Политологът доц. Стойчо Стойчев пред „Труд“: Радев може и да е путинофил, но като президент не е

Идеята на ГЕРБ е да не се превърнат в ДПС

След като 45-ият парламент приключи набързо дейността си за по-малко от месец живот, играта започва отначало. Прогнозите на всички наблюдатели са, че и следващото НС ще бъде същото, тоест може да изпадне в състояние да не излъчи редовно правителство. Въпросите са много, а в момента един човек държи юздите на държавата - президентът Румен Радев. Как изглежда ситуацията в началото на неговото второ служебно управление на държавата - за това разговаряме със Стойчо Стойчев.

- Повече от седмица президентът Румен Радев държи цялата власт в държавата, а служебният му кабинет започна дейността си с летящ старт. Какво разчитате и виждате дотук, доцент Стойчев?
- Досега няма резки промени, не се сменя нищо фундаментално. Има някакви персонални промени. Не смятам, че дори ще има фундаментални промени. Министрите по-скоро пращат послания с какви хора ще работи президентът тепърва, отколкото дали ще има реформи. Като гледам кой откъде идва и за какво се бори, прави впечатление подбора - представители на партийната опозиция на БСП, представители на бизнескръгове.

- Прави впечатление и, че кабинетът привлича симпатиите на доста хора.
- Това е интересна народопсихология, свързана с личността на президента. Основният фактор, който влияе в българското общество в политиката е кой е на върха. Според българина, ако може лидерът да е мъж, военен, генерал, ако може и да е доктор - най-добре. Общото усещане на масовия българин за успешен политик е такъв човек като Радев. То не случайно и Бойко Борисов спечели много от това, че е генерал от полицията, но в случая вече имаме армейски генерал, пилот, шеф на военновъздушните сили. Съвсем истински генерал, с униформа.

- Защо българинът иска генерали, ред? Сигурност ли му липсва или казарма?
- Това също е много парадоксално. Българинът само привидно иска силна ръка, за казарма да не говорим. Ако го питаш дали иска ред и законност, той ще каже „да“, но ако трябва да спазва правилата, той не ги спазва - хвърля боклуци в градинките, кара кола, която не е минала технически преглед, минава на червено, не уважава личното пространство на другите. Парадоксално е също и поведението на президента Радев. От една страна той мобилизира хората, защото е генерал - символ на реда, а от друга мобилизира бунтари, защото подкрепя протестите. Как може да бъдеш хем генерал, който държи на реда и закона, хем да бъдеш бунтар от улицата, който нарушава законите. Едновременно.

- Как обяснявате това?
- Президентът няколко пъти призова към смяна на властта, към бунтове, щеше да прави въстания и като излезе на площада няколко пъти, излезе повъртя се, не тръгна наникъде и се върна, те хората си казаха, че няма лидерство. Той не е лидер, той е символ. Много характерно за него е да казва: „На България u трябва силна власт, на България u трябва честен елит, на България u трябва силно лидерство“, но не казва аз съм лидерът. Той казва, че корумпираните управляващи трябва да се махнат, но не казва и аз ще дойда, защото съм по-добър. Той казва какво трябва, но не казва „Аз съм алтернативата“. Затова той не е лидер всъщност, а символ на отрицанието. Затова насетне много неща започнаха да стават обясними.

- Кои?
- Защо, например, няма силна протестна вълна на изборите, която да помете старите. Защо управляващите на подадоха оставка, защо протестът се разцепи - много неща са подобни... Най-важното, което се случи е, че в България стана традиционно на 10 години да се сменя партийната система. Трансформира се с някакви странни избори и партийната система и тя вече започва да действа по различен начин. През 90-те имахме двублокова система, защото имаше едни бивши елити и едни нови елити, които нещо там си договарят. От 2001-а се появиха партиите на харизматичните лидери - първо НДСВ, която беше във властта близо десет години, а после дойде и ГЕРБ, която управлява три мандата. И ето днес има нови реконфигуриращи избори, които всъщност донесоха най-нормалното нещо в много пропорционална избирателна система, а това е умерена многопартийност. В момента имаме четири партии, които са приблизително равни.

