Политологът Валентин Вацев пред “Труд”: Опитът да ни въвлекат във война с Русия е безумен

- Преди повече от година в интервю за „Труд“ заявихте, че България ще има второ правителство, което „да въведе България във военния конфликт, който се очаква да стане на украинска територия“. Изглежда в Русия започнаха да се случват драматични събития, но сякаш войната не се случи.

- В Русия се случват драматични събития, при това в момента. Признавам, че тогава не бях напълно точен. Имах предвид, че някой много упорито тласка България във война с Русия, защото точно тогава замисълът беше да се воюва с Русия по повод Украйна. Всъщност войната беше тръгнала и беше въпрос на време на България да бъде поставена задачата да участва и да бъдат запитани нашите гащници: „Вие на коя страна сте все пак? Докога ще хитрувате?“

Слава Богу, това не се случи, в последния момент спряха започналата война с Минск-2, но всичко това беше в развитие.

- Не е ли безумие да се обяви война на Русия?

- Защо пък да е безумие? За вас и за мен може би е безумие, но светът, в който живеем, е достатъчно безумен. Напротив, САЩ не могат без война, те трябва да направят война. И ако Хилъри Клинтън беше спечелила изборите, войната най-вероятно щеше да е започнала.

- Нима Доналд Тръмп е миротворец?

- Едва ли. Доналд Тръмп ще отложи войната с някъде около пет или шест години, но тя все пак ще стане. Разбира се, междувременно в САЩ се случват много важни неща и аз съм крайно недоволен, че тук дори не ги отбелязваме. Ако на Тръмп му позволят да стане президент, а това ще стане ясно на 19-и, когато трябва да го утвърди колегията, ние ще бъдем свидетели на новия американски изолационизъм. Там се очертаха контурите на принципно нов свят, който ще бъде страшно интересен.

- По-добър или по-лош ще бъде този свят?

- По-добър, надявам се. Това е принципно нова схема на световните отношения. С нашата неспособност да забелязваме света, ровейки се в гюбрето, което сами създаваме, ние цяла година няма да забелязваме този изолационизъм, а той се формира пред очите ни.

В Русия също стават много странни, непонятни и, боя се, тревожни неща. Не някой друг, а Путин разрушава елитния консенсус.

- Какво не виждаме оттук в Русия?

- Лично аз много неща не виждам, но поне бих искал да знам защо Путин напоследък говори какво ще прави, когато завърши мандата си и политическата си кариера. Той за първи път говори така. Никога досега Путин не е говорил за своето персонално бъдеще.

- Тоест няма да се реализира планът “Путин - император”?

- Той вече е император. Императорската позиция е конституирана, а кой ще заема стола на императора е вече другият въпрос. Путин би могъл да остане, защото сме свидетели на реакцията “Няма да ви пуснем, любими Владимир Владимирович!” Това не е важно, не е важна дори личността на Путин, важното е, че се променят пластовете под императорския стол. Например разклатена е позицията на вечния несменяем политически Чубайс (Анатолий Чубайс, идеолог на приватизацията в Русия по времето на президента Борис Елцин, б.р.). Твърдя, че в Русия настъпват промени, които не се виждат достатъчно добре, но е сигурно, че ги има. Вземете например само идеята за създаване на национална гвардия. Само веднъж в Русия е имало национална гвардия - по времето на Иван Грозни, наричала се е “Опричнина”.

- Каква е причината? На кого са нужни тези нови опричници?

- В Русия винаги има три неизменни властови константи, три инстанции и цялата руска политика може логически да се сведе до отношенията между тези три инстанции.

- Кои са те?

- Първата инстанция е тази на Батюшката Цар или генерален секретар на КПСС, или президент - в зависимост от епохата. Втората инстанция, независимо от времето, е народът. И третата и може би най-важна инстанция са болярите или според епохата - номенклактура или олигарси. Времената се сменят, но инстанциите като структурни позиции си остават. Общо взето, руската история се свежда до това как императорът, ужасен от това, което се случва, вика народа на помощ срещу болярите.

- Усещате ли някакво жужене в днешното дворянство?

- Да, точно това усещам - жужене. То, разбира се, дворянството не съществува вече, но е заместено от една особена смесица от олигарси и висши държавни служители. Оттам очаквам истински изненади.

- Какво ще промени в света изолационизмът на САЩ, който, както казахте, се развръща пред очите ни?

- О, вижте, това е краят на епохата, която продължи толкова дълго, че не помним началото й. Аз като историк помня, но това е смяна не на актовете в пиесата, това е смяна на пиесата, на автора. Това е невероятно интересно и важно нещо и аз искрено съжалявам, че българите се занимават с глупотевините на слугинско-кухненските си свади.

Вижте, американската държавност е добре направена. Там се знае кой кой е и с какво се занимава. Когато президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас - ние нямаме негов аналог в България - каже нещо, държавните идеолози си го записват внимателно. Той е видимото звено между невидимия интелектуален елит и видимите държавни изпълнители. Когато Ричард Хаас започне да говори изолационистки, това означава изключително важни неща. Това означава нов тип целеполагане в Съединените щати, това означава нов тип отношения с двата основни други фактора - Русия и Китай. Това би могло да означава и утвърждаване на една нова тенденция.

