В разгара на предизборната кампания и на фона на вихрещата се истерия за купуване на гласове разговаряме с професор Пламен Киров за срива на доверието в изборния процес и нежеланието на хората да гласуват. Питаме го и доколко гласовете „не подкрепям никого“ са протест срещу политиците. Коментираме и последните промени в Конституцията и следствията от тях.

- Професор Киров, Административен съд-Пазарджик внесе в Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на текст от Изборния кодекс, който на практика обезсмисля гласовете „никого не подкрепям“. Има ли основание за подобно искане и какъв е проблемът с тези гласове?
- Малко изненадващо КС прие да разглежда подобно искане и то отправено от магистрати. Според мен в искането няма логика. Квадратчето „не подкрепям никого“ беше създадено когато в чл. 3 на Изборния кодекс беше въведено задължително гласуване. И за да не се изкривява политическото представителство с протестен вот, квадратчето „не подкрепям никого“ беше отдушник за хората, които ще отидат да гласуват на сила, само и само защото е въведено задължително гласуване и има някакви санкции в Изборния кодекс за неупражняване на избирателно право. След решението на КС, който практически отмени санкцията, гласуването не е задължително, т.е. квадратчето „никого не подкрепям“ стана безсмислено.

- Защо смятате, че е безсмислено?
- Защото като нямате юридическо задължение да гласувате, по-добре си стойте вкъщи и в неделя си пийте кафето вместо да си губите времето да гласувате с „не подкрепям никого“. Има смисъл от това квадратче, когато става въпрос за контролиран и купен вот – избирателят си е продал гласа, но всъщност отива и гласува с „не подкрепям никого“ и тогава купувачът не получава нищо в замяна на парите, които е похарчил.

- Дали наистина някой купувач би оставил оня, който си е продал гласа, да гласува с „не подкрепям никого“?
- Вотът не може да се контролира, освен чрез хора, които наблюдават процеса на гласуване в самите секционни комисии. Самият подаден глас „не подкрепям никого“ не може да се отрази върху изборния резултат, тъй като изборният резултат се изчислява на базата на действително подадени гласове за партийни листи в съответния избирателен район. Гласовете „не подкрепям никого“ увеличават избирателната активност. Всъщност, когато пада избирателната активност и когато действителните гласове, подадени за партии и техните кандидатски листи са малко, съотношението между гласовете въз основа на които се изчислява изборният резултат и гласовете „не подкрепям никого“ е друго. Оказва се, че на тези гласове би следвало да съответстват около 10 мандата в парламента. И това кара магистратите да кажат: Тъй като тези гласове са много и тяхното влияние, тяхното съотношение спрямо действителните гласове, е значително, дайте да видим какво правим с тези гласове. Не могат ли те по някакъв начин да произведат изборен резултат? Не, не могат. Защото те не са подадени за никакъв кандидат.

- А може ли нещо да се направи?
- Може, но то изисква промени в Конституцията – да се махне фиксираният брой на народните представители – т.е. да не са 240, а да могат да стават по-малко въз основа на това, че ще махнем мандатите, които съответстват на „не подкрепям никого“. Ако са подадени 3 %. от гласовете с „не подкрепям никого“, то тогава три на сто от местата на депутатите трябва да останат празни. Разбира се, това не може да стане, тъй като не е изключено парламентът да намалее значително като състав, а и никоя политическа партия няма да гласува това, защото тези, които са попаднали в парламента са заинтересовани от подавани на гласове „не подкрепям никого“, тъй като местата, които съответстват на тези гласове се преразпределят от партиите, които преминават бариерата от четири процента и увеличават пропорционално техните резултати.

- Всички говорят за купени гласове, колко мащабен е всъщност проблемът?
- Когато 100-150 лв. са от такова жизнено значение за гражданина, че продава единственото си право, с което може да влияе върху управлението, проблемът е сериозен. Но цялото внимание е насочено към това да бъде хванат някой, който купува гласове. Чакайте, не се купуват само гласове. Купуват се и места в листите, купуват се и преференции. Това какво ви говори за морала на онези, които участват в листите на партиите като съмишленици? Защото се води вътрешновидова борба между хора, които би следвало да изповядват едни и същи политически програми... Да не кажем, че понякога се купуват и цели секционни комисии и това се видя на кадри от видеонаблюдение, показващи как членове на комисия се договарят на кого да добавят преференции. Така че картината на купуване на избори е много по-плашеща от това, в което всички са концентрирани. А то е, че в едни бедни квартали едни хора си продават гласа.

- Как си обяснявате, че всички партии твърдят, че изборите не са честни, повечето упрекват машините за гласуване, а нищо не се прави? Какъв е начинът да се върне доверието в изборния процес?
- Въпросът е сложен, той няма елементарен отговор. Сложните проблеми изискват сложни решения. Кризата на парламентарното управление не само в България, но и в Европа в момента е свързана с кризата в политиките на партиите – начинът по който те се създават, тяхната идеология и политически програми и начинът по които функционират партийните системи в отделните държави. Съвременното държавно управление и съвременната демокрация е партийна демокрация. Не са в криза институциите, а са в криза партиите, които попълват тези институции с хора, които вземат политическите решения. Германия твърде дълго време се управляваше от т.нар. големи коалиции между двете основни политически партии, които цяла епоха са опоненти. Когато направиха голяма коалиция те се прегърнаха и се оказа, че няма разлика между християндемократи и социалдемократи – те изпълняват едни и същи политически програми. И това доведе в крайна сметка до някакви алтернативни действия и решения в Германия. Подобно е положението и в други европейски държави. Когато няма политически алтернативи, партийната система започва да боледува. Няма значение за кого гласувате, която и от партиите да дойде на власт, провежданата политика е една и съща.

