Доц. Стойчо Стойчев, доктор на политическите науки, пред „Труд news“: Няма да има единна дясна кандидатура за президентските избори

Управлението на Радев е предвидимо и предсказуемо, което е добре за политиката

Скандалът с пътуванията на Делян Пеевски е кьорфишек

„По отношение на реалните неща, които един кабинет може да свърши, предполагам че и в самата „Прогресивна България“ и самия премиер и неговият екип едва ли са хранили илюзии, че могат нещо радикално да направят, тъй като България в много отношения е поставена в рамки, които ограничават възможността на което и да било правителство да действа кардинално за някаква рязка смяна на курса в икономическо, търговско, политическо и всякакво друго отношение, ние сме членове на много съюзи“. Това е изводът на доц. Стойчо Стойчев от двумесечното управление на правителството на Румен Радев. Той смята, че едно от достойнствата на това управление са неговите предвидими и предсказуеми ходове, които удовлетворяват избирателите до голяма степен. Според него санкциите върху 21-ия пакет срещу Русия са символични, защото нито бизнесменът Алекперов, нито патриархът Кирил ще спрат войната.

- Навършиха се два месеца от управлението на Румен Радев и шест години, откакто като президент излезе пред „Дондуков“ 2, вдигна юмрук и призова: „Мутри, вън“! Какво се случи според вас в това време, доцент Стойчев? 
- Като цяло управлението му не е изненадващо, той си върви постъпателно в една и съща посока. Може да се каже, че тя в доста голяма степен е предвидима и предсказуема, което като цяло за политиката е добре, тъй като предвидимите и предсказуеми ходове обикновенно удовлетворяват избирателите в някаква степен, да кажем голяма. Това е едно от достойнствата. Понеже го връзваш с въпросните шест години от „юмрука“, това е един цял процес, който се характеризира с голяма национална нестабилност.
И тази нестабилност доведе до голяма каскада от сменящи се множества и невъзможност на направят стабилни редовни кабинети, до тотален срив на общественото доверие, както и в дейността на парламента, така и в доверието в изборите. Самият Радев беше част от този процес, като се възползваше от слабостта на останалите политически играчи в политическите партии, но и от политическите институции в лицето на парламента и на останалите органи и регулатори, които бяха в голяма степен блокирани, за да се възползва накрая и от златната възможност - паднало правителство преди влизане в еврозоната и избори по време на галопираща инфлация. Все неща, които увенчаха неговия партиен проект с небивал успех, незапомнен от времената на ОДС и НДСВ.

- Какво съществено все пак бе свършено през първите два месеца?
- По отношение на реалните неща, които един кабинет може да свърши, предполагам, че и в самата „Прогресивна България“ и самия премиер и неговият екип едва ли са хранили илюзии, че могат нещо радикално да направят, тъй като България в много отношения е поставена в рамки, които ограничават възможността на каквото и да било правителство да действа кардинално за някаква рязка смяна на курса в икономическо, търговско, политическо и всякакво друго отношение, ние сме членове на много съюзи. Второ, ние сме интегрирани в глобалния финансов пазар, което само по себе си ограничава правителството да прави много неща. Видяхме, че имаше в неговият екип доста хора, които имаха амбициите да регулират цени, да правят това или онова, но това просто няма как да стане заради негативните последствия...

- Не беше ли това една от причината да го изберат?
- Така е, но това е парадоксът. Не знам дали хората са го избрали да овладява той галопиращата инфлация, или по-скоро го избраха в знак на отмъщение към цялия политически елит към този момент. Въобще тая работа да разгадаем неговата подкрепа и да я разчленим на компоненти и да казваме кое от какво идва, трудно може да направим. Една част са гласували за отмъщение, друга са гласували за това, че са искали да има най-накрая стабилност в правителството и в мнозинството и то да бъде еднопартийно, не коалиционно. Самите социолози постоянно отчитат, че електоратът на Радев е поне раздвоен, ако не и на повече други части, по отношение на разбирането за външна политика например, така че доста голяма палитра от политически идентификации са се събрали там. Само по себе си това е проблем пред дългосрочните електорални успехи на тая партия, освен ако тя не успее в кратко време да се превърне в типичната партия на властта.

- Това превръщане минава през местните избори догодина, нали така?
- Да, трябва да успее да овладее ключови места в местната власт, за да може след това да се възползва от клиентелите, които кметовете изграждат по места и които към момента служат на други партии, които имат достъп до властта. Това е логиката на политиката в България, това гарантира някакъв твърд електорат от хора, които чисто битово гласуват на изборите. Всъщност кметовете са най-големите брокери на гласове в България - не тези на големите областни центрове и на малките населени центрове, защото там гласовете са малко, а на средните общини. По различни причини има хора, които си стоят в малките населени места и не мърдат от там и те са в пряка зависимост от кметовете. Ако тези хора се преориентират към Радев и към неговата партия, това означава, че независимо от разслоенията в неговия електорат, той ще успее да запази на следващите парламентарни избори поне половината от гласовете, които получи сега.

