България вече има ново правителство. Служебният кабинет на президента Румен Радев даде заявка за прозрачност, почтеност и професионализъм. Това са думи на новия министър председател Стефан Янев. Какви са очакванията, но и какви са рисковете и подводните камъни пред новите министри, с ревизия или с установяване на истината ще се заемат те - по тези и други въпроси разговаряме с д-р Станислав Бачев.

- Служебното правителство на президента Радев е факт, биографиите на министър-председателя Стефан Янев и министрите вече се обсъждат от политици и експерти, какво е вашето впечатление от състава на новия кабинет, д-р Бачев?
- Така съставеният служебен кабинет може да бъде анализиран през два различни, но свързани аспекта. От една страна е вътрешният, който следва да бъде разглеждан като ориентир, задаващ посока. Това е опит да се зададе връщане към нормалността в политическото структуриране и връщане към диалога - ляво, център, дясно. Това е положителна, важна характеристика. Друг е въпросът с каква банка от кадри се разполага и дали не се компрометира добрата идея за задаването на модел. От другата страна е външният аспект, който е не по-малко важен, защото наближават и президентските избори, а очевидно се мисли и работи в тази посока. Ако до този момент е имало колебания сред анализатори и избиратели дали има опит за маневриране при геополитическото позициониране, то вече е по-скоро недвусмислено ясно.

- От различните анализи и коментари личи, че има и различни очаквания от служебния кабинет - ако някои залагат на реваншизма, други разчитат на връщане към нормалността в управлението, трети казват, че президентът ще заложи на министрите му да намерят слабите места в управлението на ГЕРБ. Какви знаци и какви послания разчитате в него?
- Обществото ни е разделено и то не само по една линия, и не само на едно ниво, затова е важно едно служебно правителство да осъзнава тези процеси и да стъпи на тази основа. Да се осъзнава, че в крайна сметка бързият, емоционален реваншизъм не води до положителни резултати. Промяната отнема време и готовност, тя изглежда като взрив, но е дълъг процес и той няма как да бъде побран във времето на един служебен кабинет, а и не трябва да се случва на база емоция или зависимости. Сещам се за един диалог от класиката на Копола - „Кръстникът“, при който старият дон пита един от своите съперници: „Вендетата ще върне ли моят син или твоето момче?“ Дълбочината на проблемите в България е доста по-голяма и отговорността за нея лежи върху раменете на цялата политическа класа в рамките на прехода и нейната слабост.

- Значи залагате на разумността?
- Да, един разумен служебен кабинет следва да определи няколко важни цели, които да следва, без да се разпилява. Нито има времето, нито пък това ще допринесе за внасяне на спокойствие. Важно е също да не се допусне поредното изпадане на обществото в състояние на страх и паника, свързани с COVID-19. Също е важно изборите да бъдат проведени като процес така, че да се избегне сценария за задълбочаване на политическата криза, заради съмнения за честност или техническа манипулация. Законът може да е лош, но вече е приет и тези избори ще се водят по него, дори ако са единствените.

- Смятате ли, че Румен Радев би заложил на директен сблъсък и ако употребим футболната терминология - би влязъл с бутонките в двубоя с Борисов?
- Устойчивото възприемане с годините на футболна терминология и жаргон в „спорта“ на политиката е една от предпоставките за принизяването на нивото, а от там и занижените критерии към всеки, който попада в редиците на т. нар. политическа класа. Резултатите ги виждаме с всеки следващ състав на Народното събрание. Една от другите предпоставки е точно допускането на личните, директни сблъсъци, за сметка на сблъсъка на програми и принципи. Явният директен сблъсък е факт от година насам. Да, винаги личностите, със своята харизма, индивидуалност и сила на характера, са ракетите-носители на определени идеи, правейки ги масови и популярни, но винаги ключовата дума трябва да бъде „баланс“. Личностните конфликти водят до загуба на приемственост и неспособност да се отсеят плевелите от житото. Оказва се, животът никога не е просто черен и бял.

