СИНПИ: ГЕРБ-СДС - 24,5%, ПП - 16,6%, ДПС - 13,8%

Ниска избирателна активност, фрагментиран парламент, слаба вероятност за формиране на стабилно мнозинство и съставяне на редовно правителство

ГЕРБ-СДС е първа политическа сила с 24,5%, а "Продължаваме промяната" изостават с близо 8 процентни пункта (16,6%). Това показват резултатите от изследване на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), проведено в периода 16-21 септември 2022 г.

Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1104 пълнолетни граждани по метода CAPI (с помощта на таблети). Максималният доверителен интервал е ± 3,2%. При анализа са взети предвид и данните от 450 онлайн интервюта с български избиратели, гласуващи извън страната. Проучването е осъществено със собствени средства на института.

Трета политическа сила е ДПС (13,8%), четвърта "Възраждане" (12,1%). Следват: БСП (9,7%), Демократична България (7,8%), "Има такъв народ" (4,6%), "Български възход" (4,1%). 

ЕЛЕКТОРАЛНИТЕ НАГЛАСИ

Трите парламентарни избора през миналата година се отличаваха със сравнително високи дялове на колебаещи се избиратели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна ситуация и в непосредствена близост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласуват или да не гласуват в последния момент. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, при това преимуществено в полза на определени формации (през юли – за ИТН, през ноември – за „Продължаваме промяната“). Това и в двата случая доведе до изненадващо преподреждане на парламентарно представените политически сили, разминаващо се съществено с предварителните прогнози, коментират от СИНПИ.

Сега делът на колебаещи се избиратели е съществено по-нисък (около 6%) и очакването е този дял да се разпредели приблизително пропорционално на данните от количествения декларативен вот.

Под линията на 4-процентовия праг личат имената на още две формации, които привличат потенциална подкрепа над или около 1%: „Изправи се България“ (1,8%) и ВМРО (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде представена в следващото Народно събрание практически клони към нулева.

Същевременно прави впечатление, че двама от потенциалните участници в следващия парламент („Има такъв народ“ и „Български възход“) са в „опасна близост“ до изискуемия се от закона праг за влизане в Народното събрание, заради което данните за тези две формации на този етап не трябва да се разглеждат като надеждна основа за по-категорични прогнози.

Прави впечатление, че три от формациите (ДПС, „Възраждане“ и коалицията „ГЕРБ-СДС“) постигат сравнително висока степен на мобилизация на предишните си гласоподаватели, като една от тях („Възраждане“) почти удвоява електоралния си потенциал чрез привличането на нови гласове.

Публичните дебати около въпроса за машинното гласуване и инициативите за връщането на старата система на изборност оформиха масовото убеждение, че този начин на избор фаворизира едни партии и ощетява други.

Данните свидетелстват, че масовите предразсъдъци към машинното гласуване до известна степен са основателни.

Потенциалните участници в следващия парламент може да се групират на два вида: формации с потенциал за нарастваща подкрепа и формации със спадаща електорална подкрепа. Към първата група се отнасят „Възраждане“, „Демократична България“ и ГЕРБ-СДС, а към втората – „Продължаваме промяната“ и „БСП за България“. При останалите партии не се наблюдават ясно изразени движения в едната или другата посока.

ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ

Получените данни са доказателство за очаквана ниска избирателна активност, дори по-ниска в сравнение с регистрираната през ноември миналата година. Това ще се случи, освен ако оставащите до края на предизборната кампания дни не произведат някакво голямо и непредвидено събитие.

Очакваната ниска избирателна активност е причинена от различни фактори, които обаче действат едновременно като съвкупност.

На първо място се откроява умората. През миналата година избирателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, но в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не произведоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна. Сега делът на хората, които са убедени, че и този път ще се случи същото или подобно нещо, възлиза на 46,3 на сто. Заради това все повече избиратели декларират намерение да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато шансовете за излъчване на устойчиво мнозинство и редовно правителство ще изглеждат по-добри.

На второ място следва да се подчертаят различните по дълбочина и посока обществени страхове, които правят изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване заради инфлацията, битови несгоди през зимата заради недостига на енергоносители, загуба на работни места заради икономическата криза, страх за здравето заради нова пандемична вълна.

