Последният дебат между Тръмп и Байдън - пролог към революцията

Името на новия президент в крайна сметка ще бъде казано от съда

Кандидатите за президент на САЩ за последен път "стигнаха до бариерата" и в столицата на Тенеси се проведе последният рунд от дебатите помежду им. Смяташе се, че Тръмп лесно ще победи Байдън, който сега е в центъра на корупционните скандали и по принцип „е малко не на себе си“. Но се оказа различно и сега съдбата на страната най-вероятно ще бъде решена на революционните улици.

До президентските избори в САЩ остават само 10 дни, но сега те недвусмислено могат да се нарекат най-мръсните и най-скандалните в американската история. Най-важното нещо тепърва предстои и всичко показва, че името на новия президент в крайна сметка ще бъде казано от съда (и тогава, най-вероятно, това ще бъде Тръмп). Но преди това страната може да се озове в бездната на "цветната революция", а демократите дадоха ясно да се разбере, че няма да признаят поражение и ще изведат десетки хиляди бойци на двигението „Антифа” на улиците.

"Радикалите се стремяха към комунизъм, но попаднаха в Русия". Тези думи на руския мислител Александър Зиновиев сега са подходящи за описване на американските реалности. Само че радикалните демократи, разбира се, не са насочени към комунизъм (и напротив, ултралевите идеи печелят все повече привърженици в техните редици и това е едно от усложненията на коронавируса), а са насочени към Тръмп, когото мразят и на когото не могат да му простят унизителната загуба преди четири години. Те клатят стола под тях, и това, което могат да постигнат, е цяла Америка да рухне.

Работата е в това, че около половината от американците (но най-вече привържениците на Байдън) гласуват по-рано, по пощата. Това е познат модел за страната, но в много контролирани от демократите щати бюлетините се изпращат до домакинствата по подразбиране. Сега те се намират на сметищата и се крадат от кутиите, и освен това десетки хиляди формуляри бяха изпратени по погрешка, дори и в колебаещите се щати, където предимството на Тръмп над Клинтън преди 4 години бе незначително.

Всичко това значително ще забави преброяването на гласовете и ще доведе до безкрайно оспорване на резултатите, докато „Антифа” ще громи американските градове.

Като цяло, социологическите проучвания недвусмислено обещават победа за Джо Байдън: неговото предимство пред действащия президент на национално ниво се оценява с 10 % по-добро. Друго нещо е, че преди 4 години същите социологически проучвания предсказваха победата на Клинтън, но резултатът беше решен от мълчаливите гласоподаватели.

Сега те са особено много: с признанието, че ще гласуват за Тръмп, либералите се опитват да ги представят като саморазобличаване на расисти и сексисти. Това е стратегията на тяхната кампания - не да подкрепят Байдън, чиято възрастна и дискредитирана фигура не ентусиазира избирателите, а да превърнат изборите в плебисцит за доверието към Тръмп, който е "расист", "сексист" и "опасен идиот".

В полза на Тръмп играе това, че консервативните гласоподаватели в „колебаещите“ се щати са станали по-активни, включително и при предсрочно гласуване и предимството на Байдън пред действащия президент сега е по-малко, отколкото би могло да се очаква, или дори напълно липсва.

Последният рунд от дебатите между двамата кандидати (дебатите бяха два, но трябваше да са три, след като държавният глава пропусна единия заради заболяването от коронавирус) не се превърна за настоящия държавен глава в коз, на което той разчиташе. Може дори да се каже, че Байдън спечели този дебат и се представи много по-силно, отколкото се очакваше от него.

Ако трябва да се опише ситуацията вулгарно и грубо, може да се смята, че Байдън е на две крачки от деменцията, и 77-годишния мъж е сдал багажа. Наистина той непрекъснато губи връзка с реалността, забравяйки къде е и кой е, или си спомня епизоди от своя живот, които всъщност не са били. При тези условия технолозите на Демократическата партия скриха своя кандидат в къщата му в Делауеър - като в бункер, и той комуникираше само онлайн, отговаряйки на предварително подготвени въпроси от лоялните медии. Така той взе минимално лично участие в кампанията, разчитайки на платената реклама и ненавистта на журналистите към Тръмп...

