По следите на една зловеща манипулация

Емилиян Гебрев

Защо Емилиян Гебрев, Цветан Василев и Бойко Ноев съчиниха версията „Новичок“?

Трудно може да се намери в по-новата ни история манипулация, която да съперничи на разигравания в последните дни и седмици медиен и обществен театър. Група хора умишлено натиснаха бутона „Новичок“, с пълното съзнание, че отзвукът, който ще предизвикат с това, е способен според тях да разреши всичките им проблеми, или пък да ги задълбочи. Рискът остава за тях, но явно са преценили, че когато цялата операция е свързана с едно от най-големите предприятия на Балканския полуостров за военна продукция и с желанието им държавата да бъде лишена от завод като „Дунарит“, в полза на собствените им нечистоплътни интереси, всички средства са позволени.

Какво представлява “Дунарит”?

Военният завод в Русе е на 116 години и казано накратко, произвежда бомби - авиационни, артилерийски и инженерни боеприпаси за стотици милиони левове и винаги е бил печелившо предприятие. През 2005 г. обаче е приватизиран на безценица от фирма, свързана с КТБ и Цветан Василев, и дълго време е използван за усвояване на кредити от банката, разбира се без нужните обезпечения. Тези пари впоследствие са отпускани като заеми на други дружества от орбитата на трезора. Така с годините е натрупана сума от около 90 милиона лева, които след затварянето на банката през 2014 г. се превръщат в проблем, който бързо е решен. Кредитите са „прихванати“ в края на годината, по времето на квесторите Костадинчев и Лютов, с помощта на изкупени негарантирани вземания от вложители в КТБ. Операцията е извършена изцяло под контрола на Цветан Василев и изпълнена фактически от тогавашния съвет на директорите, включващ освен дългогодишния изпълнителен директор Кръстю Кръстев, така също и финансовия „надзорник“ на интересите на Василев в това дружество – Никола Киров, участвал в управлението и на други „бушони“ в пирамидалната структура КТБ. Целта е била да се „изчисти“ предприятието от тези кредити и да продължи, както и до сега, да работи за Цветан Василев, който е и крайният собственик на „Дунарит“, по веригата на собствеността, чрез регистрираната на Британските Вирджински острови офшорка EFV.

Кой е Емилиян Гебрев?

Служител преди 1989 г. на държавния оръжеен гигант „Кинтекс“ и свързван с българските тайни служби. „Кинтекс“ търгува с оръжейна продукция, основно със страните от Африка, Азия и Близкия изток, а в дейността му се преплитат съмнителни сделки и така нареченият „скрит транзит“ на стоки под специален международен контрол, включващ оръжие и боеприпаси, злато, валута, битова електроника, цигари, напитки и други. За тази цел „Кинтекс“ създава мрежа от анонимни офшорки, регистрирани в Лихтенщайн. Именно на една такава офшорка се оказва пълномощник 35-годишният по това време Гебрев – „Ширио“. Действието се развива няколко месеца преди 10 ноември 1989 г., а след промените, сегашният достолепен и побелял оръжейник, изведнъж се превръща от държавен служител, в собственик на бизнес за милиони. Фирмата търгува с държавните дружества „Арсенал“, „ВМЗ“ и „Дунарит“, като прибира комисионните от реализацията на оръжията. Всъщност, както и при социализма, само че парите вече отиват не в държавата, а в частните ръце на назначените от Андрей Луканов и Огнян Дойнов „милионери“. Късметът на Гебрев да се озове на правилното място в точното време, му позволява впоследствие да отвори и собствена фирма – „Емко“, с която работи и досега, разбира се, ползвайки каналите за търговия, създадени и разработени от комунистическия режим. Старите навици обаче не са забравени и Гебрев попада в не една и две ситуации, поставили на изпитание търпението както на родните регулатори, така и на чужди държави. САЩ залавят цял кораб с негови патрони за „Калашников“ от Никарагуа, впоследствие Македония задържа тирове с минохвъргачки и картечници без документи. Фирмата му „Емко“ е в забранителния списък на САЩ за търговия с оръжие, като лицензът му за търговия за оръжие е отнет заради „никарагуанската“ афера, но през 2001 г. този лиценз му е върнат от ... Бойко Ноев, министър на отбраната в правителството на Иван Костов. Според коментари изтекли в интернет, приятелството им тогава е скрепено с 400 000 долара, и макар нищо да не е доказано черно на бяло, оказва се, че 18 години по-късно старите „бойни“ другари не са се забравили.

Кой е Бойко Ноев?

