Поредният провал на богоизбранството

Взимането на власт чрез измами и нарушения на закони неизбежно подрива държавните устои

Процесите в САЩ през последната година се развиха според прогнозите и ускорено. Проясниха се в дълбочина действащите сили, средствата, методите и ширината на обхвата. Месеци преди президентските избори събитията закономерно се сведоха до налагане на небивала цензура и задействане в редица градове на масови противообществени операции.  Според президента Тръмп и огромен брой негови избиратели властта се взима чрез изборни измами и груби нарушения на действащи правни норми. Което неизбежно подрива държавните устои.

Още преди встъпването в длъжност на новия президент Байдън вече се превземат ключови  центрове за управление, започва се и физическо отстраняване на набелязани за противници лица чрез арести, предявяване на обвинения и други санкции. Характерни за Френската и Руската революции преследвания и разправи с оспорващи режима или просто несъгласни с него днес се проявяват и в САЩ. Задължително с използване на нови технологии за масови въздействия.

Правили са го и там два пъти през ХХ в. През 20-те с жестоки репресии социалистическото движение е смазано. Властите най-активно са използвали за масови манипулации най-новата технология - радиото. През 50-те срещу взимащата широки размери комунистическа идеология жесток „лов на вещици“ се води чрез силата на целенасочените внушения на киното и огромната мощ на поредната велика технология - телевизията.

Репресивните мероприятия се задействат от сенатора-републиканец Джоузеф Маккарти, „открил“ 205 комунисти в Държавния департамент. Прокаран е нужният за „лова“ закон „За вътрешната сигурност“. Седем години се провеждат чистки, десетки хиляди са уволнени или принудени да напуснат различни администрации. В Европа се пръкват „червен терор“, фашизъм и национал-социализъм. Съществено е, че след края на операциите, напълно цензуриран в телевизиите и радиата, Маккарти потъва в алкохол и забрава.

Маккартизмът обаче днес е актуализиран. Каква ти там демокрация! През 2001 г. се появява поредният нужен закон - съкратено USA PATRIOT Act. Разширено „За сплотяване и укрепване на Америка чрез осигуряване на нужните средства за пресичане и препятстване на тероризма“. Неолибералната диктатура добива очертания, набира сила и скорост. Тероризъм тогава почти нямаше, избухна след провеждането на поредица военните интервенции и „цветни революции“ по света.

В резултат повечето цели за поддържане на световната хегемония не бяха постигнати, ползите се оказаха по-малко от загубите. Байдън нарече нахлулите на 6 януари в Капитолия „погромаджии, бунтовници и терористи“. Патриотичният закон пак става много нужен, налага се да „укрепват Америка“ срещу вътрешния тероризъм. Как без него най-патриотично да бъдат подложени на репресии политическите противници, щом само с “мека“ цензурна сила не става? Имат и електронни медии с по-голямо манипулативно въздействие от радиата и телевизиите.

С „твърда“ сила по света и „мека“ вътре САЩ доста време успяваха да крепят господството си, обратното обаче не е възможно. Но не виждат друга преса вътре и вън, освен твърдата. Колко време демократите и медийно-финансово-търговските корпорации могат да я прилагат? За кратко, за около година ще е, по много белези е очевидно. Главно защото не са предишния остров с два океана наоколо, заден двор на юг и подчинен съюзник на север.

Преди бяха недостижими за понасяне на щети отвън, у дома можеха безнаказано да насилват и грабят. Ползите от глобализацията бързо намаляват, при това отиват в джобовете на все по-малък процент американци. Загубите ускорено нарастват и са за сметка на населението и държавата. Тя пречи на мултинационалния капитал и поетапно от около 60 години той умишлено я обезсилва. Но само тя може да го пази от многобройните душмани. Положението днес е ни насам - ни натам.

Обществените отношения, правната система, моралът, изсушената до Ония ценности идеология и политическа организация са влезли в закономерно противоречие с формата на глобалистична икономическа организация.

Т. е. имаме революционен сблъсък на базата с надстройката по Маркс. Ами той е завършен продукт на западното общество и отличен негов познавач! За да напише фундаменталния си труд „Капиталът“20 години изучава историята на британския капитализъм, в изводите и прогнозите неточностите са малко. И не носи отговорност за тежките щети при прилагането му на Изток.

Когато липсва споделяна от хората идеологическа основа, дори с най-силен репресивен натиск крахът е неизбежен и скорошен. Страхът е лош съветник, често води до изживяване на безизходица и изблици на агресия. Дори при харизматично лидерство, а Байдън е далеч от този образ. Даже с предан репресивен апарат и безоръжно население, а в Щатите липсват и трите фактора. Но след 2016 г. с болезнено разединено общество се изкушиха от революция отгоре, която сега отчаяно опитват да управляват силово.

Надстроечните фактори са извадени от равновесие от огромния брой гласове за Тръмп на изборите въпреки всички операции срещу него. Ядрото на т. нар. тръмпизъм е стряскащо. То е твърдата опора на велика с постиженията си и доскоро привлекателна за света страна. Състои се от свободолюбиви, порядъчни, работливи и родолюбиви американци, отскоро гневно сочени с пръст. Обвинявани в чужди или измислени грехове, насилвани от бандитстващи групи, заплашвани с арести и съдилища, несправедливо и често незаконно лишавани от различни права и свободи.

Срещу тях са другите американци, мъглявата периферия - интелигенция в троцкистка полуда, ошашавени от наркотици младежи с промити мозъци, престъпни групи, сбирщини от извратеняци и паразити. Два враждуващи социални слоя, коварно тласкани да загърбят икономическите си интереси.

Навън също липсват благоприятни условия за натиск или поне за пренасочване на вътрешните напрежения. Агенция „Галъп“ (автентичната) установява рязък спад на това доверие към САЩ в 29 различни страни в света. С одобрение от над половината си население - 56% - се пъчи само Албания. Едва 6% от германците и 15% от британците гледат с одобрение на хегемонията на САЩ. Отхвърлят я 80% от белгийците, 79% от испанците 78% от италианците и нидерландците, 75% от французите. Все по-неизгоден им е балансът в отношенията, затова.

Светът е наострил уши за случващото се там със смесени чувства. В коментари и анализи преобладават неспокойното любопитство, разочарованието, раздразнението, неприязънта и дори отвращението. Зле прикривано в много страни е злорадството от мащабното срутване на поредната претенция за световно господство, в чиято основа е богоизбранството. Новите властници във Вашингтон ще продължат още по-нахъсано движението в същата посока, но скоро ще се убедят, че резултатите са още по-лоши.

Знаем от канцлера Бисмарк: Тежко на държавници, които не са намерили такова основание за война, което и след нея ще има смисъл. Най-лошото е, че после страдат народите им, страните и съюзниците.

Коментари

Задължително поле