Демократичният елит е повече от доволен от това и така те застраховат своя кандидат срещу нови грешки и клевети, а накрая ще получат марионетен президент. Но това естествено породи слухове, че в онези случаи, когато Байдън все още трябва да се появи публично и да отговаря на въпроси, всичките му отговори се подсказват чрез своеобразна слушалка, като преди това са напомпали кандидата си със стимуланти.

Тръмп многократно настояваше Байдън да премине тест за наркотици, но Байдън, разбира се, отказа и сега, с или без микрослушалка, той доказа на Америка, че все още е в състояние по някакъв начин да понася удари и да проведе дискусия.

В резултат на това последният дебат беше просто скучен. Най-ярките моменти са обещанието на бившия вицепрезидент да сложи край на американската петролна индустрия (сега неговия пиар се оправдава с това, че са имали предвид края на държавната подкрепа заради инвестициите в зелена енергия) и риторичният въпрос на действащия президент, отправен към водещия, беше: „ А кой ще построи това?".

Тръмп за пореден път беше обвинен в расистка и нехуманна политика заради временното задържане на незаконните мигранти, заловени на границата в Мексико, точно в тези „клетки“. Само, че тези "клетки" се появиха при Обама и Байдън.

В същото време външнополитическите въпроси на практика не бяха засегнати. Формално, защото това трябваше да бъде темата на втория, отменен кръг. Но консерваторите и тук виждат следи от конспирация и може би са прави.

Може да звучи странно за руснаците, но именно външната политика се счита за силата на Тръмп в смисъл, че той действа като „миротворец“ и намалява американското военно присъствие по света, докато Байдън преди това е бил проводник на „ястребовите“ мерки, включително военното приключение на Буш в Ирак и Обама в Сирия.

Има и друг фактор, който е по-важен от външната политика и седмица преди дебата Байдън окончателно изчезна от всички радари, за да не коментира подозренията за корупция по свой адрес, а именно: подкупите от украински олигарси, китайски бизнесмени и най-богатата жена в Руската федерация, Елена Батурина, за чийто брат се твърди, че се е опитал да пробие на пазара за недвижими имоти в САЩ.

Тръмп все пак намери възможност да спомене всички тези факти, обвинявайки опонента си в това, в което самият той беше обвинен през всичките 4 години - получаване на пари от Русия, но това очевидно не беше това поражение, на което се надяваше господин президентът.

Вестник "Взгляд" подробно писа за деликатната мисия на бившия кмет на Ню Йорк и личен адвокат на Тръмп Рудолф Джулиани, който събра доказателства за участието на сина на Байдън – Хънтър, в корупционни схеми в Украйна и Китай. По същество той е използвал влиянието на баща си, а последният сам си призна, че е постигнал оставката на украинския генерален прокурор Шокин и то точно в момента, когато Шокин се заинтересува от дейността на петролната и газова компания Burisma, в чийто борд на директорите беше Байдън-младши.

Очевидно Джулиани се справи отлично, но основната роля в излагането на баща му принадлежи на самия Хънтър Байдън. Той похарчи хонорарите си за толкова бурен живот, че просто забрави лаптопа си в един от сервизните центрове на Делауер - предаде го за ремонт, но не го взе. Собственикът на центъра предаде лаптопа на служителите на реда и – бинго!, на него имаше огромно количество документи и кореспонденция, доказващи не само корупционните схеми на сина, но и прякото участие на настоящия демократичен кандидат в тях.

Нещо повече, стига се до там, че Байдън-младши може да бъде обвинен в педофилия.

Това се превърна в истинско бедствие за изборната стратегия на демократите и те започнаха бързо да запушват дупките на потъващия кораб. New York Post изигра основната роля за разкриването на компрометиращи материали от лаптопа на Байдън, а социалните мрежи (предимно Twitter, чието ръководство се състои от почти изцяло демократични поддръжници) започнаха да блокират линковете към публикацията. Това продължи, докато ръководството не беше призовано да даде показания пред контролирания от републиканците Сенат.

На либералите им се наложи да работят изключително грубо и нагло, защото просто нямаха друг изход. Като кандидат, Байдън трябва да доживее (във всеки смисъл) до деня на гласуването на 3 ноември. Няма значение кой ще получи най-много гласове в колебливите щати. Ако предимството на Тръмп там не е абсолютно (и няма да бъде абсолютно, ако изобщо го има), борбата ще продължи по улиците. Както се случва и сега в САЩ със стрелба, погроми и палежи.

Те са насочени към Тръмп. Но цяла Америка може да рухне.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле