Подуправителят на БНБ Калин Христов: Ниските лихви променят поведението на младите

Отрицателните лихви карат хората в активна възраст да натрупват повече спестявания, каза подуправителят на БНБ Калин Христов.

Централните банки са наложили данък върху спестяванията

Съществуват зомби компании

Отрицателните лихви на Европейската централна банка водят до различно поведение в зависимост от това, на кой етап от жизнения цикъл се намира човек, каза подуправителят на БНБ Калин Христов. Отрицателните лихви променят икономическата култура на младите, като ги лишават от стимула да спестяват, а ги насърчава да поемат дълг. Хората в напреднала възраст възприемат отрицателните лихви като заплаха за възможността след пенсиониране да запазят днешното ниво на потребление. Следователно отрицателните лихви принуждават тези домакинства да натрупват повече спестявания, за да разполагат със средства след време, обясни Христов. Затова ниските лихви не водят до ръст на потреблението, каквото цели ЕЦБ.

Когато лихвите намаляват, се очаква фирмите да вземат повече заеми и да инвестират повече. Но когато процентите станат отрицателни, бизнесът започва да ги третира като сигнал за бъдеща несигурност, каза Христов. Ако бизнесът преценява рационално, той взема под внимание и застаряването на населението и разбира, че то в бъдеще няма да поддържа днешното потребление. Това понижава потенциала за възвращаемост от инвестициите. “Силно отрицателните лихви имат въздържащ ефект върху инвестициите”, заяви Калин Христов. По-високите лихви елиминират неефективните начинания, докато средата на много ниски лихви позволява съществуването на задлъжнели и нископроизводителни компании - т.нар. зомби компании, допълни той.

Отрицателните лихви имат характеристика на данък върху спестяванията. Този данък обаче е наложен от централните банки, които не са избирани пряко от хората, каза Калин Христов. “Така се нарушава основен принцип в демокрацията - не трябва да има данъчно облагане без съответното политическо представителство”, допълни подуправителят на БНБ.

 

Кредитите преминаха прага от 60 млрд. лв.

Домакинствата спестиха над 4 млрд. лв. за година

Гражданите спестиха над 4 млрд. лв. за година като банковите им депозити се увеличиха с 8,2% и в края на септември достигнаха 53,887 млрд. лв., сочат данните на БНБ. Депозитите на нефинансовите предприятия също се увеличават, но с по-бавни темпове. За година те са нараснали с 6,4%, или с 1,5 млрд. лв., като в края на септември са 25,377 млрд. лв.

Общият размер на отпуснатите от банките кредити за първи път преминава прага от 60 млрд. лв. За година банковите заеми нарастват със 7,1%, или с 4 млрд. лв., и в края на септември са 60,73 млрд. лв. Кредитите за домакинствата нарастват с 9,1% за година и в края на септември са на стойност 23,377 млрд. лв. Жилищните кредити са 10,358 млрд. лв., като нарастват с 13,6%, обявиха от БНБ. В същото време потребителските кредити се увеличават с 10,9% до 11,119 млрд. лв.

Коментари

Задължително поле