Стоян Панчев, икономист, пред „Труд news“: Очаквам ревизиране на надценките и по-ниски цени за потребителите

Ключова роля ще изиграе не само законодателството, резултатите ще зависят от капацитета и желанието на КЗК и КЗП да работят

В парламента предстои окончателното гласуване на промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Предложенията на „Прогресивна България“ предвиждат забрана на продажби на прекомерно високи цени от компании със съвместно господстващо положение, както и удължаване на срока на забрана на необосновано поскъпване. С въпроси как промените ще се отразят на цените на стоките, необходимо ли е свиване на разходите на администрацията и вдигане на данъците се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, неотдавна представихте индекс за богатството на българите. Какво показва той, на какво се дължи увеличението на богатството на хората в страната?
- Данните от тазгодишното издание на индекса показват, че през 2025 г. за първи път общото богатство на домакинствата у нас е задминало 1 трлн. лв. или 554 мрлд. евро. Това е със 71 млрд. евро повече от предходната година или повишение от 14,6%. За съжаление обаче, 90% от това увеличение се дължи просто на повишаване цената на жилищата, притежавани от българите. Тоест в голяма степен можем да твърдим, че това е „хартиено“ увеличение на богатството.

- В парламента обсъждат предложения на „Прогресивна България“, които целят да ограничат необосновано високите надценки на търговци и производители с господстващо положение на пазара. Промените ще доведат ли до поевтиняване на някои храни?
- На първо място трябва да кажем, че законопроектът е действие в правилната посока. От години стоят сериозни съмнения, че пазарът на храни на дребно у нас функционира с намалена конкуренция между големите играчи и съответно това може да има директно влияние върху надценките и цените за крайните потребители. На второ място, трябва да кажем, че ключова роля в процеса ще изиграе не само законодателството, което в момента дава по-добра възможност за работа на двата основни регулатора - КЗК и КЗП - но крайните резултати ще зависят от капацитета и желанието на двете институции да работят по темата. В случай, че видим подсилване на техните ресурси и желание за работа от ръководствата, то аз очаквам ревизиране на надценките и в крайна сметка по-ниски цени за потребителите.

- Каква е нормалната надценка при продажбата на храни и нехранителни стоки? Защо в България има надценки от 80-90%, но конкуренция на пазара не намалява тези надценки?
- За мен по-важният въпрос е какъв е нетният марж при търговците, особено големите, и дали той не се манипулира изкуствено надолу чрез свързани дружества. Например, ако маржът е около 3-5%, то очевидно става въпрос за силно конкурентен пазар, който не позволява раздуване на цените. Ако обаче, се окаже, че говорим за маржове от 20%, особено при основни храни, това вече може да ни наведе на заключението, че ситуацията на разглеждания пазар е далеч от конкурентна - особено в контекста на продажбите на дребно. Имайте предвид, че в крайна сметка пазарът (потребителите) решават какъв да е размерът на надценките, въпросът е да не се влияе на постигането на равновесие чрез санкционирана от държавата координация между търговците. А такива са опасенията за пазара у нас.

- Според предложените промени големите търговски вериги имат съвместно господстващо положение, въпреки че теоретично са конкуренти на пазара. Коректен ли е този подход?
- Коректен е и също така има база в европейското конкурентно право, според мен изглежда и близък до реалността в нашия конкретен случай. Ние виждаме икономическите данни и там ясно личи, че при цени на 90% от средноевропейските в опериращите у нас хранителни вериги и при едва 33% от разходите за труд (които са основни за такива бизнеси) се отваря една много широка ножица между приходи и разходи. Самият факт, че големите супермаркети у нас отбягват с всички възможни сили споделянето на информация за надценки и маржове, също създава среда на недоверие. Нещо повече, в последните две години част от веригите допълнително разширяват маржовете си на печалба като внасят работници от трети страни и активно заместват българските с такива от Азия. В един момент възниква въпросът - какъв е смисълът за националната икономика - след като собствеността и печалбите са основно за чуждестранни собственици, работниците се заменят с вносни, а за българския потребител остават само високите цени.

