На 11 декември 2018 да почерпят

Зрелищен дуел във „Фермата“ отстреля още един участник преди финала

Венецуела и Русия ще проведат съвместни военни учения

Макрон обеща повишение на минималната заплата със 100 евро

Конституционният съд на Молдова отново отстрани Додон

Доналд Туск: Няма да предоговаряме Брекзит, но сме готови да помагаме на Великобритания

Откриха случаи на ку-треска по овце във Видиинско, заразен е и мъж

Проф. Георги Близнашки: Във Франция хората знаят за какво протестират, а у нас имат странни искания

Кметът на Благоевград с послание към децата в „Часът на приказния разказвач“: Няма по-хубаво място от дома

Министър Ангелкова: Туризмът хармонира с екологията, а лифтът е най-екологичния вид транспорт

Европа с отлична оценка за пътищата ни Асфалтът отговаря на всички стандарти, показват взетите проби, анализирани в Италия

Заев до Каракачанов: Мое право е да бъда македонец и да говоря македонски език

Пената и Любко заедно за ЧРД на Ганчев

Станишев: България и Румъния са изпълнили всички критерии за Шенген, играе се непочтена игра

Сайтът за глоби на КАТ рухна заради нов софтуер (обзор) Блокирани са и системите за издаване на шофьорски книжки

Политическият маразъм завършва с фалит Изглежда, отново идва времето на скрита или дори явна широка коалиция

Партиите у нас фалираха, логично фалира и политическата система

През май „Труд“ писа за партийната заешка тупурдия у нас като опит да се поприкрие все по-очевидният политически маразъм. Явлението е определено като общо отпадане на телесни и духовни сили поради старост или хронична болест. Причинена от обществено-политическата система „либерална демокрация“, с която злонамерено беше заразена родината ни. Страдание с мрачна прогноза, особено коварно поради поднасянето му като лечебно средство.

Влизането на прясно образувани партии-клиентели във властта причини бързото им одъртяване. Ако при старите хора маразмът неизбежно води до смърт, то политическите организации фалират. Партиите у нас фалираха, логично фалира и политическата система. В края на август, при все големите успехи на партията ГЕРБ и правителството, цели трима министри подадоха оставки, при това им бяха поискани без сериозна обосновка. В стил „Писна ми от вас!“.

Има поне още трима с по-слаби резултати от техните, премиерът прозрачно намекна да се очакват и други смени. Подалите оставки не се изживяват като виновници за трагедията на пътя край Своге, едва прикриват обидата си от незаслуженото наказание. Не го имат за съответстващо на отговорностите им и колегите депутати от ГЕРБ и коалиционните партньори. Борисов няма откъде да изрови по-силни заместници за постовете им. А и да ги открие по чудо на някое кръстовище няма условия да се реализират по-успешно при същите управленски дадености.

Проблемите за правителството са много по-дълбоко разположени, имат комплексен характер, присъщ на колониалните администрации. Моделът за управление на държавата – либерална фасадна демокрация в условията на глобализация – е продиктуван от Вашингтон. Наложен е в целия ЕС, има противодържавен характер, целенасочено води до съсипването на народите и враждебни разделения в обществата. Това са резултатите навсякъде, където се прилага, включително и в самите САЩ.

През октомври 2016 г. в „Труд“ писахме, че Борисов е откъм свободната страна на тоягата, друг я стиска в десницата, затова изборите не са между добро и зло, а между лошо и много лошо. През лятото вместо поне малко политическо спокойствие се случи обратното. Отвън се увеличи натиска да се заемат ясни позиции с оглед противопоставянето на САЩ и европейския Запад с Русия и Турция. Вътре в страната се заредиха неприятни скандали, най-големите от тях бяха спирането на Търговския регистър и фалитът на кипърската застрахователна компания.

За които би следвало, ако се мери с еднакъв аршин, да го отнесат финансовият и правосъдният министри. Те дори не бяха публично упрекнати, макар, че засегнатите бяха стотици хиляди граждани. Несигурен изглежда премиерът, неубедително се представя правителството. Не може вече да се скрие овехтяването му, упадъкът на физическите и особено на моралните му сили. Същевременно то няма алтернатива според Ахмед Доган, а оставките не са решение, казва президентът Румен Радев. Прави са и двамата, че нови избори няма да отворят нова перспектива.

