Проф. Михаил Константинов пред „Труд news”: Не е работа на МВР да проверява машините за гласуване

Ще наблюдаваме циркове с дефектирали машини, защото им е минала гаранцията

От чужбина идват между 120 000 и 200 хиляди гласа. И понеже един мандат струва 10-11 хиляди гласа, се прави извод, че тези гласове носят примерно 15 или даже 20 мандата на всеки избор. Това е напълно погрешно заключение. Гласовете от чужбина носят мандати, само ако са в различна пропорция от гласовете в страната. Така проф. Михаил Константинов обяснява „приноса“ на гласовете от чужбина за партиите. Питаме го за промените в Изборния кодекс, за машинното гласуване и за преброителните центрове.

- „Прогресивна България“ казаха, че отварят Изборния кодекс за да осигурят прозрачен и честен вот. Предлаганите от тях промени ще доведат ли до честен вот?
- Предложените промени са почти пълен римейк и връщане в ситуацията от месеците юли и ноември 2021 г., когато бяха произведени два предсрочни избора за парламент и избори за президент и вицепрезидент. Противно на разпространеното мнение, че у нас изборите са опорочени и фалшифицирани, това не е вярно. Дори и при изборите от 27 октомври 2024 г. Конституционният съд обяви за недействителни едва неголям брой гласове. Но това промени 10 мандата („Величие“ влезе с промяна на 59 гласа само!) и размести общо 16 мандата, защото беше налице особен граничен случай. При този случай един глас може да промени 10 мандата. А в най-екстремния случай при българската изборна система един единствен глас може да промени всичките 240 мандата! Просто защото няма повече. Вестник „Труд“ вече описа този феномен. А иначе вотът няма да бъде честен, защото гласуването само с машини в големите секции ще лиши от глас стотици хиляди избиратели. Които не могат да работят с машините за гласуване, никога не са могли и никога няма да могат. Точно както се случи на упоменатите по-горе избори през 2021 г.

- Предупредихте, че ще бъдат лишени от право на глас между 500 000 и 700 000 български граждани. Това са предимно неграмотни хора, на които обикновено им се казва за кого за гласуват. Проблем ли е, че няма да отидат до урните?
- За мен лично това не е проблем. Но би трябвало да е проблем за една уж демократична държава, която нарушава съвременната парадигма за свободни и честни избори. Банално е да се повтаря, но машинно гласуване в Европа практически няма. Има обаче в Индия (най-голямата демокрация), Бутан, Бразилия и Венецуела. И в България през 2021 г. и сега през 2026 г.

- От ПБ вече казаха, че тези промени са спешни, а след президентските избори предстоят други промени на Изборния кодекс. Какво трябва да се промени в него, за да се върне доверието на българите в изборния процес?
- Нека първо видят колко хора ще гласуват на президентските избори, които вероятно ще бъдат на 8 или 15 ноември по-късно тази година. Аз очаквам да са поне с 500 000 по-малко, отколкото на 19 април, когато бяха 3,3 милиона. Заради машините, които са почти напълно изхвърлени в Европа. Тук ПБ се вкарват до известна степен в капан, защото част от хората, които не гласуват с машини, са техни избиратели. А ако целта е била да се нулира гласът на хората от махалите, ми нека си кажат.

- Как гледате на идеята МВР да сертифицира софтуера и има ли капацитет да прави това?
- Гледам с необходимото за целта чувство за хумор. МВР не може да изпълни тази функция пък и не му е работа. МВР да се опита да спре убийците на пътя, защото положението по пътищата е кошмарно. Това е за разлика от Франция, където МВР-то им прави там изборите. Но те пък французите си гласуват с хартия като хората в белите държави.

- За първи път се предвижда проверка и в „Информационно обслужване“, които изчисляват резултатите. Как си обяснявате това, че подобно нещо се случва за първи път и че съмненията към това звено са огромни?
- Надявам се, че съмненията в работата на дружеството „Информационно обслужване“ са от глупост, а не от злонамереност. От 2003 г. насам дружеството обработва резултатите от всички избори в България, като е обработило досега много милиони документи (главно протоколи на СИК). И срещу работата на дружеството не е имало нито едно мотивирано възражение. Да повторя. Нито. Едно. Мотивирано. Възражение. Иначе нека да проверяват. Както са казали руснаците, „Доверявай се, но проверявай“. Това на американския президент Рейгън му беше много любима фраза и често я повтаряше на леко развален руски език. Лека му пръст, велик президент беше. Сегашните се опитват да му подражават.

