“Милан” пак би “Лудогорец”

Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Папа Франциск: Всички ние сме мигранти Когато един мъж или една жена не са на път, те са мумии

Да вървиш, означава да си в комуникация с другите

Има една фраза, която произнесох (на остров Лесбос – б.р.) – децата на мигрантите я носят изписана върху тениските си: „Аз не съм заплаха, аз съм в заплаха“. Нашето богословие е богословие на мигрантите. Всички ние сме такива – поне след зова на Авраам, заедно с всички мигранти от народа на Израил, а пък и самият Исус е бил бежанец, един имигрант. Освен това екзистенциално, чрез вярата, ние сме мигранти. Когато един мъж или една жена не са на път, те са мумии. Те са музеен експонат. Тогава личността не е жива.

И трябва не само „да си“ на път, но и да „проправяш“ път. В една испанска поема се казва: „Пътят се проправя, докато вървиш“. Да вървиш, означава да си в комуникация с другите. Когато вървиш, ти ги срещаш. Вървенето е може би в основата на културата на срещата. Хората се срещат, общуват. Дали в добро, с приятелство, или в зло, с войната, която е другата крайност. Голямото приятелство, както и войната, са форми на комуникация. Войната е комуникация на агресивността, на която е способен човекът. Когато казвам „Човека“, имам предвид мъжа и жената. Когато човешката личност реши да спре да върви, тя се проваля. Тя се проваля в човешкото си призвание. Да вървиш, означава винаги да си в комуникация. Можеш да сбъркаш пътя, можеш да паднеш… или, да се озовеш в лабиринт… Ала вървиш. Вървиш, губейки се, но вървиш. И общуваш. Трудно ти е да общуваш, но въпреки това общуваш. Казвам това, защото не трябва да отблъскваме личностите, които са на път. Това би означавало да отхвърлим общуването.

(От сп. „Християнство и култура“)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Прав е. Но да не забравяме, че последната вълна я създадоха уродливите християтски и демократични говеда.

  2. Avraam, Isaak, Jakov I sichki ,deca na Izrael’ beha vodeni direktno ot BOGA , – Gospod im dade za vechno nasledstvo zemiata v koiato teche mleko I med / Obetovanata Zemia/, zoshtoto beha VERNI NA GOSPODA, a Bog e veren na zaveta si I ne se otmiata ! A Iisus Hristos – ,… zoshtoto Bog tolkova vozliubi sveta , ta dade svoia edinoroden sin , ta da ne pogine ni edin, no da ima vechen zhivot’ – iz Evangelieto na Ioan, glava 3, stih 17-18 !

Отговорете