнат в ЕП цялата си досегашна делегация, барабар с Александър Йорданов и Лиляна Павлова. Е, Емил Радев ще трябва да почака няколко месеца да се сформира следващата Европейска комисия и Мария Габриел да се върне там, но изглежда преценен залог. Разбира се, има много условности, но на този етап от процеса си е базовата политическа ариметика за институциите на ЕС.

При вариант, в който ГЕРБ не успее да се надскочи и само запази сегашните си шест мандата в ЕП, това най-вероятно ще е в полза на социалистите, които изглеждат най-добре позиционирани да възвърнат петото си място в българската делегация и дори да се прицелят в шесто, ако не и седмо. Те също трябва да се съобразяват с „мухи“ в ляво ала АБВ, но ходовете, в резултат на които в крайна сметка се подреди листата на социалистите, предполагат, че разполагат и с нов потенциал, който тепърва ще изпъкне. Още повече, че тази кампания ще е само генерална репетиция за местните избори през октомври. Но пък с резултатите от Евровота, до есента, кой знае – я камилата, я камиларя.