Интензивен трафик през всички пунктове на границата с Румъния

Саудитска Арабия освободи задържан ирански танкер

Космическият център в Хюстън отпразнува 50 години от кацането на Луната

Ето какво ще е времето днес

На 22 юли 2019 да почерпят

Германците не искат АКК за канцлер Крамп-Каренбауер губи подкрепа

Италия атакува правилата за публични разходи на ЕС

Партията на Владимир Зеленски печели парламентарните избори в Украйна по предварителни данни

Полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращи в Хонконг

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили Паспорт за всяка кола, влизаща в България

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 юли 2019

Ремонтират обсерваторията в Борисовата градина Софиянци гледат звездите през 120-годишен телескоп

Шефът на обвинения в кибератака срещу НАП: Няма да отключим компютъра му за ГДБОП

Хакнаха сайтовете на летищата в Бургас и Варна

Концесионери лъжат с чадърите на плажа Заради шмекерии туристите няма да се върнат по морето

Последното убежище на патриарх Евтимий Новооткрита търновска църква съхранявала мощите на св. Иван Рилски

С д-р Хитко Вачев пред разкритата църква

Едно откритие на юг от сградата надмина очакванията ни

Eдно от най-важните археологически открития през 2008 г. бе направено от моя екип край известната църква „Св. св. Петър и Павел” в Асеновия квартал на Велико Търново. Според историческите данни тя е построена по времето на цар Калоян (1197-1207). След драматичното превземане на Търновград от османците в 1393 г. последният български патриарх Евтимий още година изпълнява своите функции, но не на Царевец, а в църквата „Св. св. Петър и Павел”. Тогава той пренася от други храмове в старата столица мощите на светци, събирани векове от българските царе. След заточението му далеч на юг, красивата сграда в Асеновия квартал продължава да бъде център на Търновската митрополия чак до ХІХ в.

Четвърт век по-рано бях изненадан от огромните незастроени площи до храма, които никога не бяха докосвани от кирките на археолозите. Та нали край толкова важна църква задължително трябва да се развива манастирски комплекс. По-късно многократно говорихме за това с моя приятел и колега д-р Хитко Вачев от музея във Велико Търново. В резултат на това той направи някои интересни наблюдения, които дадоха нова насока на търсенията.

Д-р Вачев изрови от архивите документи, в които възрожденски учени като Васил Берон и архитект Леон Филипов разказват за изоставена древна църква, отстояща само на 30-40 м южно от „Св. св. Петър и Павел”. Нейните руини се виждали до началото на ХХ в. Още по-интересно е свидетелството, че тя се е наричала „Св. Иван Рилски”. Там са съхранявани чак до прехвърлянето им в Рилската обител през 1469 г. мощите на най-големия български светец, пренесени в 1393 г. от патриарх Евтимий от едноименната църква на хълма Трапезица.

През 2008 г. община Велико Търново осигури средства за търсенето на забравения храм и през юни с Вачев започнахме работа на най-вероятното място според наличните източници. Там се намираше огромно незаконно сметище, създадено от околните къщи в квартала. За да стигнем изобщо до земната повърхност трябваше да бъдат изхвърлени десетки камиони боклуци.

Щастието обаче ни се усмихна веднага. Още на втория ден от разкопките попаднахме на фрагмент от зид, граден от ломени камъни и здрав бял хоросан. Само за няколко дни пред нас започна да се очертава силуетът на църквата „Св. Иван Рилски”. За съжаление цялата й северна част е била отнесена от булдозерите при разширяването на близкия асфалтов път през 70-те години на миналия век. И все пак запазеното беше абсолютно достатъчно, за да се реконструира нейния вид.

Храмът се оказа голяма еднокорабна сграда с дължина от 18 м. Първоначално постройката е имала един притвор, а по-късно е добавен още един. В по-късен период от юг е долепена масивна каменна камбанария, която сродява църквата с патриаршеския храм „Възнесение Господне” на Царевец. Открити капители показват, че вероятно така е бил оформен в античен стил интериорът на църквата.

Цялата вътрешна повърхност на стените на храма е била покрита с красиви стенописи. Има данни за частично изписване и на фасадите. Те обаче са напълно унищожени и днес открихме само хиляди дребни парчета от някогашната разкошна живопис. По външната част на стените е имало и редове от пъстри керамични чашки, вградени в мазилката.

Особен блясък имаха откритите находки и това още веднъж потвърди огромното значение на храма. При първите разкопки бяха намерени над 300 монети, повечето от които сребърни. Те ясно определиха хронологията на сградата и помогнаха да се изясни нейната история. Най-ранните са византийски екземпляри от ХІІ в., които са функционирали в първите години на възроденото българско царство. Сред тях се открояват двете масивни перпери от чисто злато на ромейските императори Алексий І Комнин (1081-1118) и Йоан ІІ Комнин (1118-1143). Изобилен бе нумизматичният материал от първата половина на ХІІІ в., когато е била построена самата църква. Много ценни са десетките монети на цар Константин Асен Тих от средата на столетието.

Другият голям разцвет е от времето на последните български царе Иван Александър и Иван Шишман, който също е богато представен с монети. Следват многобройни сребърни акчета на османските султани от ХV в., когато ансамбълът край „Св. св. Петър и Павел” е преживял бурен подем, а в „Св. Иван Рилски” са съхранявани мощите на великия пустинножител. Според монетите последният етап от живота на храма е през ХVІ-ХVІІ в. Изглежда църквата е била занемарена сред драматичните търновски въстания срещу поробителя, последвани от тежки преследвания на християнското население. Така като руина тя достига до Освобождението на България.

Заедно с монетите разкопките дадоха и други уникални находки. Забележителни са фрагментите от икона, изработена от изключително скъпия алабастър. По нея личат фигурите на хора и ангели от някакво пищно църковно шествие. Нормално за такъв храм се откриват църковна утвар и кръстчета с разпятия. Той е бил посещаван от множество светски лица, което личи по находките на скъпи накити от сребро и бронз.

Но едно откритие на юг от сградата надмина очакванията ни. В малкото пространство до съвременен черен път бяха разкопани два гроба на видни български аристократи от ХІV в. Единият е на жена с великолепен сребърен пръстен, декориран с филигран и полускъпоценни камъни. Другият гроб е на мъж, който някога е бил облечен в разкошни копринени дрехи. От тях сега са оцелели сребърните позлатени копчета. Най-важен обаче е масивният златен пръстен с изображение на двуглав орел върху пръста на ръката. Такива през тази епоха са могли да носят само най-висшите боляри в държавата като севастократори, кесари и деспоти.

Бе очевидно на юг, че от „Св. Иван Рилски” се е развивал царски и аристократичен некропол, подобен на този, който колеги разкриха преди време до църквата „Св. Четиридесет мъченици”. Това предопредели насоката на нашата работа през следващите години. През тях бяха открити останките от огромния манастир „Св. св. Петър и Павел”, както и още много великолепни бижута от злато и сребро.

 

Търновград и Рила в лют спор за светеца

Големият български книжовник Владислав Граматик разказва любопитната история, как през 1469 г. хората от Рила научили, че мощите на св. Иван са оцелели след превземането на Търновград. Те отишли при султана в Цариград, за да ги измолят за себе си. След като взели тескерето, те изпратили делегация при търновския кадия. Няколко дни се водили ожесточени караници между търновци и хората от Рила, но накрая съдията се подчинил на Великата порта. Никой от гражданите не излязъл да изпрати процесията, която иначе минала тържествено през голяма част от България.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.