Аз смятам, че до една година светът ще бъде разделен на три различни зони на влияние. Ще се признаят три световни столици. Първата е Вашингтон като технологичен лидер на света. САЩ ще си останат Велика сила и няма как да бъде другояче. Втората столица е Пекин. Китай вече е най-голяма икономика в света, и третата столица е Москва. Русия е безспорно доказала се военна сила - непобедима до този момент и безспорно депо на ресурси.

- Какво притежава Русия, може ли да се измери?

- Русия притежава 64 на сто, а според други 38 на сто от всички световни запаси на всичко - като започнете от прясната вода, дървесина, минете през уран и редки метали и свършите с петрол и газ. Разузнатите находища там са на стойност 135 трилиона долара, но по-голямата част на Руската федерация дори не е разузната. Никой не знае какво има там.

- Какво пропускаме българите в тази променяща се ситуация?

- Своето място, своята ориентация.

- Виждате ли лидер, който може да провиди всичко, което се случва около нас?

- Проблемът не е в лидерите. Проблемът е в смисъла, който е напуснал българския политически живот. Има лидери. Борисов също е лидер посвоему, по кухненски. В един по-добър свят Борисов можеше да бъде много полезен човек. Корнелия Нинова, ако се предпази да прави непредвидени глупости, и тя човек може да стане. Само за Радан Кънев няма никаква надежда. Обичам да слушам две неща в живота си - немски реклами за перилни препарати и Радан Кънев. Тогава душата си почива. Вижте, има и много други упорити хора, които вярват, че правят нещо полезно за страната. Смисълът обаче е напуснал политиката в България. Ние винаги правим уж нещо много умно, а се получава все същата манджа с грозде.

- Най-големият страх на българите от тази инвазия, която ни притиска от югоизток? Реална ли е тази заплаха?

- Да, реална е. Българинът на едно такова дълбинно равнище под стомаха, усеща опасността. Ние сме народ, който има много живи съхранени инстинкти за опасност.

От Изток идва голямо зло и съм изключително разтревожен, защото докато то идва, в София се занимават с глупави скандали. Ние нямаме работеща управленска машина. В София няма кой да поеме отговорност... освен американския посланик може би.

- Между какво трябва да избира България, ако има воля да избира?

- Това, което ще ви кажа, е скандално, но то ще се наложи с времето със или без мен - това няма никакво значение. Обективната тенденция води България към необходимостта на първо място от нови отношения с Русия. Ние можем и трябва с правото си на вето в Европейския съюз да се обявим против санкциите срещу Русия. Това не е действие с огромна икономическа или политическа важност, но това е символика, която по нов начин ще конституира традиционните отношения между двете страни. Опитът да ни изправят във война срещу Русия е безумен. Никой няма да успее. Второ, ние трябва да напуснем военната организация на НАТО. НАТО е никому ненужна организация и при това трябва да го направим, преди Тръмп да врътне кранчето на тази никому ненужна организация.

- Сигурно ли е, че ще врътне кранчето?

- Той точно това каза. Сигурността струва пари и който не си плаща, няма да се занимават с него. Може би ще се появи някакво ново НАТО, което брои стотинките, което няма място за мащабни проекти и за безумни мечти как ще бият Русия. Тръмп е изразител на едно старо разбиране, че грижите на Америка не са в Европа, а на друго място. НАТО беше замислена като военна организация, която да проецира контрол върху военно-политическите отношения между Германия и Франция. А това вече е невъзможно. Спокойно Европа може да бъде оставена да си изгради сама въоръжените сили. При един такъв формат там някъде ще има място и за българските умиращи днес въоръжени сили - да се почувстват там мъже и отговорни хора. Ние трябва да останем в Европейския съюз, но не в този жалък опит за Европейски съединени щати, който сам по себе си е троцкистки проект - унищожаване на националните суверенитети и създаване на „общоевропейски суверенитет”. Ние, оставайки си в тази Европа на отечествата, в Европа, моделирана от идеите на Шарл дьо Гол, бихме могли да проучваме възможностите за икономическо и политическо взаимодействие с Евразийския съюз. Ние трябва да знаем какво се случва там и да имаме отворена врата - и то, разбира се, единствено при условието, че знаем какво означава суверенитет.

- Не е ли важно и да знаем какво искаме, защото можем да останем и без съюз, и без суверенитет?

- Да, много е важно, но ние не сме решили още какво искаме и сме останали без суверенитет. Нашият суверенитет е ипотекиран в Брюксел. Оттам идват някакви вноски заради ипотеката и тези европейски пари се транжират от 300-400 по-първа ръка семейства. Ние можем да си потърсим суверенитета, но това е сложна задача. Можем да помислим за нова роля на Балканите, можем да помислим за нова визия за участието си в изграждането на европейските въоръжени сили.

