Мицотакис: Няма да толерираме незаконно влизане на мигранти в Гърция

36-годишен стана главен архитект на Бургас Емил Бурулянов спечели конкурса на Общината

СЗО: Рискът от разпространението на коронавирус е много висок

Парламентът на Иран спря работа заради коронавируса

Два автобуса с деца са блокирани на Витоша заради снега

Венцислав Мутафчийски: На този етап няма положителни проби за коронавирус у нас

Слави внесе в съда документи за регистрация на „Има такъв народ“

49 души в Добричко са под наблюдение заради коронавируса, няма хоспитализирани

Първи два случая на коронавирус в Мексико

Григор: Загубите от Стан ме мотивираха

Тотото смени управата си

Британец, намиращ се на кораба „Даймънд принсес“, е починал от коронавирус

Борисов обсъди с Ердоган ситуацията с мигрантите

Кукери ще гонят злите сили в бургаски квартал

Братя Диневи отменят тържеството по повод 3 март

Почитаме Св. Харалампий Чудотворец – закрилник на пчеларите

На 10 февруари Православната църква почита паметта на Св. Харалампий Чудотворец, епископ Магнезийски. Празникът в българската народна традиция е един от последните в зимния празничен цикъл. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със Св. Атанас, информира БГНЕС.

Св свмчк. Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия, в епохата на жестоки гонения срещу християните. Той бил много праведен и още приживе показал своята святост, разпространявайки Божието слово. Не след дълго станал епископ. В края на своя живот бил подложен на жестоки мъчения от римския император Септимий Север, за да се откаже от Христовата вяра. Той оставал непоколебим, а вярата му лекувала всичките рани и всяка сутрин те зараствали по чуден начин. На 113 години издъхнал, преди да бъде посечен от меча.

Паметта на Св. Харалампий особено се почита от нашия народ, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите и проводник на Божията благодат над пчелния мед.

На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки (чумата), и по края на питата – венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина. На днешния ден се прави и освещаване на меда. Всеки, който иска да има мед за цяр или просто благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.