Акад. Ваньо Митев за "Труд News": Скандалите в Съвета на ректорите са за пари

Акад. Митев, Вие сте били два мандата председател на Съвета на ректорите (СР). Какво е Вашето мнение за сегашните събития в СР?

Както знаете, от 6 години се занимавам с профилактика и лечение на Ковид-19 и грип и съвсем се бях откъснал от събитията, които са се развивали в СР и се стигна до тази много неприятна ситуация. Не ми трябваше много време да се ориентирам. Трябва много ясно да се каже, че става дума за атака срещу начина на разпределение на целевите средства за наука. Това е едно голямо постижение на нашата държава, целящо да даде възможност на университетите, които могат да правят наука, да се стимулират за да може да имаме и български университети между първите 500 в света. В СР явно се е образувала група, целяща да върне разпределението на “калпак” и това е довело до съвсем нормална реакция на водещите в научно отношение университети.

Значи става дума за пари?

Да, точно така. Искането да се разпределя по равно (на брой студенти) означава да съсипем всичко кадърно, което може да прави наука и да се стимулира посредствеността. 

Как е по-света?

В развитите в научно отношение държави има ясно разграничение между образователни и изследователски университети. Престижът на държавата се оформя от наличието на университети правещи наука на световно ниво. Финансирането категорично стимулира изследователските университети. Ще дам пример с любимата в САЩ Шанхайска класация (Academic Ranking of World Universities – ARWU), която оценява университетите по критерии, от които 90% са научни. В първите 500 университета 111 са от САЩ и 101 от Китай, на трето място е Обединеното кралство с 37. В Китай държавата налива огромни средства в изследователските университети. Бях в двата най-добри Шанхайски университети през 2006 и 2025г.  В тях има медицински колеж (Fudan University) или медицинско училище (Shanghai Jiao Tong University) които отговарят на нашите медицински университети. Броят на студентите и в двата университета е по около 11 000, колкото и Медицинския университет-София. Но забележете, от тях около 4000 (35%) са докторанти, обучаващи се в над 10 Научно-изследователски институти към университетите. Това е огромен научен ресурс, и не случайно двата университета са съответно на 41 и 30 място в класацията. От нашите университети СУ е 901–1000 (обща класация), а МУ-София в предметно класиране: Clinical Medicine 401–500. Други наши университети няма. В САЩ нещата са много по драстични. Има съвсем ясно разграничаване между образователни и изследователски университети. Чрез различни фондове за наука най-добрите изследователски университети печелят стотици милиони чрез проектно финансиране. Парите идват чрез агенции като: National Institutes of Health (NIH) — медицина, биология; National Science Foundation (NSF) — фундаментални науки; Department of Defense — военни технологии; Department of Energy — енергетика, физика, национални лаборатории. СУ има 21 хиляди студенти, Харвард - 24 000. Разликата в бюджетите им е около 15 пъти, естествено в полза на Харвард. Този частен университет не получава държавна издръжка, но печели стотици милиони от това, че има едни от най-добрите научни екипи, финансирани например от NIH. Печели и от чуждестранни студенти, които са 28% от общия брой студенти. Или казано накратко, големите пари отиват към „елитните“ университети. 

Това ли е причината да не подпишете емоционалното писмо от редица бивши ректори и председатели на СР, включително и бившите ви наследници в МУ-София проф. Златков и акад. Трайков?

Да подпиша това писмо означава да съм против интересите на собствения си университет. Това няма как да стане. Познавам много добре почти всички подписали го. Сигурен съм, че голяма част от тях се водят от емоцията, че се разпада нещо за което сме се борили от 1993г. до сега - независим СР, защитаващ интересите на академичната общност. Но как това писмо да се съвмести с намеренията да се задуши развитието на науката във висшите училища? Вместо да намалим пропастта, която ни разделя от най-добрите университети в света, да я задълбочим? Да вървим против световната тенденция да се финансират тези, които могат да правят наука? Да изоставаме още и още, вместо да скъсяваме разликата с най-добрите? Уравновиловката беше отличителна черта на банкрутиралия строй преди 1989г. А що се отнася до ректорите след мен в МУ-София, не може да им се отрече последователност.

Как виждате решението на проблема?

Много просто. Съветът на ректорите трябва да се обедини отново на следните принципи: 1. Задоволително базисно финансиране на всички университети; 2. Допълнително финансиране на изследователските университети. Техният брой не трябва да е константа, а според това как са оползотворили допълнителните средства за наука може да се увеличават или намаляват; 3. Наличието на други фондове, финансиращи на проектен принцип най-добрите научни екипи; 4. Държавно стимулиране на тези университети, които искат да се обединят на доброволен принцип. Като председател на Съвета на ректорите този вариант го бях проучил и подготвил с няколко висши училища, но през 2016г мин. Кунева тръгна да съсипва висшето образование и в частност нашия университет със същото усърдие, с което закри 3 и 4 блокове на АЕЦ Козлодуй и всичко тръгна надолу.