- Добре, но къде остана социалната политика? Те удариха майките, удариха пенсионерите, ще ги разследват защо получават толкова големи пенсии?
- Те няма как да закърпят бюджета по друг начин. Защото в момента, в който се удари едрият капитал, едрият капитал се изнася. Примерите са много - в Румъния и къде ли още не. По-добре да трупаш някакъв дефицит номинално, отколкото да изгониш работодателите и да се лишиш от данъчни постъпления. По същия начин е и с майките, те не могат да се изнесат. Това е чисто пазарно обяснение. Отделно това е помощта, която „Прогресивна България“ получи за предизборната кампания, която не беше никак малка. Надали ще изненадам някой, сега като го кажа, но Радев успя да събере крупна подкрепа на бизнеси, на кръгове и т. н. Няма как да удари сега собствените си кредитори.

- Бюджетът на правителството на Желязков бе с три процента дефицит, сега е с 5,7 процента...
- Това е перфектното олицетворение на поговорката „Двама се карат, трети печели“. Демократичната общност беше възмутена от Желязковия бюджет, свалиха правителството с протести и в крайна сметка се оказа, че бюджетът на Радев е по-лош. Самият Асен Василев твърди, че бюджетът е по-скандален, само че не организира същите протести... Сега няма да има бюджет до август. Може пък друго да се искали да стане, пък то това станало. И ето перфектното олицетворение на друга поговорка: „Ти къде го чукаш, то къде се пука“...

- Защо е този инат за бюджета в този вид? Дори Димитър Радев, гуверньорът на БНБ каза, че е лош. Кой още да каже, че е не струва?
- Бюджетът е всъщност олицетворението на управленската програма на едно правителство и управляващото на мнозинство в парламента, които чрез него реализират политики. Независимо, че сега обясняват как този бюджет в момента не бил израз на тяхната политика, а на нечия друга, това също е израз на политика. Като се ангажираш в изпълнението на чужди ангажименти, ти пак правиш политика. А можеш да не ги изпълняваш, можеш да направиш други неща. Това е политика. В момента това управляващо мнозинство има волята и амбицията да налага едностранно нещата. Българските избиратели са му дали това право, като са му гарантирали това пълно мнозинство в парламента и сега гледаме какво сме си пожелали. Да, колкото и да казват, че това е лошо, онова е лошо, ето на правителството се стои, няма да пада, защото партия, която спечели пълно мозинство в парламента, има перспектива да управлява 4 години. Правителството на Желязков падна миналата година, защото в тази коалиция от Ен на брой партии, всяка си правеше сметка че ако някоя от другите хвърли останалите под автобуса и напусне коалицията и се отиде на предсрочни избори, как ще се отрази това на партията му и дали ще я има след тях. Докато при еднопартийното управление става американският сценарий. Идва Тръмп и ще го търпиш 4 години, това е положението.

- Как ще коментирате замразяването на договора с Боташ за 15 месеца? 
- Този договор бе величан като прекрасен, като най-успешният проект в света. Можем да кажем, че с договора Радев замрази успеха, което между другото не е лошо, той замразява успеха за по-хубави дни.

- Добре, а резервите на премиера към 21-ия пакет санкции на ЕС срещу Русия?
- Това е също в тон с предвидимостта и с очакванията. Той налага санкции върху един пакет, който е изцяло символичен. Ясно е, че нито Алекперов, нито патриархът Кирил ще спрат войната. Така че това са символични санкции и Радев отправя също символни послания към вътрешните си избиратели. На тези, които искат от него някаква проруска позиция, той им казва - ето, аз ви давам една специална символна проруска позиция. И също време използва тази символна проруска позиция, за да запази нещо, което е вече реално действащо - 10-ти годишния договор с Украйна. Така че той води балансирана политика като цар Борис III - да е добре и с едните и с другите. Той продължава тази линия от времето на служебните кабинети. Украинците разбират тези византийски номера от Магнаурската школа. И второ, те виждат, че имат реални ползи. ВПК продължава да им продава оръжия и благодарение на него се създава макар и ниския икономически растеж, който ни държи още на повърхността.