- Това нормално обаче не донесе нормално управление или някакъв изход от политическата криза?
- Да, тази нормалност изглежда ненормална, защото досега, с малки изключения, не ни се е налагало да правим коалиционни правителства. Нещо, което е абсолютно характерно за една пропорционална избирателна система - погледнете Белгия, Холандия, Италия, навсякъде, където се прилага, от памтивека има коалиционни правителства и това се счита за нормално. При нас това изглежда супер ненормално да имаме такъв парламент, който не може да се излъчи еднопартийно мнозинство. И никой не иска да поеме управлението, ако ще трябва да прави коалиционно правителство, дори бяга от него като дявол от тамян.

- Перспективите не изглеждат по-различни и при предстоящите избори.
- Голямата изненада е, че следващият парламент ще бъде горе-долу същият и паритетът може да бъде още по-силно изразен.

- Може би и по-сложен.
- Определено. Тук един от проблемите е ГЕРБ. Големият проблем на ГЕРБ не е, че имат отлив на гласове. Големият проблем на ГЕРБ е, че никой не иска да се коалира с тях, никой не иска да прави с тях каквото и да е било. В следващия парламент обаче да има нови парламентарни групи, като обединените патриоти и тогава ще застанат един срещу друг блокове и като цяло ГЕРБ върви в тази посока. Сменят ръководството, реформират се, отварят се към по-широка публика. Слагат Даниел Митов, Костадин Ангелов начело, защото знаят, че те са приемливи и могат да градят мостове. Иначе ще останат като БСП след 1997-а, когато никой не искаше да прави нищо с тях или като ДПС. Идеята на ГЕРБ е да не се превърнат в ДПС. Отмина времето, когато Борисов се появява някъде и се печелят един милион гласа, което дава възможност за еднопартийно правителство, подкрепено от по-малка или малки партии. Тази нормалност на пропорционалната система, която се появи на тези избори и най-вероятно ще се повтори на предстоящите, означава, че трябва да има коалиционни мнозинства и коалиционни правителства.

- Това проблем ли е?
- Проблем е, защото у нас думите „партия“ и особено „коалиция“ са мръсни думи. Тя винаги се свързва с кражби, с големи далавери и задължително трябва да бъде замаскирана. Още от времето на Тройната коалиция, защото виждаш как решенията се вземат не в парламента, а в резиденциите на царя или на Доган.

- Ако сме честни, то и през последните 12 години решенията не се вземаха в парламента.
- Да, де, но не беше коалиция. През последните 12 години, с малки прекъсвания управляваше ГЕРБ с подкрепата на различни партньори, но ако направим сравнение с Тройната коалиция, в нея партньорите бяха равностойни, докато с ГЕРБ нещата са съвсем различни. В неговите правителства той взема решения, а партньорите правят там нещо. Никога не е имало равностойност. То затова при предишното управление станаха проблемите с десните, защото имаше привидна коалиционност. След предстоящите изброи ще бъдем поставени в ситуация да се се мисли и създава коалиционно мнозинство и управление от типа на Тройната коалиция - равнопоставени партньори.

- Какво ще промени това?
- Това означа, че партийното лидерство няма да ходи в кабинета. То ще си седи в парламента, защото не може единият да стане министър-председател, а другите двама да са му началници, защото са равнопоставени. Слагат едно техническо лице за премиер, кабинетът се състои от технически лица и само ги викат в парламента и им казват какво трябва да прави изпълнителната власт. Това означава, че центърът на властта се връщат в Народното събрание, което е нормалното. В една парламентарна република центърът на властта е там, където е партийното лидерство, защото партиите са тези, които определят кандидатите, които формират мнозинствата. Ако партийното лидерство е в Министерския съвет и центърът на властта се измества там, измества се законодателната инициатива и той доминира над парламента.

- Опитът на 45-ия парламент обаче не буди оптимизъм.
- Същата ситуация ще се възпроизведе и в следващото НС. Въпросът е, че партиите отново няма да бъдат подготвени да влязат в някакви смислени коалиционни преговори и да произведат нормална коалиция, защото тук твърде много се разчита на някакви омерти и закани, при това на много влошен език. Например, няма нищо по-нормално от това да има коалиция между ГЕРБ и „Демократична България“, само че тя посмъртно днес не може да се случи, защото така са се поизплюли и намразили, че съюз изглежда невъзможен. Много по-вероятно е да има коалиция между „Демократична България“ и БСП, отколкото с ГЕРБ, с които са в едно и също демократично европейско семейство - на ЕНП.

