Доц. Стойчо Стойчев, доктор на политическите науки, пред „Труд news“: Засега г-жа Йотова е фаворит, при опонентите є дебатът е кой няма да се кандидатира

Изборите за президент не са арена за коалиционна политика

Всички партии са тежко ранени от победата на „Прогресивна България“ 

Ясно е, че засега госпожа Йотова се очертава като основен фаворит в надпреварата, а при опонентите ù дебатът е по-скоро кой няма да се кандидатира, смята доц. Стойчев. При загубилите изборите на 19 април партии в момента има униние, всички те са тежко ранени от победата на „Прогресивна България“ и това като че ли ги оневинява, поне в техните глави, да стоят и нищо да не правят поне една или две години, прогнозира още той. Те стоят и чакат „Прогресивна България“ да поеме инициативата за всяко нещо, включително и да си избира президент. Стойчев не вижда потенциал за протести есента.

- Завършва лятната ваканция на депутатите, доцент Стойчев. Случи ли се нещо съществено през нея?
- Като цяло - няма фундаментално ново. Дори и бюджетът е старият. Нямаше нищо ново, така че реформите и голямата промяна се отлагат за догодина. И новата заявка е, че с новия бюджет ще започне прогреса и новите дни за България. Това е като цяло. Иначе дребни неща има всякакви, разбира се.

- Например споровете за размера на минималната заплата не завършиха с решение, а се водиха две-три седмици? 
- Честно казано, е все тая какъв ще бъде размерът на на минималната заплата. Дали методиката е на този или на онзи няма голямо значение. Защото всяка една от тези методики регулира нещо, което е абсолютно виртуално. Тая минимална заплата е записана като регулатор административно, но тя никога не отразява някакви реални икономически неща, а винаги някакви стъкмистики от бюджетна гледна точка, за да излязат сметките на едни или други хора, това е значението ù. Когато се водят такива дебати за минималната работна заплата, спирам да ги слушам, защото те не са по същество за условията за труд, те не са особен залог, че да го мислим като някакъв вид промяна в политиката. Тя би била допринесла за социалния мир и за добруване, ако се прилагаше истински, тогава ще има промяна. Очевидно в България преди всичко има проблем с отчитането и на доходи, и на разходи. И тези сметки трябва да се водят по прозрачен начин, така че като започне да се спори за размера на някаква регулирана норма, да се знае, че този размер е действителен, а не някакъв на хартия, който ние привидно коментираме и спорим, и накрая се оказва, че сме спорили за нещо, което нищо не регулира.

- Може и да е така, но се чуха сериозно упреци, че освен че е намалена, минималната заплата е и замразена за три години напред, без въобще да се съоразява с евентуална инфлация за този период? До какво ще доведе това?
- Първо, не е ясно дали е замразена, защото дори някой да е казал, че няма да я променят следващите години, това не означава, че няма да я промени още след няколко месеца. Това не означава, че доходите няма да се индексират с инфлацията, защото това вече би било сигнал от такова естество.
Ще повторя, че минималната заплата не е такава норма, такъв регулатор. Дали да бъде замразена на този размер, това не означава, че доходите няма да нарастват и няма да бъдат адекватни спрямо инфлацията. Ще бъдат.

- На прага сме на новия есенно-зимен политически сезон. Един от акцентите в него разбира се, са президентските избори? 
- Президентските избори ще бъдат силно доминиращи, ако не се появи нещо случайно, например някаква нова война, или някои международни положения да се променят фундаментално. Ясно е, че засега госпожа Йотова се очертава като основен фаворит в надпреварата. И по-скоро при опонентите ù дебатът е кой няма да се кандидатира. Има някаква фундаментална липса на инициатива, на подреденост, на личност, която да излезе и да каже - ще направим това и това и ще постигнем един достоен резултат и дори да не е победа, ще сме си свършили работата. Това е смисълът да правиш политика, професионалите политици правят кампании и организират избори. При нашите в момента има едно такова униние, всички партии са тежко ранени от победата на „Прогресивна България“ и това като че ли ги оневинява, поне в техните глави, да стоят и нищо да не правят поне една или две години. Според мен това още е ефектът от победата на „Прогресивна България“. Останалите стоят и чакат тя да поеме инициативата за всяко нещо, включително и да си избира президент.

