Гърция е спряла 4000 мигранти на границата с Турция (ВИДЕО) Около 18 000 бежанци са тръгнали към Европа, предупреди Ердоган

Зрелищен провал за феминисткия екшън „Хищни птици” Марго Роби не успя да спаси филма

Премиерът посети Бачковския манастир по повод 150 години от създаването на Българската екзархия (СНИМКИ)

Калоян Паргов: Средната класа е гръбнакът на стабилната социална държава

Борисов: На 85 % е готово кръговото кърстовище на пътя Пловдив – Асеновград

Арестуваха адвокат за системни блудства с малолетни момчета

Извадиха жив човек, затрупан от лавина в Банско

Две български филмови премиери за Трети март В Руския културно-информационен център зрителите ще видят новите филми на журналиста Степан Поляков

Благоев вика призрака на Енгелс в Ямбол Дядото участва в спиритически сеанс край Тунджа

Били Айлиш подобри рекорд с песен за филма за Бонд

50 души остават под наблюдение за коронавирус у нас До края на деня се очаква да бъдат изследвани поне още 11 проби

Бивш шеф на НСБОП: Костов ни забрани да работим по приватизацията

Премиерът Борисов: Нямаме никакъв миграционен натиск (ВИДЕО)

Любимите рецепти на Ани Петкова

Криско с роля във вампирски филм

Пернишкият капитализъм Когато комунистите станат капиталисти, на останалите им се приисква да са социалисти

Снимка: БГНЕС

Безспорно най-голямата идиотщина, с която започва кръглата и симетрична 2020 година, е ситуацията с водата на Перник. Тя кара тревожните умове да се питат дали онова историческо махало, което през 1989 профуча от ляво на дясно и от Изток на Запад, сега не се връща с обратно фучене от Запад на Изток и от дясно на ляво; дали социализмът, от който избягахме като от най-зловещ кошмар, не се е превърнал тихомълком в мечта. Но кое е това, което може да превърне социализма в мечта? Единствено провалът на капитализма. Когато комунистите станат капиталисти, на останалите им се приисква да са социалисти.

Не съм следил през цялото време водното зацикляне в Перник, но разбрах следното. Язовир „Студена” е почти празен, въпреки валежите от юни 2019. Злите езици говорят, че са го източили нарочно за да поевтинят някакви ремонти като ги направят на сухо, вместо под водата. И още много теории и зли приказки.

Разбира се, в тази чрезвичайна ситуация въпрос №1 неизменно е: „Кой е виновен?”. БСП веднага поиска вот на недоверие заради слуховете за умишлено източване на „Студена”, заради последвалата водна криза в Перник и заради вноса на боклуци за изгаряне. Сякаш БСП няма нищо общо с водните проблеми, освен че от 10 години са „на сухо” в преносния, а не в болезнения и пряк за перничани смисъл.

Новината за вота, който предстои да се внесе на Ивановден по стар стил, се посрещна общо взето с презрение. Само Бойко Борисов параноично провидя „февруарски сценарий (2013 – б. м.) за сваляне на правителството”. Иначе Тома Биков се присмя на БСП и Нинова, че не са научили какво е вот на недоверие и че единствената мярка за справяне с проблемите, която предлагат, е падане на правителството, а пък после – „каквото сабя покаже”. От своя страна министърът на екологията Нено Димов напомни, че ОПОС е спряна през 2013-14 г. при Орешарски, а Перник е единственият областен град, който, при кмет от БСП, не е успял да защити проект за воден цикъл и затова сега гнилите тръби се пукат и превръщат пущинаците в мочурища, докато перничани протягат напукани устни към кранчетата на чешмите (министър Димов не се изрази точно така).

Предприятието „Стомана – Перник” (или както там се казва понастоящем), обвинено че харчи 5 пъти повече питейна вода, отколкото плаща, заплаши, че А) ще съди „Софийска вода” задето изнася информация, че „Стомана” точи със скорост 290 литра в секунда, и Б) ще напусне България като остави 1500 души без работа, но никой не повярва, че А) изнасянето на това производство е технически и финансово възможно и Б) че в завода работят толкова хора.

Но цялата история можете да си я прочетете и сами в медиите. Мен ме интересува как от такива ситуации се променя образът на капитализма, който по време на комунизма, само преди половин век, беше знаме на свободата. За тогавашната пропаганда „капитализъм” беше мръсна дума, но за народа – същия, който сега псува олигарсите, – „капитализъм” беше молитва. През 1989 всички вярваха, че с капитализма ще дойде свободата; със свободата ще дойдат свободните пазари и конкуренцията; конкуренцията ще стимулира развитието на индивидуалните способности, а пазарите ще научат търговците на уважение към потребителите.

Всъщност под формата на тези неща всички ние очаквахме, че ще се възцарят разумът и справедливостта. И благоденствието, разбира се. Но очевидно не стана така или поради високи очаквания, или поради ниски резултати. И започваме да се питаме: толкова хубави ли са капитализмът и демокрацията – въпрос, който може да ни отведе до страховити дестинации. Но ако решим, че капитализмът е нужен, то дали хората трябва да са готови на екзистенциални жертви в името на неговото оцеляване и просперитет? Променя ли се животът на перничани, когато се увеличават печалбите на „Стомана”? На чия страна трябва да застане държавата – на избирателите, които гласуват, или на бизнеса, който финансира кампаниите?

Не, капитализмът не е лош. Проблемът е, че никога в своята история човечеството не е успяло да изпълни докрай добрите си намерения. В своя теоретичен вид капитализмът е симфония на суровата справедливост, честта и джентълменските ръкостискания, разбира се до момента, в който джентълмените не отстъпят пред бюрократите, бордовете, акционерите и прочие корпоративни призраци, никой от които не взима решения и не носи отговорност. Капитализмът не е лош. Но способни ли са всички народи на капитализъм? Китайският капитализъм има ли нещо общо с представите на Австрийската школа? А идеите на Хитлер в „Mein Kampf”, че работниците и индустриалците са съюзници в името на нацията – същите работници, които са гробокопачи на същите индустриалци според идеите на Карл Маркс? Най-сетне има ли нещо общо капитализмът на Айн Ранд с пернишкия капитализъм? Доколкото няма, дотолкова можем да се опасяваме, че заради бизнесмени и политици като голяма част от наличните, хората незаслужено ще намразят капитализма. А намразят ли капитализма, жилавият до безсмъртие социализъм вече чука на картагенските порти. Остава да разберем дали от вътрешната или от външната страна.

 

Бизнес и просперитет

Питаме се: толкова ли е важен бизнесът? Да, чрез него се извършва икономическият растеж – заклинанието на социалната държава. Но нали икономическият растеж е нужен, за да стават гражданите все по-богати и обезпечени, а не за да стоят без вода, защото някаква фабрика трябвало да лее чугун, вероятно за износ? И тази фабрика навярно е собственост на някакъв олигарх, за когото се носят какви ли не слухове. Помним принципа, според който, когато икономическата олигархия се слее с политическата власт, влиза в дефиницията за мафия. Къде останаха свободата, пазарите, справедливостта и благоденствието на гражданите? Как се отразява това върху образа на доскоро боготворения капитализъм?

* От платформата за дясна политика „Консерваторъ”, със съкращения

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.