- Имаше някакъв опит за сближаване между БСП и десните на местните избори, но нещо не се получи.
- Гледах някакво сътрудничество между червените и костовистите на местните избори в София, но беше брутално издевателство. Добре, че червените се усетиха. От БСП казаха после, че са подкрепили навсякъде на балотажа кандидатите на „Демократична България“, но не са получили обратната подкрепа. И то наистина стана така. Червените бяха почтени хора, казаха, удържаха на думата си и подкрепиха костовистите, но бяха изпържени от тях.

- Виждате ли модел на бъдещо управление по начина, по който е съставен служебния кабинет?
- Служебният кабинет е съставен с представители на различни прослойки, включително и бизнес. Какво ще правят министрите е друго, но цялата отговорност е на Радев. Той има цялата власт в момента, защото няма парламент, той не отговаря абсолютно пред никого. Може да уволнява и назначава министри с укази без никакъв проблем. Всеки политически отговаря пред него и пред никой друг. Медиите могат да питат един министър нещо и той да им каже „гледайте си работата“. Няма го парламента, който има контролни функции. И ето ви изведнъж една еднолична власт, в която президентът нарежда в кабинет едни лица, с които праща маркери, нишани как трябва да изглежда бъдещото следващото мнозинство и какво ще бъде следващото управление на страната. Те затова и правят тези чистки в администрацията. Кабинет прави чистки, за да подготви терена за следващото правителство. Значи те действат в момента да изработят следващото правителство

- Лично ако аз бях министър-председател дори и на служебен кабинет, не бих се доверил на хора, които са назначени и доверени на предшественика ми, особено когато става дума за МВР, финансите и икономиката.
- Те затова длъжностите са „главен секретар“, „административен секретар“, защото концепцията на административната реформа, която беше замислена и проведена още от времето на Иван Костов и насам, беше и е да се запази капацитета по върховете, а не да бъде подменян с всяка смяна на правителство и политически кабинет. Сменя се политическия кабинет, но не и върха на администрацията.

- Но всички сме наясно, че това са изключително важни длъжности и те винаги са политически обвързани.
- Така става в България, че главните секретари в МВР си отиват и идват с новата власт. Забележете обаче какъв е административният секретар, когото уволниха. Той е свидетел по делото срещу президентския съветник Узунов, който президентът очевидно много пази.

- Това, че е уволнен не му пречи пак да е свидетел.
- Може, но ти го уволняваш от работа. Това е репресия по комунистически. Като не ни харесва някого, го уволняваме и унижаваме. Това е същото, като през онези времена, когато съседите виждат, че ти пиеш и отиват на работното ти място и те клеветят, после ти правят другарски съд да те уволнят. Лично аз ако бях на мястото на Бойко Рашков, нямаше да го уволня, а да го преместя на друго място. Това е човек на Цветан Цветанов в това министерство и щях да го държа по-близко и от най-близкия човек. Уволненията, чистките деморализират изключително много администрацията и не е добра политика.

- Очевидно битката ще бъде доста ожесточена за тези и последващите президентски избори. Всъщност тя върви по всички направления вече. Темата за отношението към Русия излиза като един от възловите спорове по оста Радев - ГЕРБ. Как ви изглежда тя?
- Вижте, Радев може да си харесва Путин и Русия, но няма как да има някакво следствие от това. Както се казва, Анджей Дуда дойде преди две години тук и двамата излязоха от разговорите и заедно осъдиха остро действия на Русия. Президентът не взема явно проруски позиции, но той си дава ясна сметка, че в България има една прослойка хора, които не са просто русофили, а са путинофили и много харесват Путин. На тези хора Радев им намига постоянно, дава им нишани. Не с двата крака да стъпи и да действа решително в смисъл да осъди санкциите срещу Русия или нещо подобно. Във вътрешнополитически план той винаги се изказва проруски и това го прави абсолютно популистки - прави го за тези хора, които очевидно биха гласували за него. Когато обаче трябва да се взема някакво реално решение, изведнъж става ясно, че той бил подписал, бил обнародвал позиция, документ, решение. Тоест, той никога няма да направи каквото и да е в ущърб на ангажиментите ни в НАТО, ЕС и партньорите ни на Запад. Чисто популистки прави обратното, при това привидно и заблуждава тези хора. Той ги заблуждава, че е путинофил. Хайде, в лично качество може и да е путинофил, но като президент не е.

Нашият гост
Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски”. Интересите му са в областта на организирана престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта