Паника зад кулисите

Амбиция на театралния директор в Плевен Васил Василев събужда важни въпроси за политиката към сценичните изкуства в България

„Лакеят вече получи орден за доблест.

Народът вече ставаше общество.”

Иван Радоев

Вероятно никога нямаше да се зачета детайлно в творчеството и историята на драматурга Иван Радоев, ако не беше директорът на театър „Иван Радоев” в Плевен - Васил Василев. Радоев наистина е гений и не разбирам защо не се изучава в училище, ако ще да е само в община Плевен. Василев разбърка културните среди в България и понеже масово думата „култура” буди недоумение, стана страшно.

Общината в град Плевен „възнамерява да намали субсидията на театъра със 70 хиляди лева” - твърди се (от Василев). Такова решение още няма. Тази новина от бъдещото беше щедро овкусена от сайта „Площад Славейков”. Драматургията получи щрих от лидера на обществено мнение - вестник „Телеграф”, с типичното за стила си заглавие „Театър издържа футболисти”. Вярвайте ми, че това е клопка, в която всеки ще влезе. Гледайте телевизия.

Лично аз бях тръгнал да пиша за „Плевенските тигри” във футбола, които а-ха да станат световни шампиони, благодарение на конкретните 70 хиляди лева на културата от Плевен. Всяко „хранене” на властта, които прецакват културата заради спорта е нещо, което ти носи хиляди „лайкове” в социалните мрежи.

Но това не истина. Истината е, че театрите традиционно са зле, а едни печелят, други мизерстват от законите. Общината в Плевен има усет, но все още не е осъзнала напълно, че трябва да управлява истински парите за култура в града си. Театърът е на Плевен и той трябва да бъде за талантите от общината. Понеже директор Василев вероятно е внушил идеята на медиите, че може би тези 70 хиляди лева ще отидат за футболисти, е редно да му се каже, че общинският театър не е „Шимпионска лига”. Всеки иска да види Рачков, но идеята да имаш собствен театър, където талантите от общината, от областта да намират своята сцена. Не знам защо все в главата ми е Черкелов.

Директорът Василев е талантлив и адаптивен. Завършва езиковата гимназия „Екзарх Йосиф” в Ловеч. Притежава магистърската степен по „Театрална режисура” от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и специалност „Мениджмънт на бизнес организациите” в Стопанската академия „Д. А. Ценов”. Младият амбициозник е общински съветник от БСП в Ловеч, заместник-министър на културата при Орешарски. Владее три езика и е владял два театъра - в Ловеч и Плевен. И говори добре. Много по-добре от другите политици. И преди да е станал министър на културата на следващото правителство, нека разгледаме плевенската културна революция, започнала от него. Сайтът, чийто слоган е „Зона, свободна от чалга”, му дава думата и той там казва: „На заседание на общинския съвет за бюджета в петък, 28 февруари, по предложение на общинските съветници от ГЕРБ сумата за субсидия на театъра внезапно и без сериозни аргументи е била намалена със 70 хил. лв. Васил Василев е научил за това случайно по време на репетиция и заедно с актьорите са отишли на заседанието на общинския съвет. Речта му там е била силно емоционална, въпреки че не е повлияла на окончателното решение:

„Уважаеми дами и господа, благодаря, че ми предоставихте микрофона. Ще ви напомня, че в историята на Общинския съвет в Плевен едва ли е имало подобно посещение. И едва ли ще има друго. Искам да ви благодаря, че в рамките на 4 години (толкова съм в Плевен), от 45% бюджет, който предоставяхте на ДКТ „Иван Радоев”, стигнахте до 5%. Благодаря за днешното предложение, което сте направили, и с което този бюджет вече е 3%.”

Този човек наистина ще стане политик. Обаче преди това има закони към които трябва да се придържа. Общинските театри получават досубисидиране от общинския бюджет, а не просто пари. Тези пари, за които плаче директорът не решават проблема на сцената, но добавят политически дивидент към платформата му. Фактът, че никой, включително неговите политически приятели от БСП, не са го подкрепили, означава едно нещо - Плевен трябва да си върне театъра.

Смисълът на такава културна институция е да развива града, общината, областта. Това е общество. Общинският театър - навсякъде в България има тази цел - да стимулира таланта на собствената си общност. Защо да плащаме за софиянци, ако сме плевенчани - логичен въпрос, нали?

Това, което се случва в Плевен, е началото на разговор, който надявам се да стане далеч по-сериозен. Театърът влезе в една изкривена пазарна икономика, в която източването на парите се превърна в национален спорт. Идеята да се досубсидира всеки един продаден билет за театър в държавата в началото доведе много зрители, но след това отхвърли качеството. Няма лошо. Просто сега трябва друг разговор. Нека анализираме грешките от едното и да не убиваме зрителския интерес, заради псевдоизкуството. В същото време зрителският интерес не е оправдание към разхищението.

Надявам се в скоро време да видя как театър „Иван Радоев” разходва субсидията - по пера. Ясно е, че общината ще даде пари на селата в плевенско, които са в тежка нужда. Знаете, Маслоу казва, че преди да се занимаваш с изкуство, трябва да имаш храна и сигурност... и още много неща. Но когато имаш пари за изкуство, е престъпление да ги харчиш за егото си.

 

Непознатият Радоев

Творецът завършва гимназия в Плевен. През 1945 година е приет за член на Работническия младежки съюз. Участва в строежа на Хаинбоаз по време на бригадирското движение. Следва право и българска филология. Редактор във в. „Стършел”, в. „Родни криле”, сп. „Български воин”. Драматург в Народната опера в София (1963 - 1968), главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях” (1970 - 1972) и „София” (1972 - 1986), на театъра в Перник (1986 - 1990).

Коментари

Задължително поле