- Добре ли е да се създадат преброителни центрове, каквито предложения има още от предишния парламент? 
- Ако се върне положението от втората половина на 2021 г. с машините, преброителните центрове стават излишни. Сега секционният протокол ще го произвежда машината, а СИК ще броят т. нар. „разписки“. Хубава работа, но българска. Практиката обаче показва, че СИК често не броят разписките, а просто преписват в протокола резултата от машината. Това впрочем няма значение. Ще наблюдаваме и циркове с дефектирали машини, щото им е минала гаранцията. Казват, че процент, процент и половина такива дефектирали машини не са проблем. Но това нарушава изборния процес за десетки хиляди избиратели. То затова и европейците си изхвърлиха машините. Където ги имаше, де.

- Много шум се вдига и около отпадането на район „Чужбина“. Какви са плюсовете и минусите от създаването на такъв МИР?
- Този район беше само проект за бъдещето в Изборния кодекс и никога не беше осъществен на практика. Наличието или отсъствието на такъв район няма никакво значение за изборния резултат като брой мандати за партиите. Това обаче ще даде възможност на избирателите зад граница да ползват преференции. У нас впрочем преференциите се използват от партиите за яростни вътрешновидови битки. Най-успешни в тази благородна дейност са ДБ за ужас на ПП. Те всъщност затова се и разделиха тези две уж братски партии. С такъв район задачата за разпределение на мандатите по МИР математически се релаксира до известна степен и някои немонотонности на районно ниво няма да бъдат толкова дразнещи за хората и политиците.

- Как според вас бе изчислено, че този район ще има четири мандати и пред кого ще се отчитат бъдещи депутати, избрани от този район?
- Очевидно с хвърляне на боб е изчислено, че трябват 4 мандата. Не знам дали бял или шарен е бил бобът. Ако се гледа броят на българските граждани в чужбина, мандатите там би трябвало да са поне 40, но това очевидно е немислимо. Пък и тези български граждани в чужбина (около 1,8 милиона), не ги знаем точно колко са и къде са. Не че има някакво значение, де.

- Каква е тежестта на гласовете от чужбина, колко мандата носят те на партиите?
- От чужбина идват между 120 000 и 200 хиляди гласа. И понеже един мандат струва 10-11 хиляди гласа, се прави извод, че тези гласове носят примерно 15 или даже 20 мандата на всеки избор. Това е напълно погрешно заключение. Гласовете от чужбина носят мандати, само ако са в различна пропорция от гласовете в страната. Иначе, колкото и да са много, гласовете от чужбина не променят изборния резултат. Така например на парламентарните избори през 2017 г. гласовете от чужбина бяха 118 хиляди. И тези гласове оказаха нулев ефект върху резултата. Тоест, ако ги премахнем, броят на мандатите на партиите би останал същият. Иначе главен бенефициент на гласовете от чужбина е ДПС, което досега е спечелило около 30 мандата общо за 16 парламента: по около 2 мандата средно на парламент. Напълно пренебрежим резултат, за който не бива да се тревожим чак толкова много. Друг внезапен бенефициент се оказаха хората на Слави на едни избори, но тяхната партия вече потъна в политическото небитие.

- Трябва ли да се забранят екзитполовете в социалните мрежи в деня на изборите или е по-добре да се цитират ясно агенциите, за да се знае кой стои зад прогнозите - сега те са безадресни и анонимни.
- Екзитполовете в изборния ден обикновено са добър контрол на изборните резултати. Обикновено те са много близки до крайния резултат. Има, разбира се, и изключения. През 2019 г. на кметските избори в София маса десни избиратели гласуваха не за г-жа Фандъкова от ГЕРБ, а за лявата г-жа Манолова, подкрепена от БСП. Обаче на екзитпола тези избиратели лъжеха масово, че са гласували за кандидатката на ГЕРБ, защото ги беше срам. Разликата между лъжливата прогноза от екзитпола и крайния резултат достигна до 10 процентни пункта. Масово лъжеха избирателите и на екзитполовете на последните парламентарни избори на 19 април тази година, като не казваха, че са гласували за партията на г-н Радев, а всъщност бяха гласували точно за нея. Тук няма да пропусна да се похваля. На тези екзитполове от 5 агенции само „Галъп Интернешънъл Болкан“ позна точно кои партии влизат в парламента. Останалите агенции „вкарваха“ и БСП там, но тя горката не успя да додрапа до бариерата. Сега, в сянката на триумфиращата ПБ, тази партия е хептен зле. Но то е така, всяко нещо освен начало има и край. В случая 135-годишната траектория на тази партия се разпростря от лозето на Габровски през м. май 1891 г. до 3% на изборите на 19.04.2026 г. Тъй преминава световната слава, както са казвали римляните, които също преминаха. И да, всичко трябва да е явно в екзитполовете. Анонимността в повечето случаи е нещо подло. Като донос е.

- Защо на последните, а и на предишните избори социолозите въобще не познаха - нито разгромяващата победа на Радев, нито срива на някои от партиите, а предишния път имаше голяма драма с „Величие“ и т. н.
- Социолозите много добре даже си познаха, но хората понякога лъжат анкетьорите. От срам или от страх. Или от двете. Слаба е човешката природа, а човекът е като крехка тръстика на вятъра. Но мислеща тръстика, както е казал великият Блез Паскал. Тази мисъл ми е от най-любимите.