- Идват президентските избори, има ли вече някаква яснота по този въпрос? 
- На мен много ми приличат тези избори на онези от 2001 година, когато отдалече се говореше за епичната битка между Стоянов и Бонев, те били фаворитите и накрая спечели Първанов. Сега много хора са абсолютно убедени, че Радев ще подкрепи Йотова, това някак си им изглежда логично. Аз не съм много убеден. Нали си спомняш как Царят подкрепи с половина уста Петър Стоянов и не издигна свой кандидат. Накрая видяхме какво се случи. Като нищо да видим някакъв подобен сценарий, картите до последно няма да бъдат раздадени. Засега има яснота, че Гюров може да бъде една от тях, но за мен той е слаб кандидат.

- Иван Костов го посочи и като че ли никой не му възрази...
- Костов прави тия неща, вероятно защото има някакви съображения за оцеляване на неговата партия ДСБ чисто финансови. В последните години виждаме как се лансират на подобни позиции хора, които идват от бизнеса, както кметът на София, кметът на Варна и идват хора, които са готови с финансов ресурс. Просто защото тъй наречената демократична общност очевидно не разполага със средства да прави кампания, а тя е скъпо упражнение.

- Засега Гюров е припознат само от така наречената демократична общност, значи ли това, че няма да има единна дясна кандидатура?
- Не. Няма да има единна кандидатура. Даже ако се стигне до втори тур, щом има градска десница, трябва да има и селска, които да се обединят, но това ще бъде неискрена подкрепата. И затова е възможно някаква изненада. Например Радев да застане твърдо зад Йотова. Аз нямам нищо против госпожа Йотова, но не съм сигурен доколко българите са склонни да изберат жена президент. Професор Вълчев също стои много добре и професинално, и идеологически.

- За демократична общност са се самообявили ПП, ДБ и Форум за демократично действие...
- Това са един хора, които са го взели този етикет и са си го залепили. Защото, ако те са демократична общност, всички останали какви са? Недемократичната общност, така излиза - 10% са демократи, 90% не са демократи. Това означава, че в България няма демокрация, няма и да има. Защото по закона на демокрацията няма как с 10% да спечелиш и да управляваш. Излиза, че и Радев не е демократ.

- Вашият коментар за скандала с пътуванията на Делян Пеевски? 
- Това е кьорфишек. Има всякакви интерпретации - от това да се тръшкаме, защото можем да се тръшкаме, че става дума за недопустимо използване на разузнавателна информация за публично пиарене, до това да се прави за лично отмъщение, може и като репресия. Сега ние добре знаем, че в България всичкото чудо е за 3 дни. И да не беше този казус, някакъв друг щеше да бъде. Защото е очевидно желанието на вътрешния министър Демерджиев да гради публичен имидж, който си е лично негов, да не е функция на Радев или на мнозинството. Това е особено присъщо на хората, които отвън влязат в МВР и стават министри. Те непрекъснато разтягат някакви дъвки и демонстрират, че те колят и те бесят. Така правеше едно време Цветанов. Тези дошли отвън министри на МВР боравят много фриволно с информацията, защото не са минали през школата на МВР, където да бъдат обучени как се прави това.

- Внасянето на проектозакон за машинното гласуване мнозина приемат като жест към ППДБ?
- Не, това си е тяхна тема, на ПБ. Още в началото на първия си мандат като президент Радев много настояваше за машинно гласуване. Това си е тяхна политика и ще я наложат. Аз чакам момента, в който ще почнат обратното - кога „Прогресивна България“ ще върне хартиеното гласуване, като оправданието ще бъде електората им.
Ready to Go Unlimited?

- Кога може да очакваме в ПГ на „Прогресивна България“ да се появи някакво брожение, както стана в мнозинствата на БСП, ОДС и НДСВ?
- Трудно може да се каже. Аналогията с НДСВ е точно обратната. Там бяха събрани топ личности - лекари, юристи, професори, които сами по себе си имаха самочувствието, че много разбират, че са лидери, които не зависеха от това депутатско за престиж кариера, доходи и т. н. В такава парламентарна група с хора с високо самочувствие има други алтернативи, много по-добри от тази да бъдат депутати. Те са много по-склонни да правят разцепление и да се разслояват на групи, да нарушават партийната, отколкото такива депутати, които наблюдаваме в момента в „Прогресивна България“. По-голямата част от тези хора са там, защото депутатска заплата представлява за тях достатъчно добър стимул, в момента са в най-рейтинговата партия, за разлика от другите партии, които са основно свързани с омраза и негативни отношения. Така че за тях е хем престижно, хем финансово изгодно и ще бъде така поне още две години. В момента група е стабилна, ако не станат някакви катаклизми. Това време изглежда далеч и затова партийната дисциплина е много по-печеливша стратегия за тях, отколкото нещо друго.

Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет- бакалавър 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България. Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет. Доктор на политическите науки.