Подмолна война за „приватизиране“ на времето

Цели две седмици имах среща с морето, слънцето и приятели - все едно, че ми е за първи път. Но почивката не бе пълна-следях събитията по телевизията, сутрин разгръщах вестниците, разпитвах по телефона за повече подробности. Ако е вярно, че понякога отстрани се вижда по-добре - моето впечатление е, че между протестиращите и властта се води тиха подмолна война. Първоначалният мащаб и енергия на протеста изплашиха управляващите до такава степен, че бяха готови дори да направят кабинет без Борисов, за да удовлетворят искането за оставка - сега и веднага. Внезапно и необяснимо защо тъкмо се обсъждаше вота на недоверие, предложен от БСП, протестът загуби част от енергията си и което е по-важно- загуби инициативата. След кратко суетене невидимият щаб взе решение за преминаване към нещо като „партизанска тактика“- разпръскват се на отделни групи и „атакуват“ различни обекти, след което отново се събират. Така те са навсякъде и изтощават противника, чиито нерви са опънати. И точно тук си пролича една тяхна традиционна слабост - да се увличат по ефектни пърформанси, да се забавляват с артистични хрумвания и това поведение взема връх над остротата на действията. В същото време в исканията си и в реакциите на стъпките на властта те продължават да са борбени и неотстъпчиви.

Усетили слабостта им, управляващите се втвърдиха и възприеха комплексна тактика. Отдадоха се на социални обещания, за да ограничат разпространението на недоволството, противопоставиха протестиращите на работещите, проучват внимателно състава им, като се мъчат да вбият клин в редиците им (вкараха например националисти, които да пренасочат острието на протеста). Проучват старателно изявилите се скрити водачи и ги заливат с компромати, създават им отрицателен образ. Огромни пропагандни усилия влагат за елиминирането на президента като духовен водач на протеста. Главната пропагандна цел на подмолната война е да се внуши, че предсрочни избори са излишни, след като след няколко месеца ще има редовни избори. Не крият, че се страхуват от служебен кабинет, назначен от президента. Какво би могъл да направи президента за това кратко време - да ги вкара в затвора, да уволни цялата досегашна администрация? Това е абсурдно. Скритата истина е, че тогава изборите няма да бъдат организирани от ГЕРБ, а за тях това е съдбоносно.

Тези протестиращи нямат нужда от изявени лидери, които да говорят от тяхно име. Всеки от тях отговаря на репортерите точно и аргументирано, че ако изборите се организират от ГЕРБ, то повече от ясно е, че ще се задействат изпитаните механизми за печелене на избори на управляващите, което ще доведе до повтаряне на статуквото. Защо е била тогава цялата борба?

Разчита се, че през август протестите ще заглъхнат съвсем, идва време за почивка. През септември, ако протестите се възобновят отново, режимът ще си е поел въздух и ще е готов с нови ходове. Може би „старата десница“ ще се вразуми и ще отстъпи назад? Но ето как един автор с явни симпатии към управляващите коментира лидерската криза в десницата на фона на силните изяви на Корнелия Нинова: „Парадоксално, но факт- стигна се до абсурда недолюбваната и в собствената си партия Корнелия Нинова да бъде най-ефектният оратор, способен да мотивира с ясна риторика продължаване на протестите. Как пък за толкова години „автентичната десница“ не роди един човек с фасон, апломб и елементарно дар слово?“
На кого ще бъде времето- „наше“, „ваше“- този спор продължава вече 30 години.

Коментари

Задължително поле