Пет жени и журналистиката на изпитание

Чернобилската манифестация - 1 май 1986. Комунистическата власт дълго прикриваше информацията за инцидента. Снимка: Архив

Телевизиите бяха поставени в шах дали да отразяват „на живо“ Деня на свободата на Шипка или не

Пет жени отсрамиха за пореден път българските мъже със своята смелост и решимост. Отчаяни от безразличието към тяхната кауза, те предприеха действия, които не оставиха никого безразличен. Не са окупирали цитаделата на българската демокрация - това предполага да не допускат никого вътре. Не са се и барикадирали, просто не напуснаха сградата, без да упражняват или заплашват никого с насилие. Протестът им бе мирен, по-скоро те самите бяха заплашени от насилие.

Не крия, че им симпатизирам, заради характера, който проявиха. С готовността си на саможертва ми напомнят самозапалилите се през 2013-а. Трудно ми е да проследя самата им кауза. Спомням си, че властите говореха за някакви 50 милиона, после спаднаха до 6. Тогава нито премиерът, нито министърът, нито шефът на НЗОК знаеха къде са потънали останалите милиони. Но сега стана очевидно, че управляващите подцениха жените. Сетне гняв обзе властта и подмазвачите и те се нахвърлиха върху тези жени с цялата си жлъч.

Г-жа Дариткова ги обвини, че това е било „целенасочена организирана провокация“. Г-н Спас Гърневски се провикна патетично в парламента, че това са „терористки“. Вдигна се скандал кой е допуснал Мая Манолова в сградата. И естествено, посочиха с пръст БСП, че използва скандала за политически цели. Като че ли работата на опозицията не е именно такава - да използва всеки пропуск на управляващите, за да ги подложи на критика. Използвано бе разделението по слоеве и Лекарският съюз се обяви против протеста на сестрите. Да не би да намалеят техните пари?

Нахвърлиха се върху НСО, че не ги изхвърлила от сградата. Нали службата е на подчинение на президента и така се хвърля сянка на съмнение и върху него.

Някакъв психолог обвини сестрите в телевизионното студио, че уронвали престижа на институцията на Народното събрание. Има ли нещо общо между психологията и обществените настроения, но ако е така защо не обвиняват тези, които нанасят най-тежки удари върху престижа на Парламента - самите депутати? Защо не казват и дума за тези, които нападнаха парламента през януари 1997 г.? Защо този психолог не проучи какво се е случило през нощта и е накарало изплашените жени да застанат на прозорците. Как са им изключили осветлението през цялата нощ и те не са знаели какво им готвят.

Не беше оставена на мира и журналистиката. Обвиниха Антон Хекимян, че се намесвал в инцидента, като разговарял по телефона с жената на прозореца. А той я увещавал да се прибере, като гарантирал, че ще дойдат с екип там. Между другото тя се прибира в стаята едва, едва когато там наистина бяха допуснати медиите. Точно такава е ролята на телевизията - да не оставя нищо скрито.

Между другото Хекимян, който беше централна фигура от бТВ в тази изключително напрегната седмица, когато журналистиката бе поставена пред изпитанието да отразява събитията, без да се съобразява с никакви външни внушения и заплахи. Именно Хекимян бе обвинен, че с въпросите си за реалните данни за наличието на коронавируса в България раздухвал истерия в населението. Впрочем не малко лекари, които са специалисти в тази сфера, изказват съмнения доколко точни са изследванията на пациентите със съмнения, че са заразени. Виновни за истерията са самите институции, които в желанието си да се покажат колко са загрижени за здравето на хората, раздухаха страховити прогнози и предупреждения, после се усетиха и започнаха да бият отбой. Но ние от по-старото поколение не сме забравили как тогавашните власти престъпно ни държаха в неведение за станалото в Чернобил и последиците за нашето здраве, докато техните семейства бяха запазени. И затова всеки въпрос, който си задават хората, трябва да бъде зададен и именно това ще спре слуховете. И днес обаче има натегачи, които пазят властта от всякакво съмнение. И ето, че един икономист възроптава в стил „Хекимян е искрено раздразнен, че в България все още няма диагностициран случай на коронавирус. Истински вирус са подобни журналисти, които не се опитват да представят реалната ситуация с факти, а да създават паника в хората.“ Е, оказа се вече, че вирусът отдавна е бил у нас, особено този на политическото подмазвачество.

А на границата премиерът се скара на бТВ, че пита защо няма мигранти на нашата граница. „Ако искате, ще ви докарам“ - сопнал се той.

На подобно изпитание бяха поставени телевизиите, когато трябваше да решат да отидат ли на Шипка или не, въпреки забраната, и да отразяват ли президента, ако дойде там. Именно там Хекимян бе в стихията си, както винаги при такива патриотични прояви и пръв посрещна държавния глава на върха. Бях силно изненадан, че БНТ не показа речта на президента. Нима някой е наредил това на Емил Кошлуков или той сам е взел това решение? Оказа се, че техниката на БНТ е отказала точно в този момент. Олекна ми, това щеше да е много скандално. Но случаят напомня много провала с отразяването на слънчевото затъмнение. И състоянието на техниката е също в задълженията на ръководството. Не искам да отнемам от задълженията на СЕМ, но ще напомня, че обществото се нуждае от публично обяснение за инцидента.

 

Внимателно със законите

В Народното събрание се подготвяла промяна в новия проектозакон за електронните медии, чрез която да има забрана на партийните телевизии. Любопитно е кои телевизии ще бъдат обявени за партийни. Очевидно това ще бъдат тези на БСП и на „Атака“. А СКАТ на Валери Симеонов, не е ли партийна? А ТВ „Европа“ не е ли партийна, независимо че има частен собственик, кадър на ГЕРБ? А „Канал 3“? А другите? Само собствеността ли е показател? А какво пречи на БСП да продаде тяхната телевизия на свой човек, както ставаше с в. „Дума“. Ще се промени ли нещо?

Коментари

Задължително поле