Раковски първи развенча мита за Дядо Иван

През ХVIII и ХIХ век руската дипломация върти срамна търговия с хора

Георги Раковски е автор на една книга, която хем я има, хем я няма в литературата. “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” беше разпъната идеологически. Русофилите потулваха четивото, а русофобите го вадеха на светло. Намери покой едва в най-ново време.

През ХVIII и ХIХ век руската дипломация върти срамна търговия с хора. Сключва съглашения с Високата порта за преселване на етнически българи от едната империя в другата. Наши единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещите степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези. Отсам Дунава обиталищата им са разположени шахматно и образуват щит срещу освободителното движение.

Последната емигрантска вълна е около 1860 г. Ферман кандърдисва населението в Битолско и Видинско да тръгне на доброволно заточение. Македонските българи се оказват корави и отказват, но потомците на Баба Вида се огъват. Емисари обикалят района и броят рубли на всеки, който склони да поеме към неизвестното. Сред тях са влиятелни фигури като Захари Княжески.

Георги Раковски въстава срещу тази пагубна политика за обезбългаряване на отечеството. По това време той е в Белград, пише “Преселение в Русия” и иска помощ от сръбското правителство за печат. Вътрешният министър Никола Христич отпуска средства. За да не изложи Сърбия пред Русия, Раковски дава ръкописа на Теодосий Икономов със заръката да го отпечата в Букурещ.

През май 1861 г. книгата излиза там анонимно - без автор, местоиздаване и датировка. Тиражът за онова време е впечатляващ. Данаил Попов свидетелства, че само той е разпространил няколко хиляди екземпляра. Заблудените прелистват и четат:

“Руското правителство с предателски начин е успяло да издейства ферман от Портата, в когото му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българи скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтайни обещания!...”

“Във Видинската бедна област - продължава Раковски - тия народоубийци са успели да придумат и измамят множество челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни българи да се уписват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страни уж турскаго правителства, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия! Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.”

“Послушайте, братя българи, а особито вие от Видинска област!”, с паисиевски патос призовава родолюбецът.
Раковски прави преглед на българо-руските отношения от Средновековието насам и стига до войните на московските царе със стамбулските султани. “От тях времена - сочи той, - като почна да слабей Турция, русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно отечество.”

Българщината е подложена на двоен огън. От една страна поробителите отмъщавали на християните за нашествията. От друга братушките “като скакалци” плячкосвали чуждата земя. На изпроводяк отвеждали насила хиляди домочадия. Раковски дава пример с войните от 1806-1812 г., 1828-1829 г. и 1853-1856 г. Само в последната, известна като Кримската, били отвлечени 13 000 семейства в Бесарабия. След това издевателство емиграцията вече е доброволна и дори платена.

Тия пари - обяснява Раковски на клетниците, - що ви обещава и ви дава сега лукаво руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви придадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! А и то какво пусто облекло и прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и тия ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за вас! Тамо няма оплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете се веке помръдна наникъде!

“Не е ли срамота за вас, о видински българи! Да ви заменяват с татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове!”, негодува Георги Раковски.

Докато “Преселение в Русия” минава през много очи, той отива в Одеса да работи за същата кауза. Опитва се да убеди Пьотр Стремоухов да спре антибългарската кампания. Дипломатът е заместник-директор на Азиатския департамент. Има остър слух, чува, обещава и не изпълнява. Тогава Раковски публикува серия статии във вестник “Дунавски лебед”, които са послепис към книгата.

“Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” е преоткрита от Захари Стоянов. При Раковски ключовата дума е “преселение”, а при Захари “съединение”. След съединението на Княжество България с Източна Румелия братушките отново са срещу нас. Понеже историческият акт няма благословията на Дядо Иван, те изтеглят своя офицерски корпус от младата ни войска. Въпреки това разгромяваме врага в Сръбско-българската война с армия, в която най-високият чин е капитан.

Летописецът препечатва книгата през 1886 г., когато се надига яростно русофобство. По време на Стамболовия режим тя е настолно четиво. Сетне иде на власт русофилската Народната партия и е потулена. До така наречения Втори стамболовистки режим между 1903 и 1908 г. Тогава етнографът Димитър Маринов, репресиран от народняците, подготвя друго издание. Екземпляр от него досега не е намерен. Възможно е проектът да не е осъществен.

“Преселение в Русия” се появява отново през 1922 г. в съчиненията на Георги Раковски. Заслугата е на проф. Михаил Арнаудов, който проследява и биографията на възрожденското издание. “Нека забележим - пише той, - че стари видинци и сега си спомват за това ходене в Южна Русия и за връщането си оттам, поради разочарование от условията на живота.”

След 9 септември 1944 г. професорът е осъден на доживотен затвор. Не заради “преселението”, а защото е бил министър на просвещението. Русофилите обаче, мутирали в съветофили, не са забравили сквернословието на Раковски. “Няма такава книга!”, обявяват новите господари на словото. През 1983 г. издателство “Български писател” започна да публикува съчиненията на големия българин. До 1988 г. излязоха четири тома под редакцията на проф. Веселин Трайков, Кирил Топалов и Светла Гюрова.

На общо 2423 страници не се намери място за “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”. Става дума само за 15 страници. В толкова събира своя гняв бащата на националната революция. Който първи развенча мита за Дядо Иван.