Бивш дипломат, руски възпитаник, завършил международни отношения в Москва. За него Николай Колев – Босия твърди, че е бил агент на РУМНО, както и че работи за КГБ и ГРУ, а Кремъл му изказва служебна благодарност заради негова разработка за гръцки дипломат. При „демокрацията“ е заместник-министър в правителството на Любен Беров, министър на отбраната в служебния кабинет на Ренета Инджова и министър на отбраната в правителството на Иван Костов. След 2001 г. официално е извън политиката и се изявява като „експерт“. Чест гост е обаче на Цветан Василев в КТБ преди фалита й, видно от регистрационния дневник за посетителите в банката, а медийни публикации твърдят, че е получавал значителни суми от Василев.

На кого е „Дунарит“?

Както преди 2014 г., така и след фалита на банката, а и досега, „Дунарит“ продължава да е собственост на Цветан Василев. Офшорката му EFV е собственик на „Хедж инвестмънт“, което от своя страна е едноличен собственик на „Кемира“, което пък държи 99% от акциите в „Дунарит“. Освен решаването на въпроса с преките кредити на военния завод, „платени“ с прихващане през 2014 г., Василев има на дневен ред и друг проблем. Този проблем е съществена част от водената вече 4 години война между него и Гебрев от една страна, и държавните институции от друга. Става дума ни повече, ни по-малко, за сума от порядъка на 53 милиона евро. Точно на толкова възлизат кредитите на „Хедж инвестмънт“ към КТБ, които нито Василев, нито Гебрев, нито който и да било от другите фигуранти в разигравания театър, имат намерения някога да платят. Проблемът е сериозен, защото синдиците на КТБ завеждат дела за атакуване на прихващанията, за събиране на дълговете, за прекратяване на „Кемира“, което ще доведе до осребряване на акциите в русенското предприятие. И най-важното, КПКОНПИ и НАП налагат запор върху тези акции, заради престъпната дейност на Цветан Василев.

Как алхимиците Василев, Гебрев и Ноев, превърнаха 53 милиона евро кредити и завод, струващ най-малко 300 милиона лева, в ... „Новичок“

Хронологията до Гебрев

В началото на 2015 г. „Дунарит“ става в част от „сделката“ на Цветан Василев с Константин Малофеев, православен руски олигарх, приближен на Кремъл и финансиращ сепаратистите в Украйна. Заедно с военния завод, БТК, Авионамс (също военно предприятие), Гарб и Фърст диджитъл, струващи общо около 1 милиард евро, поемат в руска посока. Срещу цена от 1 евро, както шумно обявява на пресконференцията-фарс през месец март същата година, фамозният и представящ се за независим инвеститор белгиец с руски паспорт Пиер Луврие. В медиите обаче изтича информация, както за неговите връзки с Малофеев, който е в черния списък на САЩ, така и фотография на Луврие с Игор Гиркин – Стрелков, „военен министър“ на сепаратистите в Украйна. Луврие яростно отрича връзките си с Кремъл, но фактите говорят друго. Междувременно вече е вписан като управител на „Кемира“ и прокурист на „Дунарит“ и на практика поема юздите на предприятието. Гебрев по това време е в миманса, не е включен в сценария и не е наизустил репликите си, които година по-късно ще повтаря по медиите.

След като скандалът с Луврие набира скорост и излиза извън рамките на България, няколко месеца по-късно белгиецът с руски паспорт официално „връща“ активите на Василев. Малко след това същите активи, включително и „Дунарит“, попадат в ръцете на друг руснак – Дмитрий Косарев. Веднага става ясно, че той също е подставено лице на Малофеев, защото фирмите му обитават офисите на руския олигарх. Нещо повече, в медиите изтича скандален негов договор с Василев, според който двамата трябва да си разделят приходите от последващите продажби на тези активи, в съотношение 80 на 20. Набързо и тази „сделка“ е развалена и Василев спешно се оглежда за нов вариант, вероятно подсказан му от „експерта“ Бойко Ноев, както ще проличи 3 години по-късно.

Главната роля в спектакъла е поверена на Гебрев

Гебрев „влиза“ в казуса „Дунарит“ в началото на 2016 г., когато публиката вече бурно е освиркала както режисьора на постановката Василев, така и доскорошните му главни герои Малофеев, Луврие и Косарев.