Защото няма да доведат до оздравителни процеси в управлението на страната при същия модел, с който имаме резултатите, от които все по-остро недоволстваме. Още през 2014 г. пред агенция Алфа Рисърч цели 73% заявиха, че до момента не са усетили съществена промяна за себе си от членството в ЕС. Едва 15% посочиха, че страната е спечелила, отчетоха и лични ползи от него – 90% за възможностите за пътуване и 81% за работа в чужбина.

Днес разочарованието несъмнено е още по-голямо. В целия ЕС, не само у нас царят страхове, тревоги и униние. Включително на най-високите нива в отделните столици и в Брюксел. Тези дни в „Политико“ еврокомисарят за бюджета Йотингер сподели, че „европейският проект е в смъртна опасност“. Обвинява противници във и извън ЕС, Путин, Ердоган и „умните китайци“ сочи като разрушатели на хубавинята. Правителствата на Италия, Румъния, Полша и Унгария искат да го отслабят, казва той.

Не щат все още евробонзите да признаят, че проблемите са в самия проект и в начините за прилагането му. Но и това ще стане в един слънчев ден малко преди да ги натирят с проклятия или даже ги окачат по клоните. Все повече в отделните страни хора проумяват картинката, особено в тези, придобили невъзприемчивост спрямо лъжи на интернационалистическа тема. Не случайно в първата глава на коалиционното споразумение в Германия е озаглавена „ново начало за Европа“.

По нашенско политиците усетиха необратимостта на чупката в масовите нагласи и го удариха на народняшки песни. За неволята, единението, новия модел и продължаващия преход към нещо отвъд хоризонта, но с тях и клиентелите им начело. За ново начало задуднаха на „Позитано“ 20, демонстративно фукнаха да го дирят“сред народа“, че да се оправдаят после как тъй не са го намерили. Няма го Дядото да им рече що е социализъм в XXI век и като какъв има място у нас.

Отдавна изкорениха и лозето на Габровски в партията, останаха им социаллиберализмът с ДПС, предизборните коалиционни съюзници-разбойници с партийки от по един микробус партийци. И какво като реват гороломно „Оставка!!!“, стана прозрачно ясно, че са картонена опозиция и основно се грижат за комфорта на Борисов, както каза за „Труд“ лидерът на АБВ Румен Петков? Нинова е протегнала ръка за нов модел, но тези дни наблюдатели я сочат като най-ценния политически капитал на Борисов.

На друго начало, нова визия и друг модел е символ Нинова, на приспособителния, на ляво-десния брюкселския, писахме го в началото на 2016 г. Приспособленци са и „обединените патриоти“, прилагат известната атакистко-депесарска тактика на скачените съдове, подкрепят играещия плътно с ДПС отбор на ГЕРБ, уж не забелязват очевидното и кротуват във властта с пълни уста. Какъв нов модел за политическата „класа“, когато от стария обилно извличат ползи!

Какво да прави Бойко Борисов при тези външни и вътрешни маразматични тенденции? Да ги спре – не може, никой в третостепенна страна не би могъл, те и в първостепенните са се пощурили. По незначителен повод да подаде оставка на кабинета и да отиде на избори не е добро решение. По един или друг начин пак ще го върнат на власт по-скоро рано, отколкото чак след няколко години, когато катастрофата ще се стовари върху други „глави“. Те и потенциалните „глави“ хич няма да искат да поемат властта, ще намерят много начини да му я натресат пак.

Но правителството вече влезе във фазата, когато всяко по-активно действие води до протести, а бездействието – до отрицание на управляващите и ускоряваща се ерозия на собствения му публичен образ, превръща го във Виновника. А той основателно и разбираемо не желае да остане в историята като такъв. Сподели още при първия си мандат, че отказва да опере пешкира за разрухата от т. нар. мирен преход, в който решаваща роля са играли други лица и партии. Нито пък да е крив за влизането в НАТО, в ЕС и за насадения вреден политически модел.

Изглежда, отново идва времето на скрита или дори явна широка коалиция с участието на ГЕРБ, БСП, ДПС и прочие „отговорни за народа“ родолюбци, паневропейци, всетолерантници и спасители на щъркели и блатни кокичета. Презареждане се очертава майката му, разместване на събираемите, подвеждане под общ знаменател, спасяване в ръжта и бой последен с тъмните сили. Докато Времето не роди нужните герои, съответни на новия модел, роден някъде другаде.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. В този брой е публикувана и позицията на Льо Пен за „изчерпания ЕС“. Изчерпан е американският модел на ЕС, възможен е само ЕС на нациите. Политиците и партиите в страните на изчерпания ЕС са фалирали, защото са наложили „диктатура, използваща насилие срещу народите“ и ще си плащат и за много други грехове. Когато се очертае ЕС като съюз на нациите.

