Искат постоянен арест за извършителя на убийството в Кюстендил

2021 г. изплащат първите допълнителни пенсии

Йорданка Фандъкова положи клетва като кмет на София за четвърти път

Нивите в Шумен поскъпнаха с 500%

Около 50 ракети са били изстреляни срещу Израел от Ивицата Газа (ВИДЕО)

Нина Добрев приета в болница по спешност

Хилария Болдуин отново загуби бебето Втори спонтанен аборт за една година

Областният управител на София към общинските съветници: До края на мандата си работете в полза на столицата

Арестант избяга в Бургас Извели го да чисти, ударил охраняващия го полицай с дръжката на метлата

Джип уби пешеходец на бул. „Симеоновско шосе“ в София

Кола връхлетя върху пешеходка в Търново Сигнал за инцидента е подаден в полицията след 7 часа

Симфониците свирят „Хари Потър” Концерт с музиката на Джон Уилямс преди премиерата на „Междузвездни войни”

Бързи и яростни коли за продан 21 автомобила на Пол Уокър отиват на търг

Разкриха младеж, задигнал ловно куче в Елена Разследват побой на питбул в Павликени

Откриха дрога в колата на младеж в Горна Оряховица

Пипалата на политизацията на армията не са безобидни

Генерал Румен Радев е номиниран за държавен глава от структури на политическа партия.

Управляващите партии слагат (свалят) генералските или адмиралските пагони и раздават високи длъжности

В навечерието на президентските избори деполитизацията на армията се превърна в любима тема на много коментатори. Не малко от тях са политици. Поводът е информацията, че един действащ генерал, в случая Румен Радев, е номиниран от структури на политическа партия за държавен глава. Аргументите на коментаторите се подхраниха и от факта, че генералът подаде рапорт за освобождаване от военна служба, макар и със съвсем други мотиви.
Деполитизацията или департизацията на въоръжените сили отдавна е завършен процес. Той бе договорен на Националната кръгла маса през 1990 г. и е реализиран с промяната на Закона за политическите партии, приета от Народното събрание през октомври 1990 г. Последва разформироването на партийните организации и политическите органи във войсковите поделения. Днес едва ли някой може да си помисли за тяхното формално възстановяване. Като политическо присъствие остана само ръководството на Министерството на отбраната.
Днес този принцип се гарантира само от два члена на Закона за отбраната и въоръжените сили, което може да се приеме и като ограничаване на гражданските права. Законодателят е решил, че военнослужещите нямат право да членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност. И второ, „не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни длъжности.“ Забележете, не само в полза, но и във вреда, което предполага пълна неутралност. Законът обаче е в определена степен либерален, защото разрешава на военнослужещите, когато не са във военна униформа, да участват в прояви на съответните политически субекти. И още – несъвместимост с военната служба настъпва едва когато военнослужещият е регистриран за кандидат на изборна длъжност от политическа партия или коалиция.
Предизборната кампания все още не е започнала. Предстои ни да видим дали ще има нарушения на закона. На този етап няма информация за действащ военнослужещ, който да е престъпил тези правила.
Очаква се през септември в парламентарната пленарна зала да има сериозна дискусия върху опитите за по-нататъшната политизация на Министерството на отбраната и на армията. Внесените от правителството поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили са готови за първо четене. По-безобидното е девоенизирането на инспектората на министерството. Макар че се създава възможност за назначаване на политическо лице. Както се случи преди година с военното разузнаване.
Доста разсъждения предизвиква от депутатите предложеният в законопроекта текст, според който военнослужещият, назначен за министър-председател, министър или зам.-министър в служебно правителство, ще се смята в неплатен отпуск и след прекратяване на пълномощията му ще заема същата или друга длъжност в съответствие с притежаваното военно звание и квалификация. В последните две служебни правителства вече има такива случаи с министрите на здравеопазването. Идеята е да се регламентира подобна практика в бъдеще. Притесненията на бивши министри на отбраната и на депутати са следните – доколко служебното правителство е непартийно, независимо че се назначава от президента. Ако тази промяна се приеме, както и да звучи, в следващото служебно правителство най-логично е началникът на отбраната да бъде назначен за министър на отбраната, а неговите заместници – за заместник-министри на отбраната. Така ще се осигури и необходимата приемственост между двете политически ръководства. След 2-3 месеца ще се върнат по местата си. И ще бъдат благодарни на този президент, че са обогатили професионалната си биография.

Вярно е, че деполитизацията на армията, която започна по времето на президента Желю Желев, е приключен процес. Пипалата на политизацията обаче не са безобидни. В повечето случаи те са невидими. Не могат да бъдат санкционирани със закон. Зависят от волята на политиците. И най-вече от президента, който като върховен главнокомандващ има последната дума при назначения и уволнения, при обнародване на законите. Той трябва да бъде стожерът на политическата неутралност на армията ни.

Партиите носят отговорност
Разбира се, т.нар. деполитизация е отговорност и на партиите. Тя е в много направления. Едно от тях е дистанциране от кадровия процес в армията и от толериране на развитието на един или друг военнослужещ. Т.е. не бива да има и капка съмнение, че управляващите партии слагат (свалят) генералските или адмиралските пагони и раздават високи длъжности. Другото е недопускане на лобизъм при инвестиране на средства за превъоръжаване и модернизация, което води до захранване на партийни каси. И до забавяне или провал на инвестиционни проекти.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.