- И след като това е така, не се ли очертава едва ли не служебна победа на Илияна Йотова? Шестима министри от партията, която я подкрепи, отговарят за изборите, отново се върна машинното гласуване, държавната машина работи за нея, както и доста медии. Това не са ли достатъчно предпоставки?
- Ами някой път изборите са малко хлъзгава материя и поднасят изненади точно така - през сигурни победители. Отделно от това, поне в България, когато се използва контрола на изпълнителната власт и се заделят някакви партийни ресурси да се даде предимство за изборите, обикновенно се получава обратния ефект. Това е така, защото системата е доста комплексна и ако се побутва тук-там дава някаква промяна, но не е задължително да е тази, което това бутване иска да постигне. Нещо друго се получава обикновенно. За това не е много ясно дали всъщност Йотова ще бъде избрана за президент. Аз виждам и един фундаментален проблем с избирането ù.

- Какъв е този фундаментален проблем?
- Той е асурдно банален и това е, че България, според мен, още не е готова да си избере жена за президент. Ние сме такова общество, твърдим, че нямаме никакви предразсъдъци, но човек като се затвори сам в себе си и си я представи като върховния главнокомандващ на Българската армия в това несигурно време, не му стои добре. И това на масово равнище, ако сработи и като рефлекс предполагам, че ако има някакъв мъж-кандидат, който без да е фаворит да е разпознат, да не трябва предварително да трупа разпознаваемост, като нищо може да ù се опре. Разбира се, това не го казвам като вероятен сценарий, а като възможен сценарий, защото ако се казва през август, то няма да има голяма интрига през октомври. По-голяма е вероятността да сбъркаме. Ако пък не сбъркаме, това означава, че или България става страшно предвидима, или всички останали политически партии са се отказали да правят политика и никой реално няма да се опита да завземе тази важна институция. Защото от тази позиция Румен Радев потроши монопола на ГЕРБ, който бе продължил дълги години. Само от позицията на президент и на критикуване на всичко всеки ден на принципа на черната станция. И това хората го възприемат. В България слушаме черногледството и избутваме някакъв управляващ във все по-дълбока криза. Така че, ако някой иска реално да се състезава за властта в България, президентската институция е изключително важен трамплин за това.

- Но срещу Йотова все още реално няма никой. Чак преди няколко дни Атанас Атанасов обяви, че до дни Андрей Гюров ще бъде издигнан като кандидат президент от Инициативен комитет.
- Това са типичните разнопосочни сигнали на тези партийни субекти - че ще има предварителни избори, че после ще бъде Гюров кандидат, сега вече ще се обяви през август, не знам кога, то Голяма Богородице мина. Няма никакъв смисъл това да стане до края на август и в първите две седмици на септември, защото тогава хората се занимават с учениците и с първокласниците си и им е последна грижа кой ще се кандидатира за президент. Като мине първия учебен ден и първата седмица след него, хората ще навлязат в редовен ритъм на живот, тогава може да се мислят за някакъв вид политическа фантазия, като това, което чакат да се случи от месеци насам.

- Те най-вече чакат общ кандидат на демократичната общност....
- Гюров ще се кандидатира за президент, независимо от това кой ще го подкрепи. Той така е решил да направи. Той ще го направи чрез инициативен комитет или нещо такова.

- Но той не желае да попадне в прегръдката на Бойко Борисов, отказва подкрепата на ГЕРБ. При това положение ГЕРБ ще трябва ли да издигне свой си кандидат? 
- Добре ще е да си издигнат свой. Дори да загубят, пак е хубаво да проверят положителния вот за себе си в една такава ситуация. Ето, „Възраждане“ ще издигнат Костадинов, не е толкова страшно да издигнеш кандидата, да го видят хората. Това позволява партията да поддържа нивото си в политиката. Защото дейността на една партия е да ходи да избори, да ги печели, да ги губи. Ако не участва в изборите тази партия, защо е партия? Да се свият и да гледат Радев какво прави ли?