    1. Сегашните крещящи анти ес идиоти в аападната част не могат да направят ес на нациите…
      Тъжно но факт…
      Пп. Може би в централна и източна европа аа способни на това.

  2. Истински буламач. Този възпитаник на Работническо Дело все още драска политически
    статии от рода на неговите колеги , рабфаковци от
    миналия век. Свещена глупост, по-скоро лъжа е,
    че ЕС е създаден от USA. USA винаги е бил резервиран, понякога явно против обединена.
    Европа. ЕС е следствие на политиката на Де Гол за
    независимост на Франция от Англосаксонския
    съюз. Противниците на ДеГол, социалистите.
    също поеха и успяха да реализират тази спасителна за цяла Европа идея Противници и
    превържениците на ЕС има както в Англосоксонските държави така и в ЕС. Борбата
    Между тях ще доведе до по-съвършен ЕС. В България политическата картина е коренно.
    различна. Тъй наречените сега леви сили, наѝ-смелите революционери с постъпки на бандити
    унищожават всичко постигнат от предишните
    поколения. Всичко преди 9/9/1944 бе лошо, антинародно, подложено на огън и сеч. Режеха
    глави, унищожиха собствеността и кагато ресурсите
    се свърших, решиха да се върнат към нармални
    производствени отношения. Така се стигна до
    1989 година . Беше вече късно. Революционерите
    бандите не свикнали на труд а сомо на грабеж
    Наложиха характера на преходния процес. Вместо
    обстоен критически анализна за пропадналато
    без война или прородни бедствия общество се
    стигна до възхвала и мечти за благоденствения
    бивш рай. Почувствали се вечни силни, подкрепени
    от най-големия противник на ЕС Путин, старите
    БКПисти и навите БСПисти и голяма паплач русофили са ядрото на противниците на ЕС в
    България.
    За тях пропагандира автора на тази статия. Той
    се слага на фатмака президент.

    1. Пий си хапчетата шизи и мечтай за с(ъ)вършения есср… както баща ти е мечтал да е част от тогаз модерния ссср…

  3. Тролчето-идиотчета беснеят, значи статията им е заседнала в гърлата. Колкото президентът Радев е фатмак, толкова истини изхрачват тролчетата. Всеки непредубеден може да види, (е с цялата власт в ръцете гербаджиите не са в състояние да управляват поне малко успешно и съм сигурен, че пак ще избягат в оставка..

  4. Много те е заболяло за.това, че наричам президента
    ти фатмак. Достойно ли е , генерал да вдигне
    скандал за това , че не му позволиха да извърши
    поредния гаф!?! Той представляваше България на
    предишното събрание на ОН. Срещна ли се с
    видни световни личности ?! О , да говори с
    изкуфялия вече Клинтън и дори го покани да посети България!!! Ако изкаш да ти изреждам гафовете на този твои генерал – въздух под
    Налягане няма да ми стигне време и място….

  5. Господин редактор ,колкото и да триеш моите
    коментари няма да спреш гафовете на и
    непрекъснатите оплаквания на президента,
    че не го зачитат. Ласкателни бол, но едва ли са
    му от полза за него и България

  6. Родината ни не беше заразена с демокрация. Това беше един изстрадан и дългочакан момент. Основният проблем е, че се формираха не партии, които да имат национално отговорно поведение, а икономически кръгове. Мечтателите “ за добрите стари времена” много бързо забравиха, как започваше всяка автобиография, ще припомня: роден съм в бедно работническо семейство. Отново и отново заради липсата на ред и справедливост, се въздига тезата за властта , която контролира съдбите. Все повече хора не разбират май какво искат и подобни статии на титулувани доктори с фройдистки сънища подпомагат този процес на груповото несъзнавано. Струва ми се, че е дошло времето да се замислим какво точно искаме, докато не е късно.

  7. Не за демокрация пишат Труд, демокрация искаме почти всички българи и европейци. Либералната, за която пишат, не е никаква демокрация, а тоталитарна идеология и практика за налагане на глобализъм, който е почти същото, какъвто е интернационализма на комунизма. Виж Кмнтр, пише ти за нов ссср, т. е. есср.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.