Тодор Живков замаза скандала с класически маньовър

В подкрепа на Екатерина Томова застават имена, чиято дума тежи. Сред тях са Христо Радевски, Веселин Андреев, Веселин Йосифов, Николай Христозов

Ако в българската литература има рекордьор по обвинения в плагиатство, това е Николай Хайтов. Плеяда от автори пледират, че е посегнал на творческите им вдъхновения. Някои случаи са основателни, други съмнителни, а трети фантасмагория. “Забравените от небето” е класически пример в тази скандална хроника. Книга, разпъната между родопския властелин и крехката Екатерина Томова.

Николай Хайтов беше несменяем главен редактор на списание “Родопи”. През 1975 г. предприема социологическа анкета за забравения от небето край. Командирова сътрудници, които да свършат работата. Твърди, че материалите са за архива на списанието, Българската академия на науките и музеите. Катя Томова разказва:
“Какво стана с хилядите страници от тези анкети, събирани от десетки сътрудници, не зная. Предавахме ги на Хайтов по специално изготвения въпросник, дешифрирани, в папки и така отчитахме командировките си. Той ме попита събирала ли съм други материали, извън анкетата. Казах му, че съм събирала, тъй като живях в домовете на хора из селата и махалите, сприятелихме се, открих интересни столетници и те ми разказаха своя личен живот и съдби. Той се заинтересува какво ще правя с тях и аз му отговорих, че навярно ще напиша пътеписи - все още не знаех. Той поиска да види нещо и аз му дадох част от написаното, което той никога не ми върна, въпреки постоянните ми подсещания.”

Историята на нашите литературни нрави е доказала, че в творческите конфликти винаги има битов мотив. Случаят “Хайтов - Томова” не е изключение. Според Катя между двамата се вклинява някакъв апартамент. Като служител в Софийския градски съвет за изкуство и култура, председателстван от Хайтов, тя станала свидетел как той присвоил жилище, определено за друг. “Поиска ми всички папки, с които работех, съкрати ме и близо четири години останах без работа”, твърди Томова.

През това време пише “Забравените от небето”. Десет документални разказа за столетници от Родопите. “Мене ме е забравило небето - изповядва се дядо Димитър. - Всички прибра навреме. И бабичката ми, и братята ми, и комшиите. Мой ред е. Броих си годините до сто, сетне престанах да ги смятам.”

Първи чете ръкописа Давид Овадия в издателство “Народна младеж”. Съветва авторката да го предложи на издателството на Отечествения фронт. Там го дават за рецензии на Владимир Свинтила и Венцеслав Начев. Планират книгата, но изскача препъни камък. Николай Хайтов е член на художествения съвет, прибира текста и се спотайва.

Екатерина Томова тръгва по инстанциите да си дири правата. След намеса на отдел Агитация и пропаганда при ЦК на БКП ръкописът е върнат в издателството. Междувременно Хайтов е поръчал отрицателни рецензии на свои хора от Смолян. Вербува и други като Свилен Капсъзов, редактор в неговото сп. “Родопи”.

“В един ноемврийски ден на 1978 г. - пише Капсъзов - той ме извика в кабинета си и каза по същество следното: Братовчеде, знаеш, - нищо нахакере не се получава. Сега е моментът да ми се отплатиш за всичко! От теб се иска на първо време, айол, да разпространяваш и потвърждаваш из писателското кафене слуха, че Екатерина Томова е обрала архива на “Родопи”, задигнала е от документацията наши материали - твои, мои, други...”
Свилен възразява, че такава кражба е невъзможна, защото Томова не работи при тях. “Не е твоя работа, чоджум, къде, какво и откога работи! Върши това, което ти бе казано!...”, нарежда главният редактор. Понеже подчиненият не скланя, Хайтов изригва:

“Слушай бе, гнидаво ахрянче! На какво се надяваш ти? Спомни си до какво дередже избутах Примовски, дето и магаретата го познават! А ти - кой е зад теб? Само да духна, и се стопяваш с цървулките!”

Анастас Примовски е автор на фундаментални изследвания за Родопския край. Той е от ония, които претендират, че Николай Хайтов ги е ограбил. Плагиатството е сложна материя и истината е по-друга. Моят баща Георги Тахов казваше:

“Хайтов никога не е преписвал едно към едно. Когато нещо му хареса, особено около Родопите, той му лепеше “запазена марка”. Използваше суровия материал да изгради свое произведение. Без съмнение талантливо, каквито са “Диви разкази”. На Хайтов му казваха “обратната захапка”. Като захапе нещо, не го пуска докато не му изцеди живителните сокове.”

“Този апетит - добавяше баща ми - не беше само за родопчаните. - Аз първи написах за гроба на Васил Левски и той сложи ръка върху темата. С нея натрупа още слава. Останахме си уж приятели, но всъщност той нямаше приятели. Всички го величаеха и го мразеха. Хайтов беше ненавиждан заради връзките му с властта и лично с Тодор Живков.”

Хайтовщината обаче не винаги работи. Вестниците “Отечествен фронт” и “Пулс” публикуват откъси от “Забравените”. Хайтов праща възражения до главните редактори. Обратно на очакваното, “Отечествен фронт” в литературен конкурс присъжда първа награда на документалните разкази.

В подкрепа на Екатерина Томова застават имена, чиято дума тежи. Сред тях са Христо Радевски, Веселин Андреев, Веселин Йосифов, Николай Христозов. Димитър Методиев назначава анкета, намесва се и Пантелей Зарев. “Междувременно Пантелей Зарев - председател на Съюза на писателите - ме срещна с Хайтов, който така се разкрещя, че Зарев, който бе възпитан човек, се обърка”, спомня си Томова.

Казусът опира до дълбоко уважаемия български съд, който винаги излиза с мъдри решения. Този път магистратите са единодушни, че каквото каже ЦК, това ще бъде. Радой Ралин е завършил право и съветва Катя да се отнесе до най-високата инстанция - Тодор Живков. На срещата Първия прави един от своите класически маньоври. Документиран е от Екатерина Томова.

“Беше запознат отлично със случая в подробности. Зададе ми множество конкретни въпроси, изрази и своето недоумение от Хайтов. Изтъкна колко се е разшумял моят случай (навярно поради това ме беше приел). Намекна дори, че чуждите радиостанции биха могли да го използват...”

“Накрая ми каза, че не е нужно повече нищо да правя и най-добре е да си почина, а той ми дава дума не само като държавен глава, би могъл да ми бъде и баща, че моят случай ще бъде разрешен в името на справедливостта. И удържа на думата си.”

“Забравените от небето” излиза през април 1981 г. в 8200 тираж. Издание на Отечествения фронт. Книгата е посрещната с горещи прегръдки от критиката. Награждават я, искат препечатки, които да стигнат до масовия читател. Николай Хайтов вече пази космическо мълчание.

Оказа се, че Екатерина Томова не е от ония “Шумки от габър”, за които пише Хайтов. Шумките ги отвяват ветровете, а тя изправи крехката си снага срещу родопския властелин. Николай Хайтов си беше внушил, че върху тази територия на родината има авторско право. Което и забравените от небето не могат да му отнемат.