- Ако няма единен кандидат, както се очертава, възможно ли е Костадинов да отиде на балотаж? 
- Ами възможно е, да, както стана с Първанов и Сидеров през 2006 година. Макар, че аз очаквам някакво развитие по-скоро като през 2001 година, когато имаше двама сигурни кандидати с рейтинги и т. н, и накрая спечели аутсайдерът лидер на загубилата тежко БСП, въпреки че я брояха вече за провалена. Издигането на свой кандидат може да е някакъв вид спасителен пояс за ГЕРБ, защото тая победа на Първанов тогава извади БСП за още едно десетилетие в силната политика. Така се роди и Румен Радев. Т. е. това е демонстрация как не трябва да бъдат отписани едни избори за президент. На парламентарните може и да си събрал милион и половина гласа, но на президентските има десет различни логики. Там има хора, които са против някого, когото са подкрепили на парламентарните и какво ли още не. Точно президентските избори не са арената, където да се играе на коалиционна политика. Затова няма коалиционен президент. Президентът е президент, той е задължен да бъде безпартиен от ден едно на поста си. Затова тези коалиции от типа кой ще издигнем, пък кой ще е общ кандидат - тези коалиции, водят и хората, и политиката в грешна посока. Коалиционни политики трябва да се мислят за парламентарните избори, местните коалиции са за местните избори. А на президентските избори трябва да се търсят личности. Ние гласуваме мажоритарно на тези избори и ни е все тая кой е издигнал Румен Радев.

- Социолози дават почти 50% подкрепа на Илияна Йотова...
- Ето, това е най-измамното, както България щеше да избере и магаре за президент, или както „победата“ на Петър Стоянов. Много неща са такива, и изведнъж - оп, какво стана? Това са разни социолози, които трупат рейтинги и са свършили някаква работа на някой.

- Как според вас ще се развият нещата с ВСС?
- Като тръгнаха да променят правилата за избор - 144 вместо 160 депутати - очевидно искат да направят някакъв свой съвет с много малка подкрепа в парламента. Ще им трябват още 13 депутати, могат да дойдат от ДБ, например, или от шарлатаните от ПП. От ДПС и от ГЕРБ едва ли.

- А не може ли да има и такъв вариант - издигат Гюров и ГЕРБ ще бъдат принудени да го подкрепят, за да няма разпиляване на десни гласове, само че на втори тур, за да не напомня сглобката? 
- На втори тур те могат да кажат, че го подкрепят, както подкрепиха Терзиев на втория тур в София. И какво - подкрепиха го, с оправданието да не се губят десни гласове, но дотам. Да не говорим, че на самия Гюров, отличителната му характеристика е анти-ГЕРБ. Така че хипотезите за подкрепа са минимални.

- Според Радев, в България вече няма олигарси, като такива той визира Борисов и Пеевски. Нима няма други олигарси в страната?
- Ами няма, това е. Когато политиците казват така, трябва да ги питаме какво имат предвид

- Но в интервю пред БНТ вицепремиерът Иво Христов каза, че олигарси овладяват медиите и „малко са местата, които устояват“. Като положителен пример даде държавната телевизия. Последва и обаче „не мога да кажа същото за БНР“, без да даде конкретики и разяснения? 
- Това е вмешателство, но в момента ПБ са в меден месец и тези неща са им простени, защото са спечелили властта с мнозинство. И обществото още толерира някак си малко или много по-разпасани отношения. Ясно е, че политиците имат винаги проблем, когато говорят за медии. И се чудя защо си го причиняват това? От него никога нищо положително не е излязло. Да не говорим колко политици си загубиха главата с непремерени изказвания.
Много хора отиват, говорят някакви работи за медиите и политиката и след това приключва тяхната политическа кариера.

- Адекватни ли са реакциите на управляващите при заплахите за национална сигурност? Винаги казват - няма опасност. Това успокоява ли хората?
- Предполагам, че имат някаква информация, не е ясно каква. Но е ясно, че България няма независима политика, която беше рекламирана предизборно.. Горе-долу прави това, което ù кажат САЩ. В това няма нищо страшно и нищо лошо, но сигурно ще генерира някакъв вид разочарование у хората, които са гласували с идеята да видят една по-еманципирана от САЩ България.

- Очаквате ли някакви протести през есента? 
- Трудно да се каже, след като без протести приехме драстичното поскъпване на издръжката за живот. Виждаме, че през последните години протестите не са толкова официални или синдикални или автентични, както аз ги наричам, а са все политически, организирани от някакви партии, които свикнаха през улицата да събарят правителства и да печелят избори. Така че ако има протести, те биха били организирани от обичайните заподозрени. Но сега не виждам потенциал. Нищо не преминава някакъв вид червена линия. Това е нормално правителство за разлика от другите, които бяха краткосрочни. И то върши такава работа, каквато се очаква от него.

Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет- бакалавър 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България. Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет. Доктор на политическите науки.