Като човек свикнал с военната дисциплина, Гебрев решава да играе методично. Първо е решен проблемът с 53-те милиона евро, дължими от „Хедж инвестмънт“ към КТБ. На 11 февруари 2016 г. капиталът на „Кемира“ е увеличен с 50 000 лева, като мажоритарен собственик става дружество на Иван Езерски – човек на Василев, свързан с други негови фирми. Така досегашният собственик „Хедж инвестмънт“ на практика е изключен от веригата на собствеността, съответно и няма как КТБ да претендира от „Кемира“ и „Дунарит“ тези пари. След това е осъществена операция „Акции“. Запорите на КПОКНПИ и НАП са проблем, който не може да бъде заобиколен по никакъв легален начин, затова Гебрев и Василев решават да играят „ва банк“. Фирмата на Гебрев „Емко“ и самият той, се представят през лятото на 2016 г. като „собственици“ на „Дунарит“ и се опитват неколкократно да впишат в Търговския регистър тази собственост. Не показват обаче, включително и в телевизионните студиа, документ за собственост, нито книга на акционерите на военния завод. И досега никой не знае къде са реално акциите в „Дунарит“, но със сигурност не са в Емилиян Гебрев - регистърът многократно му ги изисква, но такива никой не представя. Логично е да се съхраняват и в момента от самия Цветан Василев, защото това му гарантира освен контрол, и спокойствие, че партньорът му няма да го предаде.

Разпространената легенда обаче е друга – че „Кемира“ е прехвърлила акциите от „Дунарит“ в полза на фирмата на Езерски, който пък ги бил „продал“ на Гебрев. Версия, която не издържа дори елементарна проверка, защото такива сделки не са отразени в отчетите на дружествата, а и вероятно не са платени.

Допълнителна гаранция в схемата е опитът на Гебрев да увеличи капитала на „Дунарит“ от 8 млн. лева на 68 млн. лева, както и да даде „заем“ от 10 милиона евро, който да обезпечи със залог върху цялото предприятие. На косъм е да успее и в тази част от плана, но през 2016г., за съжаление на Василев и Гебрев, ролята на досадната муха, объркваща плановете им, става офшорката „Виафот“, която завежда серия дела, с които домогванията на двамата са блокирани в съда и търговския регистър.

Междувременно, заради груби нарушения лицензът на „Емко“ е отнет, но Гебрев изкарва около 500 свои работници на улицата и правителството му го връща. През същата 2017 г. държавата обявява, че „влиза“ в „Дунарит“ заради дълг от 48 милиона лева, който Държавната консолидационна компания е придобила от КТБ, но този дълг е платен с оборотни средства.

През 2018 г. ситуацията вече изглежда „тупик“. Всички опити Гебрев да се представи за собственик удрят на камък, синдиците на КТБ междувременно са спечелили делото за прекратяване на „Кемира“, а в началото на 2019г. Върховният съд връща увеличението на капитала на „Дунарит“ на КЗК за ново произнасяне. Нещо повече, през 2017г. срещу Гебрев започва разследване от прокуратурата за източването на завода в съучастие с хора на Цветан Василев, а през 2019 г. е обвинен и за пране на пари.

Отравяне, „Новичок“, руски интереси и Пеевски - зловеща манипулация с размерите на „Титаник“

Несъмнено идеята за интригата „Новичок“ се е зародила в главите на Гебрев, Василев и Бойко Ноев през 2018 г., след като стана ясно, че Юлия и Сергей Скрипал са били отровени с такова вещество в Англия, както и че вероятно в този случай са замесени руски агенти.

За хора като тях тримата, врели и кипели в конспирациите, имащи за съветници също хора от бившата Държавна сигурност, както и получаващи сериозна медийна подкрепа от други подсъдими олигарси като Иво Прокопиев и Огнян Донев в контролираните от тях медии, аналогията е прекалено лесна, за да бъде подмината с лека ръка.

Какви са фактите, даващи им основание да стартират рискования си план? През 2015 г. Гебрев действително е бил хоспитализиран със симптоми на отравяне. Краткият анонс по този повод в български вестник тогава е, че вероятно отравянето му е свързано с доставка на оръжие за Украйна. Самият Гебрев никога не е коментирал инцидента, напротив, очевидно е бил наясно какво точно се е случило. Друго обстоятелство, даващо им картбланш за инсинуацията, е фактът, че вероятно в отравянето на Скрипал е замесен и трети руски агент, който удобно се оказва, че е пребивавал на територията на България.

Тъй като ситуацията с „Дунарит“ през 2018 г. спешно изисква нов сценарий за извиване ръцете на държавата и „окончателно“ приключване на опитите им за заграбване на военния завод, тримата нямат време за губене. Почвата е подготвена на 12 октомври 2018 г., когато Гебрев пуска молба до главния прокурор за възобновяване на разследването от 2015 г. във връзка с отравянето му. В този сигнал самият Гебрев заявява, че поводът е отравянето на Скрипал и съмненията му, че също е пострадал от вещество, близко до „Новичок“. Така началото на интригата е сложено, а планът им започва своята реализация няколко дни след като Върховният административен съд окончателно порязва влизането на Гебрев в „Дунарит“ през увеличението на капитала.