- Кои са рисковете и подводните камъни пред служебния кабинет? Смятате ли, че е добре да се захване най-вече с ревизия на бившето правителство, а да не говорим, че привържениците на Радев, както и протестното движение, очакват и се надяват на удар върху Борисов и ГЕРБ?
- Основният риск е да се залитне в посоката на див реваншизъм. Няма нужда от зрелище, защото в крайна сметка справедливостта не е въпрос на показност. Но пък успехът на справедливостта изисква работещи системи, а при нас нито една система не функционира правилно. Ние сме в криза, но не просто политическа, а многопластова. Трудно е да се признае, но решението на проблема започва с неговото осъзнаване. Служебното правителство може да направи малки стъпки, които да зададат посока, ако има дързостта, за повече няма и необходимия капацитет. Въпросът е до колко му е позволено от вътрешните зависимости и външните фактори. Рамката на властта у нас не се сглобява в България, ние можем да променяме единствено определени детайли.

- Има ли примирение от новата политическа ситуация сред управляващата партия досега? Какви опорни точки забелязвате в поведението на лицата на ГЕРБ?
- Има търпение, но не примирение. Тези, които подхождат емоционално към въпроса за свалянето на ГЕРБ е хубаво да осъзнават, че това не се случва за първи път. А възможността за силно представяне на ГЕРБ в някаква степен зависи и от представянето на тези, които се самозаявяват като нова алтернатива, но когато дойде време да се показват действия, са неубедителни, а дори и разочароващи. Обрат е възможен, ако избирателите и определени кръгове от бизнеса се усетят подведени, че ги пращат от трън на глог. Също така продължават да текат и да се разгръщат процеси и в лявото пространство, но трябва да се осъзнава, че всяко раздробяване на гласовете отдалечава възможността за силно представяне. Уместно е да се допуска, че подобно разделяне, но и възраждане на стари субекти, е възможно да бъде съзнателен, планиран процес.

- От поведението и говоренето на остриетата на ГЕРБ личи, че те с всички сили ще се опитат да уязвят президента с тези, касаещи външната политика и най-вече отношението му към Русия. И като дюшеш дойде прословутата декларация на страните от НАТО, в която се заклеймяват „саботажите на Русия в Чехия и България“. Обвиненията към него са, че едва ли не е скрил, че е сложил подписа си под нея. Какво мислите за това?
- Ние изживяваме поредния в нашата история момент да се докажем колко правоверни сме, за да получим потупване по рамото, срещу единственото обещание да бъдем одобрени. Това е дълбок комплекс, който трудно може да бъде преодолян. Нито чрез настоящото ниво на политическата класа, нито чрез настоящото състояние на обществото, а те са свързани. България има нужда от баланс в своята външна политика, а в момента има съревнование кой ще бъде най-примерен евроатлантик. Но докато едните успяха да намерят някакъв баланс чрез действията си, докато използват силни думи, то от другата страна виждаме недвусмислени действия. А те оставят по-дълготрайни последствия.

- Ангажираността на президента с инициативата „Триморие“ се възприема по различен начин от българите. Вие как я разчитате?
- Тази ангажираност беше очаквана, но въпреки това предупрежденията за нейната вреда за българския интерес не са били разбрани. Важни са действията, които ще последват от страна на служебното правителство и президента Радев, за да се види дали изговаряната съпричастност ще срещне същото старание на ниво практика, до каква степен обществото ни ще бъде занимавано като централна тема и дали тя ще бъде облечена в красиви опаковки за светло бъдеще, инфрастуктурни инвестиции и т. н. Тази тема трябва да бъде разглеждана и от вътрешна гледна точка - как ще реагира електоратът, който избра Румен Радев за президент през 2016 г.? И ако той бъде разколебан откъде ще дойде подкрепа, която да запълни буфера. В този смисъл е важно да се отбележи и ролята на ДПС. Служебният кабинет показва, че има протягане на ръка в тази посока, но също и към десния електорат. Въпросът е накрая да не се окаже, че 10 баби отглеждат хилаво бебе. Задачата ще стане малко по-сложна и също ще зависи кой ще бъде кандидата на ГЕРБ за президент.

