Няма такова нещо като парников газ или какъвто и да е газ, включително изпареният въздух, който да задържа топлината ден след ден

Неточността на инструмента на Тиндал доведе до погрешното му заключение

Всички температури биха били в рамките на един градус, а не 70 пъти по-високи

Най-новата климатична глупост предполага, че американските фабрики ще отчитат своите емисии на парникови газове. Както научихме от първото правило за ограничението и търговията е в Калифорния и докладването доведе до необходимото намаляване на използването на чистия природен газ. Повечето фабрики в Калифорния са затворени поради това правило. Това изисква 75 % намаление на природния газ, който е единственият източник на топлина за фабриките за пет години. Изгарянето на природния газ (метана) произвежда CO2 и H2O, двата градивни елемента на фотосинтезата и органичния живот на тази планета. Той е безвреден и най-вероятно е полезен и за околната среда.

В съоръжението за газова физика за мерки и теглилки в Калифорния тествахме въглеродния диоксид. Той охлажда приблизително като сухия въздух: 20 градуса за по-малко от 4 минути. Не е възможно да задържа топлина от ден на ден (като глобалното затопляне). Тествахме и нашата влажна атмосфера, включително следите от газове в нея. Тя се охлажда около 1 градус на всеки 32 минути или около 20 градуса за приблизително 11 часа. Тези тестове доказват, че нито един газ – нито въглеродният диоксид, азотът, метанът, нито дори влажният въздух – не задържа топлината ден след ден. Научната реалност е, че няма такова нещо като парников газ.

И така, какъв е източникът на фалшивата теория за парниковите газове? По-важното е защо не е наред?

След като Ал Гор осигури $22 млрд. годишно за университетите, за да изучават глобалното затопляне, професорите използваха старата теория за парниковите газове, за да оправдаят регулирането на въглеродния диоксид. Експериментът и статията от тридесет и шест страници на Джон Тиндал, написани през 1861 г., са в много от цитираните научни изследвания зад теорията за парниковите газове и глобалното затопляне.

Не е добавена нова значима наука към теорията за парниковите газове от написването на тази статия. Защитниците дори използват някои от точните думи на Тиндал от статията.

Джон Тиндал прекарва две години в изграждането на голямо устройство, което използва индикатор за галванометър за измерване на температурата на газа. Галванометърът не измерва температурата; той измерва само движението на манометъра с градационни знаци от 0 до 100. Използването му като индикатор без калибрирани числа за температурата доведе до грешното му заключение, както ще прочетете по-долу.

На трета страница от своето изследване Тиндал описва своята измервателна камера като полиран месинг с лещи от каменна сол във всеки край. Изследваният газ ще бъде уловен в месинговата камера и той ще произвежда топлина, която преминава през двете лещи от каменна сол към сензорното устройство. Сензорът в края на камерата беше термобатарея, която открива топлината, излъчвана през въздуха. След това той изпраща променлив ток към индикатора на галванометъра.

Тиндал просто трябваше да използва биметален температурен уред, изобретен преди около шестдесет години. Изглежда, че тъй като галванометърът и термобатареята бяха нови изобретения, той искаше да ги използва.

Тиндал забелязва, че стрелката на галванометъра се поклащаше като компас. Това вероятно е причинено от термобатареята, която е засегната от смущенията в откритата атмосфера. Той направи първия си опит да смекчи това, като каза: „Затова се опитах да заменя берлинската намотка с по-малко магнитна“. Така че галванометърът, който беше закупил, беше влошен, за да бъде по-малко чувствителен и по-малко точен.

Никога не бихме дали нашето одобрение за мерките и теглилките в устройството на Джон Тиндал поради тази и няколко други причини.

Неточността доведе до това, че Тиндал посочи въздуха като поглъщащ „0“ температура. Това доказва неточността. Сухият въздух абсорбира средно около 22 градуса всеки ден. Например Долината на смъртта има много сух въздух и абсорбира изключително много топлина.

След това Тиндал изброява при повишаване на температурата на въглеродния оксид, на въглеродната киселина, на азотния оксид и олефианта. Олефиантният газ е етилен, който е с най-голямата молекула в групата. Тя се нарича сложна молекула, защото е от два или повече свързани атома, като CO2. Въздухът е смес от несвързани атоми, предимно кислород и азот. Когато галванометърът на Тиндал регистрира 1 по скала от 100 за въздух и 70,3 за друг газ (на страници 7–9), Тиндал заключава, че последният газ абсорбира 70,3 пъти повече температура от въздуха.

В този момент той приключи тестването на относителната температурна абсорбция, за да предположи какво е сега теорията за парниковите газове: тъй като въздухът почти не абсорбира температура, той, по думите на Тиндал, е „прозрачен за слънчевите лъчи“, които проникват във въздуха, за да затоплят земната повърхност. Част от температурата, която се абсорбира от Земята, се излъчва обратно и това малко количество температура се абсорбира от газовете с по-голяма съставна молекула (или парниковите газове според днешния жаргон).

Това звучи добре. Въпреки това, неточността на инструмента на Тиндал и измерването на въздуха при температура, близка до нулата, доведе до погрешното му заключение за така наречения парников ефект.

Температурата, която измерваше, очевидно беше изключително ниска и под диапазона на точност на неговия инструмент. Помислете, че температурата на единичния пламък от типа свещ под медната камера, пълна с вода, след това през медната стена, след това през лещата от каменна сол, в месингова камера, която би изпуснала температура, след това през другата леща от каменна сол, и след това през откритата атмосфера, можеше да е под един градус по Фаренхайт, доколкото знаем. Всички температури биха били в рамките на един градус една от друга, а не 70 пъти по-високи.

В последните страници на своята статия Тиндал обсъжда тези така наречените огромни разлики - когато всъщност те вероятно са били толкова малки, че точно измерените резултати биха опровергали неговата теория за парниковите газове.

Нашите експерименти доказаха, че това е вярно. Времето за охлаждане на сухия въздух и въглеродния диоксид е почти еднакво. Има малка разлика в поглъщането на топлината между газовете с малка молекула и газовете с голяма молекула.

Именно водната пара задържа огромното количество топлина, а не размерът на молекулата. Газовете с големи молекули (съставните) задържат топлина за минути, а не за дни. Няма такова нещо като парников газ или какъвто и да е газ, включително изпарения въздух, който да задържа топлината ден след ден (глобалното затопляне). Затова - парниковите газове са един научен мит.

*Авторът е притежавал съоръжение за газовите физични изпитвания на мерките и теглилките.

(Превод: Павел Павлов)