- Какво виждате на южната ни граница?

- На южната граница има открита инфекция. Тя може да започне да гангренясва, а ние се занимаваме с смешни неща - като това дали ще се разберат Радан Кънев и Бойко Борисов. Усещате ли разликата в мащабите? Едното е екзистенциален проблем, другото - смехория.

- Южната инфекция и лекуването й е свързана със състоянието на Турция и новата й форма на управление, към която върви.

- Да, наистина Турция върви към нова форма на управление. Мисля, че Ердоган няма да види новата Турция, тя идва след него. Той ще се бори отчаяно, до последно. Ердоган не е мой любимец, но аз признавам, че той добре формулира приоритетите си. Като всеки опитен турски политик той е наясно, че голямата опасност е кюрдският въпрос. Във всеки момент там ще стане нещо и Ердоган трябва да припалва танковете.

- Колко време ще продължи този процес?

- Не знам. Никой не знае. Вижте, турската държава е създавана на базата на една скрита предпоставка: няма Кюрдистан. Или има турска държава и няма Кюрдистан или обратното. При този втори сценарий някаква Турция би имало. Някакъв вилает около Анкара с международно управление на Истанбул - и Южна Турция, като територия на кюрдската държава. Ердоган трябва да направи всичко, което зависи от него, за да не допусне това да се случва. Турция е на геополитически разлом и там действат силите на съдбата, с която вече не можеш да се договаряш, не можеш да разговаряш. Там действат слепите и безжалостни автоматизми на голямата геополитика, която е злобна вещица всъщност. Тя е безмилостна. Аз се отнасям без симпатии, но с уважение към съвременна Турция. Това е една модернизирана държава, но Турция е опряла до една историческа бариера, за която никой не знае как ще мине отвъд. Проблемът на Турция не е проблем с Ердоган.

- А това не е ли и наш проблем - съдбата на Турция?

- Естествено, че е и наш проблем. За нас има огромна разлика между модернизирана Турция и Турция, която се изгражда въз основите на „Мюсюлманското братство“ - ислямския модернизъм на Гюленистка Турция. Възможен е такъв сюжет, но е възможен и друг – Турция, разрязана на две, много силна, много вдъхновена и икономически стабилна държава на кюрдите. Те са в този момент на развитието си, в който Великите сили лека-полека склоняват към създаването на подобна държава. Те имат народ, имат територия, имат огромно количество петрол и ресурси. Имат и жени, които са готови да воюват. Знаете ли какво става, когато жените вземат оръжието? Това е чудовищна ситуация. Кюрските жени воюват - това означава, че народът мисли в категориите „Свобода или смърт“. Такъв народ не може да бъде спрян. Мисля, че това е най-лошият сън на Ердоган.

А за нас, да, това също е проблем. Има ли Кюрдистан, с който ние общуваме или няма? Кюрдистан, когато се появи, няма да е далече от България.

- Появяват се разни апокалиптични сценарии, за бъдещето на България в този случай?

- Аз не вярвам в тях, но нека ги споменем за пълнота на картината. Отчаяният турски елит, усещайки, че изпуска Южна Турция, решава да получи компенсация на север - към Кавказ, и на северозапад - през България. Има една граница, която за малко да стане естествена граница между България и Турция. Това са Траяновите врати и ето го отново се появява заплаха от разделение на Санджака с Румелия. Днешна България съществува поради едно изключително смело, малко откачено - но благословено, исторически вярно действие на група българи - Съединението. Две Българии са били напълно възможни - Санджака и Румелията. Слава Богу, тези българи са се постарали историята ни да тръгне в друга посока, но тъй като нещата в историята се въртят на големи кръгове, може да се наложи отново да мислим за интегритета на България. Геополитиката, както казах, е злобна вещица. Ние живеем върху геополитическа зона и заплахите остават скрити за елитите ни, които предпочитат да се крият в затворените си квартали. Те не искат да осъзнаят, че тази държава, която имаме, е заплатена с кръв. Тя е плащана от поколения воини. Българите, за да имат държава, са воювали и проливали кръв. Днес сме бели и пухкави. Правим брилянти гей паради. От Аспарух до Тодор Живков лидерите са осъзнавали, че тази държава е възможно да съществува само при калкулация на военни фактори. Днес това не ни интересува - делим европейски пари, гледаме брадати жени по „Евровизия“ и отговаряме на световните предизвикателства с дебати в „Червената къща“ и с вдъхновени гей паради. Може би пък да не ни се полага държава тогава.

- Все пак не сме малък народ.

- Ние сме голям народ в онзи смисъл. Понякога малките народи са големи - еврейският народ е голям именно по този начин. Ние трябва посвоему, плащайки греховете си, и с Божията помощ да построим един по-български, по-адекватен, по-съгласуван с нашето историческо достойнство и съзнание за нас свят. Сега този свят го няма.

 

Нашият гост

Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски" и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Коментари

Задължително поле