Партийният дом още гори!

И така! Трийсет години след подпалването на Партийния дом на 26 август 1990 година, той продължава да гори - на всякакви нива. Днес тя е сграда на Народното събрание, но пак искат да я подпалят. 31 години след краха на комунизма, върху фасадата u все още стоят комунистически символи. По този повод трима бивши депутати - Мартин Димитров, Петър Славов и Митоди Андреев, заведоха дело срещу постоянното преместване на пленарните сесии на депутатите от септември в бившия Партиен дом. Те настояват от сградата да бъдат премахнати тези символи.

Ах, каква наивност! Както казва китайската мъдрост, няма значение какъв цвят е котката, важното е да лови мишки. Ако можеше с премахването на символите да изчезне корупцията и демокрацията да се дестилира до норвежки висоти, да взривим всичко, включително и бившия партиен дом. Обаче! Практиката показва, че дори да бутнат Партийния дом, някоя компания напомняща на засенчваща слънцето „Артекс“, ще издигне напудрен небостъргач, в който ще има частни асансьори за всеки апартамент на всеки кредитен политик.

Преди 30 години всичко започна с идеята да бъде премахнат друг символ - пурпурната петолъчка на пилона на Партийния дом. Превъзбуденият младеж от „Инициатива за гражданско недоволство“ - Пламен Станчев заявява, че ще се запали, ако петолъчката - „символ на чужда държава“, не бъде свалена до 20,30 часа на 26 август.

Само два месеца преди това са проведени избори за Велико народно събрание (!), с невероятната надежда, че то ще „даде рестарт на системата“. Е, пропагандираната панацея с ВНС, оказва се, не лекува нищо. БКП/БСП спечели изборите и започнаха протести - чрез блокиране на кръстовища и палаткови лагери, най-вече.

На 11 юли в центъра на столицата - в Триъгълника на властта се разполага „Градът на истината“ (ако знаете колко пребогати кариери тръгнаха от тези палатки!... Сашо, как е в Брюксел?). Протестиращите имат много искания, но едно от тях е да бъде свалена рубинената петолъчка от пилона на Партийния дом.

След като конкретният младеж - Пламен - плаши да се възпламени, поетът Радой Ралин и депутатът Йосиф Петров отправят по БНТ призив към президента да бъде предотвратен опитът за самозапалване. Тогава се стичат хиляди хора - едни с чисти идеи, други с мръсно подсъзнание, трети с подчертано воайорство, четвърти с поръчки.

Това, което се случва около Партийния дом остава в загадка и до днес. Единственият факт е, че сградата е опожарена, а след това, но не заради пожара, е приета и нова конституция на Република България.
Легенди се носят за обстоятелствата около щурма на сградата. Твърди се, че пожарните коли били саботирани (нарязани маркучи, без вода - Борисов би следвало да знае истината), ясно е, че милицията/полицията бездейства - нямало заповед да въдворят ред. Знае се също, че БКП била в разцепление по въпроса за бъдещето си, както и днес.

Интересно е как историята се повтаря като фарс. Трийсет години по-късно пак някой се бори срещу символи, бъдещето никак не е розово.

Няма нищо страшно в символите. Всеки ден минавам покрай онази рубинена петолъчка. Тя нито хапе, нито иска вода, нито блести, нито има отношение към минималната работна заплата. Звездата си изкарва прехраната почтено - от селфита на западни туристи, които оценяват „Музея на социалистическото изкуство“ с високи оценки в Tripadvisor. Проблемите на държавата не са породени от символите и от миналото, а от глупостта, некомпетентността - издигнати в култ и отглеждани в бактериологичната среда на корупцията.

Политиците внушават съдържание на глупави архитектурни, хералдически и иконични символи, които за известно време се превръщат в канонични, докато са на власт и чрез тях успешно сугестират част от народа в своята божествена незаменимост и несменяемост, докато трупат милиони. Но все някой драсва клечката, в духа на 15 септември ще бъде май.

Коментари

Задължително поле