- Между другото, в света ври и кипи, много световни анализатори предричат едва ли не бъдеща война - дали между САЩ и Русия или между САЩ и Китай - залаганията са различни. Вие очаквате ли дрънкане на оръжия в тази насока?
- Светът се променя необратимо, а основният фактор за промяната е и самият източник на напрежение. Рамката на противопоставяне се оформи благодарение на собствените действия на Вашингтон и то не от вчера, а общо за доста години назад. Воденето на конфликт на повече от един фронт, на повече от едно ниво, никога в историята не води до победа. Примерите са много, но изводът е един и същ - война едновременно на два или повече фронта не се печели. Светът не е готов да навлезе във фаза на гореща война, но и вече не е необходимо войната да бъде приемана в нейния класически смисъл - армия срещу армия на бойно поле. В момента оръжията и големите армии имат функцията да възпират, а не да водят война. Войната в глобален план е на информационно и обществено ниво, дългосрочно, а локалните физически сблъсъци и горещи точки, които се организират целят да дестабилизират или изолират.

- В Черно море ситуацията хич не е за подценяване. Тук има много интереси и, за съжаление, ние се оказваме едва ли не в окото на тази буря между Великите сили. Доколко имаме право да се страхуваме?
- Случващото се в Черно море е част от общия модел, затова е закономерно да се очаква опитите за дестабилизация да продължат. Въпреки това при общото ниво на сигурност няма място за изненади. Тук има няколко незаобиколими фактора - от една страна е Русия, а от другата е Турция, но също така и много ясни международни договори. Русия успя да създаде условия за превъзходство, които гарантират нейната национална сигурност. От друга страна са важни отношенията САЩ-Турция, а действията на новата администрация във Вашингтон е възможно да провокират ново охлаждане. По отношение на България, ние следва да живеем с последствията от нашите собствени решения - както в краткосрочен план на ниво икономика и туризъм, но дори по-важни ще са последствията в дългосрочен план. Ако ние съзнателно притъпяваме нашата памет, то империите на ниво рефлекс помнят всичко.

- Конфликтът между Чехия и Русия повлече много евродържави, нас също, ЕС също се намеси, бяха изгонени дипломати, дори се стигна до безумното искане на чешкия премиер всяка страна от ЕС да изгони по един руски дипломат - е, Жозеп Борел засега успокои топката малко, но надиграването или може би неприятелското отношение не може да се скрие. Докъде ще стигне това?
- Вижда се доста отчетливо различието в подхода на държавите от Западна Европа и Германия, и от друга страна част от държавите от Източна Европа. Все пак, изговаряно е многократно, ЕС е изключително зависим, както на икономическо, но и на военно ниво, хватката няма да се разхлабва. Не може да се говори за частен конфликт Чехия-Русия, това е несериозно. Но може да се говори за общ модел на поведение, който е спуснат на група държави, които го приемат и следват. А дори и се надпреварват кой ще бъде по-близо до топлото крило на Вашингтон. Част от отговора на въпроса докъде ще стигне проявата на това поведение се крие в завършването на Северен поток-2. Но също и в развитието на процесите вътре в Щатите.

- Какви са очакванията ви за бъдещата среща между Путин и Байдън, която се твърди, че ще бъде през юни?
- Дори показната инициатива за подобна среща означава първо легитимиране на промените в света и второ - осъзнаване, че без диалог не може. Едно е в предизборна кампания да се говори за ограничаване на Русия или Китай, съвсем друго е да бъде изпълнено на практика. И осъзнаването за тази невъзможност води до желана среща. Русия може и без нея, но ако тя се случи е добре да бъде поставено началото на нещо ново, за да бъде запомнена тази администрация и с нещо положително, освен със странно поведение и гафове. Трябва да се помни и една американска поговорка - ако се ръкостискаш с едната ръка, в другата дръж камък. Срещата не означава спиране на конфликтите, а напротив те са като залога в покера - трябва да бъде покачен. Разликата е, че едните играят шах, а другите покер, и това казва всичко.

Нашият гост
Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Доктор по политология във Варненски свободен Университет “Черноризец Храбър”, специалист по международни отношения и геоенергетика. Миналата година излезе книгата му “Параметри на пост-американския световен ред”.