- Предложените промени от депутати от „Прогресивна България“ са насочени предимно към пазара на храни. Възможно ли е законодателно да бъдат направени и промени, насочени към повишаване на конкуренцията при услугите - например да има регистър на майсторите, които слагат плочки, и там всеки да обявява цените си. Така човек по-лесно ще може да намери майстор, чиито цени го устройват. А не да се чуди дали цена от 5 хил. евро за ремонт на малка баня е нормална или може да намери и по-евтина оферта?
- Зависи за кои услуги става въпрос - очевидно между казуса с майсторите, и например телекомуникационните услуги има голяма разлика. В единия случай говорим за хиляди малки доставчици, в другия за три изключително големи. Тази ситуация възниква заради естеството на предлаганата услуга, но все пак сравняваме много различни пазари. Конкретно за довършителните и ремонти дейности цените вървят нагоре и достигат все по-високи стойности заради причини, нямащи общо с конкуренцията. А именно, заради пазара на недвижими имоти, който захранва цялото строителство с много високо търсене, и оттам с отчетлив натиск нагоре за цените на услугите в сектора. Има бърз ръст в ипотечното кредитиране, което е почти 29% през 2025 г. в сравнение с под 8% през 2022 г. Т. е. можем да постигнем резултати в цените за този сектор чрез съвсем различни мерки, нямащи общо с конкуренцията. Разбира се, проблемът с асиметричната информация продължава да е важен, ако човек прави по един ремонт на 15 години трудно ще се ориентира в цените, но едва ли държавата ще успее да е полезна тук.

- От „Прогресивна България“ предлагат удължаване на забраната за необоснованото поскъпване с една година до 8 август 2027 г. Ако тази забрана реално действа и е необходима, защо да бъде удължена с година, не е ли по-добре да стане постоянна мярка?
- Многократно съм изказвал позиция, че забраната за необосновано поскъпване не възпира ръста на цените в следствие от превалутирането. Всъщност, както се видя и в Хърватия, и у нас, забраната допринася основно за това да измести част от увеличението в цените по-рано - и в двата случая цените тръгнаха нагоре от момента, в който беше оповестен положителният конвергентен доклад, т. е. от момента, в който стана ясно, че съответната страна ще стане член на еврозоната. Много бизнеси решиха да „изпреварят“ действието на регулацията и съвсем на сигурно увеличиха цените шест месеца преди първи януари 2026 г. Видяхме и с конкретни примери у нас, че въпреки санкциите за търговците, особено в обстановка на повсеместно вдигащи се цени, е по-изгодно дори и да бъдат санкционирани, просто да продължат с предлагането на стоки или услуги на новите, по-високи цени. Дори и да искаш, трудно ще запазиш ниски цени, когато всички доставчици вдигнат своите, и когато всичко поскъпне в магазина. Изобщо, увеличението на цените от еврото можеше да се предотврати единствено със забавяне влизането в еврозоната с поне десетина година. Макар че, тогава щеше да е вече пределно ясно колко безсмислена идея е премахването на лева и на валутния борд и вероятно нямаше такава грешна политика изобщо да е на дневен ред.

- Вече тече подготовката на бюджета за 2026 г. Смятате ли, че има възможност разходите за заплати и издръжка на администрацията да бъдат намалени?
- При обявените от финансовия министър 7,4% прогнозен дефицит за 2026 г. плюс 2,2 млрд. евро неразплатени задължения - довеждащи общия дефицит до 9% - на практика няма друг избор, освен да се пристъпи към такова решение. Знаете, аз от години подчертавам, че реалният размер на бюджетния дефицит е значително над 3% - това със сигурност е вярно за 2024 и 2025 г. - и всъщност сега достигнахме момента, в който скритите дефицити изплуваха на повърхността, след като критериите за влизане в еврозоната бяха изпълнени с измама. Нещо като невидимия комплекс от сто сгради до Варна, който също изведнъж стана видим, когато дойде новата власт - същото е положението и с дефицита в публичните финанси. При тази обстановка, фискалната консолидация чрез съкращения на държавни служители, замразяване на увеличенията и общо рязане на разходи е единственият път напред. Очевидно ключови служители в МФ, НСИ, БНБ, Фискалния съвет са участвали в манипулациите и прикриването на проблемите, те трябва да бъдат първите освободени. Съкращенията ще се отразят положително не само на фиска, но и на трудовия пазар, който има нужда от кадри в ключови индустрии. Отваря се възможност не само за цялостна кадрова реформа в публичния сектор, който беше дълго време ползван като политическа хранилка. Но и изобщо за големи реформи в различни направление от социалната, образователната, здравната, общинската и други системи. Правителството на Румен Радев ще сгреши най-вече, ако действа твърде бавно и твърде предпазливо.