- Това валидно ли е и за България?
- Абсолютно валидно е. В България, като бедна държава, винаги се провеждат избори с лозунги за грижа за бедните, за увеличаване на заплати и пенсии и т.н. А който дойде на власт провежда дясна политика.

- След като няма разлика в политиките на партиите защо толкова дълго време не може да се състави правителство?
- Защото България е твърде малка държава да се управлява от толкова много хора и защото в България държавната власт е преди всичко източник за облагодетелстване на онези, които са във властта. Държавната власт не е средство за просперитет на нацията като цяло, за търсене на баланс на интереси в управлението на различните социални слоеве, а винаги е източник за облагодетелстване на онези, които в момента упражняват властта. Затова е така.

- Възможно ли е след клетвите, че този път правителство трябва да има, то да се случи, независимо от факта, че се очаква сходна конфигурация в парламента?
- Разбира се, че е възможно стига да се договорят как да си поделят порциите във властта и сферите на влияние, или пък някой отвън да бабува на едно такова правителство, т.е. чрез външна намеса да бъдат накарани хора, които се мразят и не могат да се гледат да влязат в някакво правителство и да управляват. Възможна е и комбинация от двата варианта.

- Трябва ли да се направят промени на промените в Конституцията, в случай, че има стабилна власт?
- Винаги съм казвал, че промените в конституцията не бива да се правят от неграмотни хора. Не виждам силен ръст на грамотността нито във върховете на политическите партии, нито в политическото  представителство в парламента, така че по-добре да не пипат, защото най-вероятно ще направят по-голяма беля от тази, която сториха. То нямаше стабилно мнозинство в парламента, който извърши промени в конституцията, но те станаха факт. Сглобката не прие нито един закон, но промени конституцията и виждате последствията от това. По-добре да не пипат конституцията, има други проблеми за решаване, нека се ангажират с тях.

- Като конституционалист бихте ли казал кои са най-сериозните следствия от промените в основния закон. Двата депутатски имунитета сред тях ли са?
- Не бих казал. Те са доказателство, че конституцията трябва да се изменя и създава много внимателно. Единият от имунитетите беше въведен във връзка с това, че едни лица, които отиват на предсрочни избори, тъй като не престават да са депутати, но са кандидати за следващо НС, остават без имунитет. И тогава бе променен изборният закон. Казано бе, че когато едно лице се регистрира за участие в изборите като кандидат, то получава същата защита, каквато получава депутатът на базата на своя имунитет. Когато няма парламент този имунитет може да бъде снет от ЦИК. След промените в Конституцията се прие, че парламентът не се разпуска, когато се отива на предсрочни избори, на базата на прословутия принцип за непрекъсваемост на мандата на НС. И сега се оказа, че депутатите, които са в мандат в 50-ото НС, но са кандидати и за следващото, имат два имунитета. 

- Как след промените в Конституцията ще бъдат избрани ръководства и членове на регулаторите?
- Това ще е доста трудно. Ако се постигне някаква коалиция от партии, които се мразят, но ще управляват заедно те ще кажат, че го правят в името на благоденствието на нацията. Всъщност те ще го направят в името на това, да стоят по-дълго във властта и да фиксират статуквото, получено в резултат на поредното гласуване. Ще поизчакат да се успокоят нещата, за да може всеки от получената порция от властта да извлече съответните облаги. Ще се получи едно общо съгласие, дайте да не правим избори, пък всеки колкото се договорим да контролира и използва от властта.

- Докога всичко ще зависи от разпределянето на порциите във властта?
- Отговорът би бил много лесен -  до тогава. До тогава докато не изчезне този модел на функциониране на политическата система. Не на институциите, защо моделът за разделяне на властите покрива демократичния европейски стандарт. 

- И накрая ще ви попитам за номинацията в последния момент на Борислав Сарафов за главен прокурор. Пак ли ще има състезание с един кон за главен прокурор?
- Възможно е да има и само един кандидат за президент на България. За главен прокурор имаше обявена процедура, никой не издигна кандидат и в последния момент се появи една кандидатура. Кого да чакаме? Годо ли? Да продължаваме още 5 г. да бъдем с изпълняващ длъжността главен прокурор ли? Очевидно е, че процедурата е стартирала. Някой ще възрази, че е стартирана от орган с изтекъл мандат, но какво направиха политиците, за да изберат нов състав на ВСС? Те могат и след 10 години да изберат нов състав на ВСС. В крайна сметка случващото се е продукт на липсата на желание на няколко поредни парламента да изберат парламентарна квота във ВСС и заедно с избраните съдии и прокурори да комплектоват новия състав и да започне нов мандат на новоизбран ВСС. ППДБ дето много скачаха защо не вкараха предложение за избор на нов състав?

Нашият гост
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. 
В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.