Политическият маразъм завършва с фалит

Партиите у нас фалираха, логично фалира и политическата система

През май „Труд“ писа за партийната заешка тупурдия у нас като опит да се поприкрие все по-очевидният политически маразъм. Явлението е определено като общо отпадане на телесни и духовни сили поради старост или хронична болест. Причинена от обществено-политическата система „либерална демокрация“, с която злонамерено беше заразена родината ни. Страдание с мрачна прогноза, особено коварно поради поднасянето му като лечебно средство.

Влизането на прясно образувани партии-клиентели във властта причини бързото им одъртяване. Ако при старите хора маразмът неизбежно води до смърт, то политическите организации фалират. Партиите у нас фалираха, логично фалира и политическата система. В края на август, при все големите успехи на партията ГЕРБ и правителството, цели трима министри подадоха оставки, при това им бяха поискани без сериозна обосновка. В стил „Писна ми от вас!“.

Има поне още трима с по-слаби резултати от техните, премиерът прозрачно намекна да се очакват и други смени. Подалите оставки не се изживяват като виновници за трагедията на пътя край Своге, едва прикриват обидата си от незаслуженото наказание. Не го имат за съответстващо на отговорностите им и колегите депутати от ГЕРБ и коалиционните партньори. Борисов няма откъде да изрови по-силни заместници за постовете им. А и да ги открие по чудо на някое кръстовище няма условия да се реализират по-успешно при същите управленски дадености.

Проблемите за правителството са много по-дълбоко разположени, имат комплексен характер, присъщ на колониалните администрации. Моделът за управление на държавата – либерална фасадна демокрация в условията на глобализация - е продиктуван от Вашингтон. Наложен е в целия ЕС, има противодържавен характер, целенасочено води до съсипването на народите и враждебни разделения в обществата. Това са резултатите навсякъде, където се прилага, включително и в самите САЩ.

През октомври 2016 г. в „Труд“ писахме, че Борисов е откъм свободната страна на тоягата, друг я стиска в десницата, затова изборите не са между добро и зло, а между лошо и много лошо. През лятото вместо поне малко политическо спокойствие се случи обратното. Отвън се увеличи натиска да се заемат ясни позиции с оглед противопоставянето на САЩ и европейския Запад с Русия и Турция. Вътре в страната се заредиха неприятни скандали, най-големите от тях бяха спирането на Търговския регистър и фалитът на кипърската застрахователна компания.

За които би следвало, ако се мери с еднакъв аршин, да го отнесат финансовият и правосъдният министри. Те дори не бяха публично упрекнати, макар, че засегнатите бяха стотици хиляди граждани. Несигурен изглежда премиерът, неубедително се представя правителството. Не може вече да се скрие овехтяването му, упадъкът на физическите и особено на моралните му сили. Същевременно то няма алтернатива според Ахмед Доган, а оставките не са решение, казва президентът Румен Радев. Прави са и двамата, че нови избори няма да отворят нова перспектива.

Защото няма да доведат до оздравителни процеси в управлението на страната при същия модел, с който имаме резултатите, от които все по-остро недоволстваме. Още през 2014 г. пред агенция Алфа Рисърч цели 73% заявиха, че до момента не са усетили съществена промяна за себе си от членството в ЕС. Едва 15% посочиха, че страната е спечелила, отчетоха и лични ползи от него - 90% за възможностите за пътуване и 81% за работа в чужбина.

Днес разочарованието несъмнено е още по-голямо. В целия ЕС, не само у нас царят страхове, тревоги и униние. Включително на най-високите нива в отделните столици и в Брюксел. Тези дни в „Политико“ еврокомисарят за бюджета Йотингер сподели, че „европейският проект е в смъртна опасност“. Обвинява противници във и извън ЕС, Путин, Ердоган и „умните китайци“ сочи като разрушатели на хубавинята. Правителствата на Италия, Румъния, Полша и Унгария искат да го отслабят, казва той.

Не щат все още евробонзите да признаят, че проблемите са в самия проект и в начините за прилагането му. Но и това ще стане в един слънчев ден малко преди да ги натирят с проклятия или даже ги окачат по клоните. Все повече в отделните страни хора проумяват картинката, особено в тези, придобили невъзприемчивост спрямо лъжи на интернационалистическа тема. Не случайно в първата глава на коалиционното споразумение в Германия е озаглавена „ново начало за Европа“.

По нашенско политиците усетиха необратимостта на чупката в масовите нагласи и го удариха на народняшки песни. За неволята, единението, новия модел и продължаващия преход към нещо отвъд хоризонта, но с тях и клиентелите им начело. За ново начало задуднаха на „Позитано“ 20, демонстративно фукнаха да го дирят“сред народа“, че да се оправдаят после как тъй не са го намерили. Няма го Дядото да им рече що е социализъм в XXI век и като какъв има място у нас.

Отдавна изкорениха и лозето на Габровски в партията, останаха им социаллиберализмът с ДПС, предизборните коалиционни съюзници-разбойници с партийки от по един микробус партийци. И какво като реват гороломно „Оставка!!!“, стана прозрачно ясно, че са картонена опозиция и основно се грижат за комфорта на Борисов, както каза за „Труд“ лидерът на АБВ Румен Петков? Нинова е протегнала ръка за нов модел, но тези дни наблюдатели я сочат като най-ценния политически капитал на Борисов.

На друго начало, нова визия и друг модел е символ Нинова, на приспособителния, на ляво-десния брюкселския, писахме го в началото на 2016 г. Приспособленци са и „обединените патриоти“, прилагат известната атакистко-депесарска тактика на скачените съдове, подкрепят играещия плътно с ДПС отбор на ГЕРБ, уж не забелязват очевидното и кротуват във властта с пълни уста. Какъв нов модел за политическата „класа“, когато от стария обилно извличат ползи!

Какво да прави Бойко Борисов при тези външни и вътрешни маразматични тенденции? Да ги спре – не може, никой в третостепенна страна не би могъл, те и в първостепенните са се пощурили. По незначителен повод да подаде оставка на кабинета и да отиде на избори не е добро решение. По един или друг начин пак ще го върнат на власт по-скоро рано, отколкото чак след няколко години, когато катастрофата ще се стовари върху други „глави“. Те и потенциалните „глави“ хич няма да искат да поемат властта, ще намерят много начини да му я натресат пак.

Но правителството вече влезе във фазата, когато всяко по-активно действие води до протести, а бездействието – до отрицание на управляващите и ускоряваща се ерозия на собствения му публичен образ, превръща го във Виновника. А той основателно и разбираемо не желае да остане в историята като такъв. Сподели още при първия си мандат, че отказва да опере пешкира за разрухата от т. нар. мирен преход, в който решаваща роля са играли други лица и партии. Нито пък да е крив за влизането в НАТО, в ЕС и за насадения вреден политически модел.

Изглежда, отново идва времето на скрита или дори явна широка коалиция с участието на ГЕРБ, БСП, ДПС и прочие „отговорни за народа“ родолюбци, паневропейци, всетолерантници и спасители на щъркели и блатни кокичета. Презареждане се очертава майката му, разместване на събираемите, подвеждане под общ знаменател, спасяване в ръжта и бой последен с тъмните сили. Докато Времето не роди нужните герои, съответни на новия модел, роден някъде другаде.

Коментари

Задължително поле