- От „Прогресивна България“ обявиха, че няма да увеличават данъци. Смятате ли, че е удачно да бъдат направени промени при облагането на доходите на гражданите или печалбите на фирмите?
- Обявената линия за запазване на данъчния модел е правилната и правителството не бива да се изкушава да повишава данъците, независимо дали заради бюджетния дефицит или препоръките на Европейската комисия. Плоският данък трябва да се запази, пенсионните и здравните осигуровки не бива да се увеличават. Да припомним, че една от основните причини за протестите от ноември миналата година беше увеличението на вноските за пенсионно осигуряване с цели три процентни пункта. Ако все пак се търси облагане на българите с по-високи доходи, така наречения 1%, правилният подход не бива да минава през въвеждане на прогресивен данък, а през облагане на имоти и определени типове „луксозно“ потребление. А именно - въвеждане на различни данъчна ставка при втори, трети, четвърти и т. н. имот с прогресивно увеличение за всеки следващ. Т. е при първи за живеене се запазва 50% отстъпка, при втори се плаща пълният размер на данъка (определен от всяка община) и след това започва увеличение по скала за всеки следващ. Що се отнася до луксозните стоки, най-лесно е да се подходи към облагането на луксозни автомобили, например с повишение на тяхната ставка ДДС до 25%. Също така, едно премахване на преференциалното ДДС облагане на туризма може да донесе поне 0,5% от БВП допълнителни приходи - отстъпката в момента е напълно неоправдана. Както виждате, тук говорим за допълнителни фини настройки, не промяна в цялостния модел на данъчно облагане.

- По отношение на ДДС има разнопосочни мнения на икономисти - от въвеждане на диферензирани ставки до вдигане на ставката за всички стоки и услуги. Според вас необходими ли са промени в ставките на ДДС?
- От гледна точка на приходите, най-лесният начин за консолидация на бюджета би било увеличението на основната ДДС ставка. Приходите от ДДС са най-големите във фиска, следвани от акцизите - нашата данъчна система, много разумно, е насочена към облагане на потреблението, не на доходите. Проблемът с увеличението на основната ставка на ДДС, както беше направено в Румъния, е, че особено в неконкурентен пазар като българския, ще доведе до увеличение на цените. Търговците, където успеят, ще прехвърлят допълнителния разход директно към купувачите. Това е още по-голям проблем във времена на висока инфлация, защото засилва темпа на ръст в цените. Що се отнася до диференцираните ставки, аз смятам, че те могат да бъдат полезен инструмент за провеждане на различни видове политика от страна на държавата. Включително и намаляване на инфлацията в моменти като сегашния. Проблемът там е, че както стана с ресторантьорите, определени сектори могат успешно да излобират за неоправдани данъчни облекчения.

- Работодателите са против вдигането на минималната заплата заедно със средната заплата за страната и искат да отпадне правилото, че минималната заплата е 50% от средната? Смятате ли, че това трябва да бъде направено? 
- Споделям това мнение на работодателските организации - механизмът за повишение на МРЗ създава неприятни аритметични динамики и не би трябвало да функционира по този начин. По-големият проблем обаче, е, че все повече работодатели, системно подбиват заплатите в сектори като туризъм, продажби на дребно, транспорт, почистване, промишленост и др. Това става чрез безразборен и растящ в геометрична прогресия внос на работници от трети страни с възнаграждения значително под пазарните за българския трудов пазар. Точно в тези сектори наблюдаваме и спад на заетостта при местните работници, очевидно за сметка на внесените. Излиза, че независимо каква е минималната заплата, тя може да бъде заобиколена с вносна на евтина работна ръка. Проблемът с вноса на работници се оформя като основен за стопанството, втори по важност единствено след инфлацията и високите цени на ключови стоки. Спирането на процеса на замяна на български с вносни работници трябва да е сред приоритетите на правителството, не по-малко от дефицита или конкуренцията.

Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.