Режисьорът Василев, сценаристът Ноев и изпълнителят на главната роля Гебрев скачат в дълбокото, разбира се, без да са напълно подготвени за последиците, както и без да изчистят сценария си от досадни подробности. Които подробности обаче ясно разкриват, че „алхимията“ им в опит да създадат „скандала Новичок“, ще претърпи провал.

„Труд“ вече посочи в материал по темата, че ако Гебрев наистина е бил отровен през 2015 г., то това по никакъв начин няма как да е свързано с „Дунарит“. През цялата 2015 г. Василев усилено реализира плана си с Луврие и Малофеев, като предприятието дори юридически минава под техен контрол. Така че дори спряганият за „трети“ руски агент в случая „Скрипал“ – Сергей Федотов, да е бил в България по време на инцидента с Гебрев през пролетта на 2015-та и наистина да е замесен по някакъв начин в него, да се лансира версията, че това е свързано с „Дунарит“, звучи напълно несериозно. До началото на 2016г. Гебрев изобщо не е започнал да „работи“ по сделка за завода, в противовес на медийните му твърдения, че това е станало един-два месеца преди отравянето му през 2015г.. Няма как да е имал интерес, след като през това време Василев харизва активи за над 1 млрд. евро, между които и „Дунарит“, в ръцете на Луврие и Дмитрий Косарев и въобще не му е до Гебрев.

Друг съществен „пропуск“ на тримата е интервюто на самия Гебрев, дадено през 2017 г. В него той заявява, че в „Дунарит“ го бил поканил Асен Бабански, управител на „Кемира“ и оттогава датирал интересът му. Бабански обаче влиза в управлението на „Кемира“ едва след като Луврие напуска, и много след „отравянето“ на Гебрев.

Разбира се, това не пречи нито на тях, нито на „медиите“, които осигуряват тила им в тази манипулация, да пропускат тези нелицеприятни моменти. Вместо това, шумно лансират предварително подготвените опорни точки – за намеса на вездесъщия Пеевски, че всичко се случвало заради негов интерес към „Дунарит“, че адвокатът му бил собственик на офшорката „Виафот“, както и за това, че депутатът от ДПС имал връзки с руски агенти, или че разследващите органи умишлено прикривали отравянето и факти по него. Достатъчно е да си припомним внесените от Пеевски изменения в Закона за банковата несъстоятелност, според които всички прихващания са обявени за нищожни, всички обезпечения се възстановяват в полза на КТБ, а сделките с акции или дялове са невалидни. Това не се прощава лесно, особено когато пряко се отнася и за „Дунарит“. И не Пеевски реализира на три пъти план за откъсването на „Дунарит“ от КТБ и раздадените кредити, напротив, очевидно пречи на тези планове.

В случая с „Дунарит“ никога не е имало .... „Новичок“

Още в първите дни на скандала става ясно, че сценарият на Василев, Гебрев и Ноев е зле написан, дори и да са ползвали инструкциите на РУМНО от времето на социализма. А добре известен факт е, че и най-добрите планове се провалят от малките „камъчета“ в обувката, които никой не е забелязал. Така че е въпрос на време, така създаденият от Василев и Гебрев, с участието на Бойко Ноев „Титаник“, превозващ „Новичок“, също да потъне.

Последният удар срещу заговорниците бе срещата между британския посланик Хопкинс, Борисов, Цацаров и вътрешния министър Младен Маринов. Оказа се, че нищо не е прикривано, а службите са работили в синхрон с британските.Главният прокурор заяви, че според извършените лабораторни изследвания се касае за пестицид в салатата, консумирана от Гебрев в ресторант, а институциите няма да си спестят усилията да установят какво точно се е случило с него през 2015 г.

Така поредният опит на Василев и хората около него, да извият ръцете на държавата и всички да клекнат пред безпардонността му в заграбването на активите на КТБ, и този път няма да успее. И ще се окаже, че рискът не е бил добре преценен. Страшно е обаче, когато обществото ни попада в подобна зловеща манипулация, защото съпротивителните му сили все повече намаляват, а обикновените престъпници и обслужващите ги медии и „консултанти“, ще продължат да се възползват от това, за да рушат държавността.

Коментари

Задължително поле