- Може ли да прогнозирате вариантите за издигане на кандидати за президентските избори, май не се очертава да има партийни кандидатури. Защо според вас партиите предпочитат кандидатите им да са издигнати от инициативни комитети?
- За да разтворят ветрилото на електоралната подкрепа, затова. И за да могат да си припишат победата, в случай на такава. Но и да се отметнат от загубата в противен случай. Формулата „независим кандидат, подкрепен от...“ обаче е лъжлива формула. Големите политици на миналото като г-н Желев през 1992 г. не използваха тази формула. На тези избори г-жа Йотова ще бъде издигната от инициативен комитет като независима и сигурно ще стигне на балотаж. А после вероятно ще победи първо защото е умна и се държи добре и второ защото опозицията е глупава и пак ще се раздели.

- Предлагам да се прехвърлим на темата за геополитиката, чуха се много критики, че отказваме да даваме още помощи за Украйна, правилно ли е решението?
- Един от малкото случаи, когато съм съгласен с управляващите. Русия няма как да загуби тази война, но има опасност тя да стане европейска война и децата ни да загинат. А американците няма да участват. Член 5 от Учредителния договор на НАТО е само пожелателен, а и да не беше, те пак нямаше да участват. А на Украйна има смисъл да помагаме само ако сме сигурни, че тя ще спечели войната и тази война ще остане регионална. Не виждам как ще стане това. Впрочем, тази война е екзистенциална не само за участващите в нея две държави, но и за военно-политическите им ръководства. Както и за сегашното ръководство на Европейския съюз, което е слабо и глупаво. Навремето европейските и американските лидери бяха титани на мисълта и политиката, а и бяха участвали във Втората световна война и бяха виждали смъртта в очите. Не като сегашните лигави и слабо образовани празнодумци. Някои от които щяха да се въртят на 360 градуса, за да се променят! И на такива им бяха дали германска диплома. Вярно, ученическа такава.

- Смятате ли, че има основание за оптимизъм и че експертите са прави като очакват скорошен край на войната в Украйна?
- Никой в момента не може достоверно и точно да предскаже края на войната. Макар че внезапно рухване на Източния фронт е възможно, а и вече се е случвало преди 80 години и нещо. Войната там е толкова яростна и смъртоносна, защото е гражданска война и защото се бият двете най-мощни европейски армии. Разбира се, доколкото Русия е в Европа, а не в Евразия. А в една гражданска война прошка няма. Ако не друго, тази война промени тотално концепцията на съвременната война и в частност въздушната ù компонента. Дано българските военни си вземат добра поука от това. Защото от римско време е известно, че ако искаш мир, трябва да се готвиш за война.

- Възможни ли са все още преговори, които да доведат до спиране на военните действия?
- Преговори винаги са възможни, то и капитулацията става след преговори. Мисля обаче, че Украйна вече предприема някои отчаяни действия като реабилитация на бивши нацисти и подривна дейност (взривени газопроводи и терористични актове като в Монако напоследък). Страшно ще стане обаче, ако продължават да се атакуват ядрени централи като Запорожката. Ако това продължи, Чернобил 1986 ще ни се види като детски куклен театър. Ще умрат милиони европейци, поразени от радиация.

- Какви са опциите за войната с Иран?
- Иран удържа на първите две вълни ракетно-бомбени атаки, а противниците на режима бяха предадени и смазани от властите. Война обаче се печели едва след като войските на победителя влязат на терен. А теренът в Иран ще е много неприятен за влезлите. Вярно, че войната на НАТО в бивша Югославия през 1999 г. беше спечелена само от въздуха, но тогава президентът Милошевич се предаде без сухопътна битка по причини, които не ми се обсъждат сега. Иначе, независимо от бомбардировките чрез 38 000 бойни полета с около 3000 убити югославяни и почти без жертви за НАТО, югославската армия остана почти непокътната, а те знаеха как се воюва на свой терен. Навремето и немците даже го бяха разбрали. Така че Иран скоро няма да капитулира (ако изобщо), а напрежението в Близкия изток ще остане екстремно високо. Лоша за съжаление ми е дългосрочната прогноза за държавата Израел, за която този конфликт е екзистенциален. Вече няма как Иран, а и някои арабски страни, да не направят вече бомбата. Впрочем, войните в Украйна и в Близкия изток са очевидно свързани и даже в известна степен са симетрични. Тези войни са срам за цивилизацията ни и трябва час по-скоро да бъдат прекратени. Но това няма да стане утре.

Нашият гост
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика на БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. В момента е Директор “Електорални анализи и прогнози” в “Галъп интернешънъл болкан”.