На трето място се подрежда факторът „дефицит на нови лица и формации“. На предстоящите избори като кандидати „за славата“ се явяват същите играчи, които по различно време и на различни основания през миналата година бяха пренебрегнати или отхвърлени от избирателите.

На четвърто място играе роля опасението от растящата международна нестабилност, която във всеки момент може да ангажира България пряко във военния конфликт, бушуващ недалеч от нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна кампания оставя впечатление, че българският разговор не е политически, а геополитически и, че важните решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху публикациите в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и социалните мрежи разкрива, че думи като „Русия“, „Украйна“, „Америка (САЩ)“ и „Европа (Европейски съюз)“ са използвани между 8 и 10 пъти повече, отколкото „България“.

На пето място е редно да се напомни, че през ноември миналата година, когато бе отбелязан рекорд по ниска избирателна активност, освен парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласуваха само за президент. Сега няма да ги има.

Накратко, избирателите очакват да им се посочи перспектива не за неясното и несигурно бъдеще, а за връщане към познатото им минало – без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната кампания не се чуват подобни послания, а в това, че те не звучат убедително, защото се използват повече за размяна на взаимни обвинения и оправдания между политическите формации, вместо за разговор с избирателите.

Всичко това предпоставя по-ниска избирателна активност в сравнение с ноември миналата година, когато активността бе около 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се очаква активността да надхвърли 2,5 млн. души, но може да спадне и до по-ниски нива. Същевременно вотът извън сраната ще повиши своята тежест при разпределението на резултата, тъй като се очаква да се запази приблизително на същото номинално ниво.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАНДАТИТЕ

Дали следващото Народно събрание ще се състави от 6, 7 или 8 политически фракции не е от значение за отговора на най-важния въпрос – възможно ли е формирането на стабилно и устойчиво парламентарно мнозинство и съставянето на редовно правителство? Защото и при 6, и при 7, и при 8 парламентарно представени политически сили мнозинство този път ще имат т. нар. „партии на статуквото“ (ГЕРБ-СДС и ДПС), плюс „Възраждане“, а е съвършено ясно, че коалиция между тези три формации е невъзможна, а с тях – нежелана. По-точно е да наречем това мнозинство „блокиращо“, тъй като няма да позволи на т. нар. „партии на промяната“ (ПП, БСП и ДБ) да постигнат обавената си цел – минимум 121 депутатски мандата, дори и да присъединят към своята евентуална коалиция и останалите две политически сили (ИТН и „Български възход“), ако те успеят да прекрачат парламентарния праг.

Една от партиите („Възраждане“) твърдо заявява, че няма да се коалира с никого, така че тази партия не участва в нито един от вариантите за евентуални бъдещи управленски коалиции. В същото време от страна и на ГЕРБ, и на ДПС заявленията са, че те биха се коалирали с „партиите на промяната“, но насреща си не получават окуражаващи сигнали за това.

Какви са останалите варианти? Да допуснем, че до изборния ден настъпят съществени промени в класацията, които да оставят трите цитирани формации (ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“) в малцинство, а мнозинството се формира от останалите три, четири или пет политически сили. В този случай от съществено значение ще бъде дали т. нар. „партии на промяната (ПП, „БСП за България“ и „Демократична България“) ще имат самостоятелно мнозинство или ще трябва да привличат подкрепата на ИТН и „Български възход“ или на една от тях. Тук обаче има проблем. „Партиите на промяната“ предварително заявяват, че ИТН е нежелан партньор за тях. Никой не знае какво мисли по въпроса Стефан Янев („Български възход“), а и не е ясно какво другите мислят за него.

Накратко – шансовете за развръзка на политическата криза не изглеждат обещаващи. Единствена възможност остава „широка коалиция“ между партиите на „промяната“ и на „статуквото“ или на части от тях, но това не личи, че може да се случи, ако за ориентир ни служат предизборните послания.

Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване, проведено от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), в периода 16-21 септември 2022 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1104 пълнолетни граждани по метода CAPI (с помощта на таблети). При анализа са взети предвид и данните от 450 онлайн интервюта с български избиратели, гласуващи извън страната. Проучването е осъществено със собствени средства на института.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България