Дидо от Д2 се класира за финала на „Фермата“!

Учени от БАН предлагат нов психотест за шофьори

Заев: Армията на Косово се появява в неподходящо време

В 75 училища у нас вече няма хартиен дневник

Турската армия готова за операция в Сирия Ердоган: САЩ да изтеглят кюрдите

Борисов: Нито веднъж не съм застанал срещу решение на президента Май месец ще има европейски избори и ще видим кой колко струва, каза премиерът

По 12 години затвор за мъжете, измъчвали таксиметров шофьор във Врачанско

Задължителна ясла за деца от гета в Дания Неспазването на закона лишава от детски надбавки

Министерството на културата официално се присъедини към проекта ТРАДУКИ

Меркел подкрепи мерките на Макрон за справяне с протестите

Шокиращи сметки за топла вода изненадаха търновци

Никола Василев е новият изпълнителен директор на БДЖ

Ирландският парламент разреши абортите

Биг Бенд- Благоевград и музикално училище „Престо” подариха коледен концерт на жители и гости на града

Харчим 275 лв. на човек за празниците Цените са със 7-11 на сто по-високи спрямо миналата година

Почвите у нас са в добро екологично състояние

Снимка: Уикипедия

Почвите у нас са в добро екологично състояние. Това показва анализ за съдържанието на тежки метали в почвите от 2005 до 2016 година.

Анализът на почвите се извършва в рамките на Националната система за почвен мониторинг в 397 пункта в страната.

Николай Пишманов, старши експерт в отдел „Мониторинг на земи биоразнообразие и защитени територии“ в Изпълнителната агенция по околната среда /ИАОС/ заяви пред БНР: „Всяка година се взимат почвени проби, приблизително ¼ – това е около 100 пункта от общия брой пунктове от националната мрежа. Дифузното замърсяване, което изследваме на почвите, е следствие на атмосферни отлагания и неустойчиви земеделски практики. То се оценява чрез определяне на концентрацията на тежки метали и металоиди. По отношение на тях за оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2016-а са взети общо 678 почвени проби. Направени са 6102 анализа, набрани от 113 пункта от базовата мрежа. Всички те са оценени съгласно максимално допустимите концентрации.“

Всеки може да провери данните от доклада на агенцията по околна среда и да види пунктовете, в които е отчетено по-високо съдържание на метали в почвите. Проф. Ирена Атанасова от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ обясни: „Тези обекти представляват 9% от общия брой за страната и попадат в административните граници на основните градове – София, Пазарджик, Смолян, Монтана, Кърджали, Хасково, Благоевград и Бургас. В изследванията на нашия институт са попаднали обекти към т.нар. „горещи точки“ – това са локални източници на замърсяване. Имаме много изследвания по отношение на замърсяването в Кремиковци. Землищата на Бухово, Сеславци, Горни Богров, където сме отчели завишени концентрации в почвите за олово, но за другите тежки метали не се надвишават максимално допустимите концентрации.“

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.